О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 25.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.03.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2974 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. И. Я. и А. Ж. Я., чрез адв. П С.- САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 741 от 12.04.2013 год., по в.гр.д.№ 3389/2012 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 26.04.2012 год., по гр.д.№ 10166/2010 год., в частта за отхвърляне на исковите им претенции по чл.226, ал.1 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, заявени при условията на активно субективно и обективно кумулативно съединяване срещу ЗД [фирма], гр.София за разликата над присъдените суми – обезщетение за неимуществени вреди: на първия ищец общо от 2000 лв., а на втората ищца – общо от 2500 лв. до пълния претендиран като частичен, размер от по 26 000 лв. за всеки един от тях и за сумите – 72.47 лв. обезщетение за забава за периода 26.07.2009 год. – 08.09.2010 год. за Я. и 144.92 лв., обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода 26. 07.200 год. – 08.09.2010 год. за Я..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Поддържат, че даденото от въззивния съд разрешение по значимите за изхода на делото въпроси на материалното право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/ 2010 год. на ОСГТК на ВКС, са : за приложението на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди и за критериите за определяне на същото и за необходимостта или не, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд да съобразява и тенденцията на нарастване нормативно определените лимити на застрахователните дружества за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в съответния период от датата на непозволеното увреждане до датата на постановяване на съдебното решение, е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 4/ 68 год., в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 83 от 06.07.2009 год., по т.д.№ 795/2008 год. на ІІ т.о. и с влязлото в сила решение на СГС от 28.03.2012 год., по гр.д.№ 12665/2011 год.последното, касаещо присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на пострадали по идентичен с ищците начин от същото ПТП.
Ответната по касационната жалба страна, чрез процесуалния си представител- адв. В., в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на поддържаните от касатора критерии и за селекция и алтернативно по въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касаторите въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по 226, ал.1 КЗ е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и постановеният въз основа на тях краен правен резултат по спора, поради което се явява релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора е и вторият формулариан в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, доколкото въззивният съд при определяне размера на следващото се на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди се е позовал бланкетно и на социално – икономическите условия в страната към момента на пътната злополука и към момента на постановяване на решението, без да конкретизира относимите към тях критерии.
По отношение на така поставените правни въпроси е налице и допълнителната процесуална предпоставка- поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, необходимо да възмезди настъпилите в резултат на причиненото ПТП неимуществени вреди на ищците, настоящи касатори, Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/ 68 год. и в решение на второ търговско отделение на ВКС № 83 от 06.07.2009 год., по т.д.№ 795/2008 год., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК и цитирано от касатора, с която всъщност е даден и отговор на идентични на разрешението от въззивния съд правни въпроси.
Що се отнася до критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, същият, при формирана задължителна практика на ВКС, по отношение на която е недоказано да съществува обществена и правна необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, според постановките в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, е въобще неприложим.
На осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторите са освободени от внасяне на държавна такса, поради което не дължат такава и за касационното производство.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 741 от 12.04.2013 год., по в.гр.д.№ 3389/ 2012 год., в обжалваните му, с касационната жалба на Б. И. Я. и А. Ж. Я. вх. № 6033/29.05.2013 год., части.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: