1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. София , 29.06.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 910 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] чрез процесуалния представител адвокат И. М. срещу решение № 414 от 23. 02. 2017 г. по т. д. № 5237/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 1271 от 19. 07. 2016 г. по т. д. № 19/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав. С последното решение по предявените от А. В. Д. срещу [фирма] искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ са отменени взетите на 17. 12. 2015 г. решения, а именно: „1. Едноличен собственик на капитала става М. В. Д.; 2. Освобождавам от длъжност управителя А. В. Д.. Дружеството ще се представлява еднолично от другия управител М. В. Д.; 3. Променям седалището и адреса на управление на дружеството на: [населено място], район Т., [улица] и 5. Одобрявам и подписвам нов устав на дружеството.“.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че в противоречие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд не се е произнесъл по искането на касатора, съдържащо се в подадената от него бланкетна въззивна жалба, за привеждане на същата в съответствие с изискванията на ГПК /между които и това по чл. 260, т. 3 ГПК да съдържа указание в какво се състои порочността на решението/, което следвало да се квалифицира като такова по чл. 63 ГПК. Липсата на произнасяне по искането лишило касатора от възможността да посочи във въззивното производство пороците на първоинстанционния акт. При съдържаща искане за привеждането й в съответствие с ГПК жалба въззивният съд не можел да приеме, че не следва да се произнася по съществото на спора. Поддържа се, че произнасянето на съда противоречи на недопустимостта на неоснователното обогатяване, тъй като се признавали членствени права на ищеца, който нямал качеството на наследник на починалия едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Моли се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: „1. Как материализираното във въззивната жалба искане за предоставяне на възможност за привеждане на същата в съответствие с изискванията на ГПК /в това число и на чл. 261, т. 3 ГПК/ се отразява на въззивното производство?; 2. Допустимо ли е съдържащо се във въззивната жалба искане за предоставяне на възможност за привеждане на същата в съответствие с изискванията на ГПК, в това число и на чл. 261, т. 3 ГПК, да се квалифицира като искане по смисъла на чл. 63 ГПК за продължаване на срок?; 2. Дължи ли въззивният съд произнасяне във всички случаи на молба по смисъла на чл. 63 ГПК?“. Следва да се приеме, че при формулиране на въпросите е допусната грешка, като вместо посочения чл. 261, т. 3 ГПК се има предвид чл. 260, т. 3 ГПК с оглед изтъкнатото от касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че подадената от него въззивна жалба не е съдържала указание в какво се състои порочността на обжалваното решение. Поддържа се, че въведените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и тъй като по тях липсва съдебна практика касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата А. Д. чрез процесуалния си представител адвокат Б. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, респективно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Касаторът [фирма] е подал въззивна жалба срещу решение № 1271 от 19. 07. 2016 г. по т. д. № 19/2016 г. на Софийски градски съд, в която е посочил, че решението е неправилно – незаконосъобразно, немотивирано и необосновано и е направил искане за отмяната му и постановяване на друго от въззивния съд, с което да се отхвърли предявения иск. Във въззивната жалба е инкорпорирана и молба за предоставяне на възможност жалбата да бъде приведена в съответствие с изискванията на ГПК. Отразено е, че жалбоподателят няма доказателствени искания. Въззивната жалба е оставена без движение с разпореждане на съдията-докладчик от 27. 09. 2016 г. и на жалбоподателя е дадена възможност да отстрани недостатъка й – непредставяне на документ за внесена дължима такса за обжалване в размер на 100 лв. Посочената нередовност е била отстранена от жалбоподателя в срока по чл. 262, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 12. 01. 2010 г. общото събрание на [фирма] е взело решение А. Д. и М. Д. да продължат дейността на дружеството след смъртта на техния наследодател В. Д. – едноличен собственик на капитала на дружеството, като поемат полагащите им се по силата на наследяването и договора дялове. Като е взел предвид съдебното решение по гр. д. № 12606/2014 г. на СРС, с което е признато за установено, че А. В. Д. не е наследник по закон на В. К. Д. и не е настъпило наследствено правоприемство, М. Д. на 17. 12. 2015 г. е взел решения: едноличен собственик на капитала на ответното дружество да стане М. Д.; А. Д. да бъде освободен като управител на дружеството, което ще се представлява от управителя М. Д.; за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството и за одобряване на нов устав. Въззивният съд е преценил предявените искове по чл. 74, ал. 1 ГПК като допустими. Посочил е, че тъй като във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи относно правилността на решението, които да обусловят въззивната проверка и не е налице нарушение на императивна материалноправна норма, то правомощията на въззивният съд са изчерпани и при липсата на констатирани пороци в обжалвания съдебен акт последният следва да бъде потвърден. Тези съображения за потвърждаване на обжалваното решение, с което са уважени предявените искове по чл. 74, ал. 1 ГПК, следват обсъждането от въззивния съд, че с оглед нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК дължимата от въззивния съд проверка за правилността на обжалваното решение се ограничава само до релевираните с въззивната жалба доводи, когато този съд разглежда и решава материалноправния спор. Бланкетната въззивна жалба, която не съдържа указание в какво се състои порочността на решението, е редовна и допустима. При подадена такава жалба обаче жалбоподателят не може да очаква въззивният съд да реши отново спора, като анализира целия доказателствен и фактически материал по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. до изм., ДВ, бр. 86/2017 г., приложима към настоящото производство/ предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК /ред. до изм., ДВ, бр. 86/2017 г./. