О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
гр.София, 27.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 599/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Г. С. З. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 410 от 04.10.2013 г. по гр.д.№ 569/ 2013 г. в частта, с която са обезсилени 1.решение на Пазарджишки районен съд по гр.д.№ 1149/ 2012 г. за отхвърляне на предявения от Й. Н. Ш. против Г. С. З. иск, квалифициран по чл.45 ЗЗД за, заплащане на обезщетение за търпени имуществени вреди в размер 60 лв за демонтирана метална колона, 15 250 лв за отрязано орехово дърво, 820 лв за отрязани две сливови дървета, 100 лв за повредена стреха на сграда и 16 080 лв за рекултивация на дворно място и 2.определение № 1835/ 07.06.2013 г. по същото дело за разпределяне на разноските на страните по този иск. В тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В останалата част решението на въззивния съд не е обжалвано.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът повдига уточнените при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС процесуалноправни въпроси за значението на необосноваността на съдебния акт като основание за допускане на касационно обжалване и за правомощията на въззивния съд в случаите, когато служебно промени квалификацията на спорното право, дадена от първата инстанция. По тези въпроси моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна Й. Ш. заявява, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно, но не и по въпроса за значението на необосноваността на въззивния съдебен акт. Счита, че съставът на Върховния касационен съд следва да уточни въпроса, съгласно правомощията които има, по цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г.
ВКС намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
Предявените искове се основават на фактически твърдения за извършени от касатора виновни и противоправни действия, които са причинили на ищците имуществени вреди. Първата инстанция квалифицирала исковете по чл.45 ал.1 ЗЗД и ги отхвърлила по съображения, че доказателствата по делото сочат на извършване на вредите от трети лица, на които ищецът е възложил изпълнението на определена работа, при и по повод извършването й. Въззивният съд постановил обезсилване на първоинстанционното решение, тъй като първата инстанция следвало да се произнесе по искове по чл.49 ЗЗД, а тя квалифицирала спорното право по чл.45 ал.1 ЗЗД.
От повдигнатите въпроси само процесуалноправният въпрос за правомощията на въззивния съд в случаите, когато първата инстанция не е квалифицирала правилно спорното право, е релевантен за обжалваното решение. Въпросът за значението на необосноваността не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е постановил акт по същество и не се е занимал със спора по исковете за обезщетяване на имуществени вреди от деликт. Той е постановил, че първата инстанция се е произнесла по различен от предявения иск и е върнал делото за ново разглеждане – в този случай не може да се постави въпрос дали решението му е обосновано. Необоснованост може да има само когато съдът е изградил фактически констатации, а такава настоящата хипотеза не е.
Що се отнася до въпроса за правомощията на въззивния съд в случаите, когато прецени различна квалификация на спорното право от дадената от първата инстанция, по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 410 от 04.10.2013 г. по гр.д.№ 569/ 2013 г. в обжалваната част.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 646,20 лв (шестстотин четиридесет и шест лева, двадесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: