Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 03.04. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1518 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. К. срещу въззивно решение № 288 от 11.11.2013 г. на Великотърновски апелативен съд, г.о. по възз. гр.д. № 335 /2013 г., в частите, с които :
1) е потвърдено решение № 82 /14.02.2013 г. по гр.д. № 933 /2010 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която срещу нея (Р. К.) е уважен насрещния иск на А. Р. Д. – Рустом за заплащане на подобрения в процесния апартамент за разликата над 17 033 лева до 32 933 лева (за сумата 15 900 лева);
2) Р. Д. К. е осъдена да заплати на А. Д. – Рустом и разликата над 32 933 лева до 60 512 лева (сумата 27 589 лева) по насрещния иск;
3) е признато право на задържане на А. Р. Д. – Рустом върху процесния апартамент до заплащане на подобренията в размер на 60 512 лева.
П. решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС на Р. Д. К. срещу М. Рустом и А. Р. Д. – Рустом.
Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо в частта, с която е допуснато право на задържане и неправилно в останалата обжалвана част и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна А. Р. Д. – Рустом в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Основателно е твърдението, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на А. Р. Д. – Рустом да бъде разрешено право на задържане, не е подадена молба за допълване на решението му и във въззивната жалба няма изявление, което да съдържа искане за допълване на първоинстанционното решение, а въззивният съд се произнесъл по искането за първи път.
За да постанови обжалваното решение в частта по насрещния иск въззивният съд е приел следното :
Претендират се подобрения, които са направили апартамента луксозен (стр.5) – по-голямата сума между увеличената стойност на имота и действително направените разходи (стр.6, най-горе).
А. Р. Д. – Рустом и М. Рустом са добросъвестни владелци, т.к. по отношение на тях е приложима хипотезата на чл.70 ЗС – владеят процесния апартамент на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е бил собственик и подобренията са извършени през 2009 г. (стр.10)- преди предявяването на иска по чл.108 ЗС;
Относно стойността на подобренията и увеличената стойност на имота стр.11) : Въз основа на единична и тричленна СТЕ въззивният съд е приел, че стойността на подобренията по средни цени към момента на извършването им е 63 382.29 лева, при изключване стойността на тези, които могат да бъда демонтирани – 2 870 лева, стойността на подобренията е 60 512.29 лева (стр.13). Трябва да се присъдят не само материали, но и труд. Кухненските шкафове и ваната не могат да бъдат премахнати без да се повреди главната вещ, т.к. кухненското обзавеждане е специално поръчано и след демонтажа му ще останат следи от дюбели в кухнята, а за да бъде монтирана ваната, е специално съборена преградна стена и после иззидана. Извод: следва да се присъди по-високата стойност между увеличената стойност на имота и реалната стойност на извършените подобрения (стр.15), без стойността на тези, които могат да бъдат премахнати без да се увреди основната вещ.
Жалбоподателят извежда процесуалноправен въпрос – за недопустимо произнасяне по правото на задържане: Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по възражение за упражняване на право на задържане, направено в първата инстанция, която не се е произнесла и въззивната жалба не съдържа оплаквания в тази насока.
Поради съмнение за допустимо произнасяне съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта за признатото право на задържане.
Жалбоподателят извежда материалноправни въпроси, от които, уточнен по реда на цитираната т.1 от ТР № 1 /2010 г., е обуславящ въпросът за правата на добросъвестния владелец на обезщетение за вложени средства, довели до увеличена стойност на чужд имот, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поради изложеното настоящият състав приема, че са налице основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
А. Р. Д. – Рустом иска спиране на производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 и т.5 ГПК поради образуването на прокурорска преписка в ОП Р. – ДП 2935 /2009 г. на ОД –МВР – Р. поради М. Рустом е конституиран в качеството на пострадал от измама по отношение на процесния имот.
Искането за спиране е неоснователно. М. Рустом не е страна по настоящото производство. Поради това разкриването на сочените престъпни обстоятелства – измама по отношение на него няма значение за изхода на настоящия спор. Образуваното в прокуратурата производство не е основани за спиране на гражданското дело на посоченото основание по т.4 – то визира висящо съдебно дело. А и съгласно т.8 от ТР № 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т.9 от ТР № 2 /02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС няма право да спира производството по делото, освен ако не е дал ход по същество и не е установил обусловеност от друго производство с преюдициално значение, което в случая не е осъществено.
Жалбоподателят следва да представи доказателства за платена на ВКС държавна такса в размер на 869.58 лева за разглеждане на касационната и жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 288 от 11.11.2013 г. на Великотърновски апелативен съд, г.о. по възз. гр.д. № 335 /2013 г., в обжалваната част, с която е уважен иск на А. Р. Д. – Рустом срещу Р. Д. К. за подобрения в процесния апартамент за разликата над 17 033 лева до 60 512 лева и е признато право на задържане на А. Р. Д. – Рустом върху процесния апартамент до заплащане на подобренията в размер на 60 512 лева.
Указва и дава възможност на Р. Д. К. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 869.58 лева (осемстотин шестдесет и девет лева и 58 ст.) в противен случай производството по жалбата му ще бъде прекратено.
Оставя без уважение искането на А. Р. Д. – Рустом за спиране на производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 и т.5 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2..