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора въпроси не са обуславящи за решаването на спора, съответно в случая не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. до изм., ДВ, бр. 86/2017 г./. Въпросите са взаимно свързани и са поставени от касатора във връзка с доводите му, че въззивният съд е следвало да му даде възможност да посочи в какво се състои порочността на обжалваното от него с бланкетна въззивна жалба решение. Несъответствието на въпросите с общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. до изм., ДВ, бр. 86/2017 г./ произтича от данните по делото и от значението на липсата на указание, в какво се състои порочността на решението, във въззивната жалба. В депозираната в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от касатора въззивна жалба срещу първоинстанционното решение не е направено искане за продължаване на процесуален срок, обосновано с наличие на уважителни причини, поради които срокът не може да бъде спазен, което би могло да се приеме за такова по смисъла на чл. 63 ГПК. В жалбата е обективирана молбата на въззивника да му бъде дадена възможност да приведе жалбата в съответствие с изискванията на ГПК, която има отношение към надлежното упражняване на правото за въззивно обжалване, т. е. към редовността на подадената въззивна жалба. Адресат на тази молба е първоинстанционният съд, извършващ проверката за редовност на жалбата по чл. 262, ал. 1 ГПК. В случая въззивната жалба действително е била нередовна, като недостатъците й са се изчерпвали с липсата на приложен към жалбата документ за внесена държавна такса за обжалване. Тази нередовност на жалбата по чл. 261, т. 4 ГПК е отстранена от жалбоподателя в срок съобразно дадената му възможност от първоинстанционния съд, с което следва да се приеме за реализирана възможността му да приведе жалбата си в съответствие изискванията на ГПК за редовност. По аргумент от чл. 262, ал. 1 ГПК вр. чл. 260, т. 3 ГПК липсата на указание в какво се състои порочността на решението във въззивната жалба не обуславя нейната нередовност. Поради това администриращият я съд и въззивният съд при проверката за редовността на въззивната жалба не могат да оставят без движение несъдържащата указание относно порочността на решението жалба и не дължат изпращане на съобщение до страната за отстраняване на такава нередовност. Бланкетната въззивна жалба е редовна и допустима и по нея се дължи произнасяне съобразно правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК и задължителните указания по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По такава жалба въззивният съд следва да се произнесе само по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част и по правилното или неправилното приложение на императивни материалноправни норми. Ето защо искането за привеждане на въззивната жалба в съответствие с изискванията на ГПК, намерило израз във въззивната жалба на касационния жалбоподател, въобще не може да се свърже с възможността за посочване на конкретните пороци на обжалваното решение, обуславящи неговата неправилност, и съответно с изхода по конкретното дело.
Липсата на обуславящо значение за решаването на спора на поставените от касатора въпроси следва и от невъзможността да бъдат продължавани по молба на заинтересованата страна решителните срокове, между които е срокът за обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 63 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличието на уважителни причини. Тази възможност не се отнася за сроковете за обжалване /чл. 63, ал. 3 ГПК/. Като част от съдържанието на въззивната жалба, с подаването на която се упражнява правото за обжалване, посочването на пороците на обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде осъществено в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, който не може да бъде продължаван. Недопустимо е след изтичане на срока за въззивно обжалване въззивникът да допълва подадената в срок въззивна жалба, като въвежда нов предмет, съответно сочи неизтъкнати в жалбата пороци на обжалваното решение, обуславящи неговата неправилност, извън тези, касаещи приложението на императивна материалноправна норма.
Наред с изложеното, следва да се посочи, че по отношение на поставените въпроси се поддържа допълнителното основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не е заявено в съответствие със задължителните разяснения по т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., доколкото се поддържа, при липса на надлежна аргументация, само една от предвидените в него кумулативни предпоставки, а именно че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, но не и че са от значение за развитието на правото.
По изложените съображения за липсата на предпоставките за достъп до касация обжалваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 414 от 23. 02. 2017 г. по т. д. № 5237/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: