О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 17.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.10.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3904 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молбата на ТД [фирма] , [населено място], вх.№ 05700/10.09.2013 год./ пощенско клеймо 30. 08. 2013год./ за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, на влязлото в сила Постановление за възлагане от 26.06.2012 год., по изп.д.№ 20128600400004/ 12 год. на ЧСИ В. М., с рег.№ 860 на КЧСИ и район на действие СГС, с което на осн. чл.496 ГПК е извършено възлагане на недвижим имот, находящ се в [населено място] и представляващ гараж № 25– самостоятелен обект на ниво сутерен в жилищна група с подземни гаражи – секции А,Б, В и Г в район „ В.”, местност – „М. ливади – запад” на купувача в публичната продан – З. Л. Г. .
Молителят твърди, че посоченото по- горе изп.дело, по описа на ЧСИ В. М. , с рег.№ 860 е образувано въз основа на издаден изп. лист в полза на взискателя [фирма], срещу длъжника [фирма], по ч.гр.д.№ 43786/2011 год. на Софийски районен съд. Поддържа, че по силата на нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 16, т.ІІ, рег.№ 9871, д.№ 189 на нотариус Р. Т. с рег. № 348 на КЧН, в полза на взискателя е учредена договорна ипотека върху редица недвижими имоти, между които попада и описания по- горе гараж № 25, който към момента на налагане възбраната върху него и към момента на извършване на публичната му продан не е собствен на длъжника, а на [фирма] по силата на договор за покупко-продажба, материализиран в нот.акт № 106 , т.І, рег.№ 1501, н.д.№ 89 от 05. 05.2010 год. на нотариус Хр. В. с рег.№ 628 на НКЧН. Затова, според изложеното в обстоятелствената част на молбата за отмяна, издаденият изпълнителен лист има сила и срещу молителя, като ипотекарен длъжник и обстоятелството, че изпълнението е насочено към ипотекирания имот, обуславя правния извод за наличие на изискуемата се активна легитимация за последния.
Искането на [фирма], основано на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е аргументирано с ненадлежното му представляване, като страна в изпълнителния процес, по съображения, че процесуалният му представител – адв. Ч.Д., в нарушение на императивното изискване на чл.43, ал.2 ЗА е взел участие в производството по изп.д.№ 20128600400004 на ЧСИ В. М. и като пълномощник на служебно присъединения взискател „Ф. Х. Л.”, със седалище Г., в чиято полза е учреден особен залог на търговското предприятие на молителя. Интересите на ЮЛ – присъединен взискател несъмнено са в явно противоречие с тези на ипотекарния длъжник и като не отстранил от участие в изпълнителното производство „общия” процесуален представител на длъжника и на взискателя ЧСИ М. е допуснал същество процесуално нарушение на чл.7 ГПК, което е довело и до нарушаване правото на защита на молителя.
Ответната по молбата страна [фирма], в срока по чл. 306, ал.3 ГПК е възразила по допустимостта и, а алтернативно и по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на молителите, във вр. с въведеното отменително основание и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира:
Молбата за отмяна, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на извънинстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Постановлението за възлагане на ЧСИ В. М., предмет на подадената молба за отмяна е постановено на 26.06.2012 год. год. и е редовно съобщено на настоящия молител, чрез пълномощника му – адв. Ч. Д. на 04.07.2012 год.. Следователно в случая датата на узнаване на акта предхожда тази на влизането му в сила и съгласно процесуалното правило на чл.305, ал.1, т.5 ГПК последната поставя началото на тримесечния преклузивен срок, което за страната – молител е 31.05.2013 год. – датата на постановеното от СГС по реда на чл.435 ГПК решение № 7073, по ч.гр.д.№ 5973/2013 год., изчерпващо инстанционния контрол над постановения в изпълнителното производство по изп.д.№ 20128600400004 окончателен акт на ЧСИ В. М.. Или, броен по правилото на чл.60, ал.3 ГПК установеният от законодателя прекратителен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК за [фирма] изтича на 31.08.2013 год., а молбата за отмяна, както сочи приложения към същата пощенски плик, е подадена по пощата на 30.08.2013 год. и съобразено процесуалното правило на чл.62, ал.2 ГПК налага да се приеме, че същата е в рамките на установения преклузивен срок.
Неоснователно е и въведеното по реда на чл.306, ал.3, изр.2 ГПК възражение за недопустимост на молбата за отмяна, поради отсъствие на изискуемата се от чл.303 ГПК активна легитимация за молителя.
Безспорно в случая е, че А. С.”Е. е собственик на недвижимия имот, върху който е учредена договорна ипотека в полза на взискателя по изп.д.№ 20128600400004 на ЧСИ В. М., рег.№ 860 КЧСИ и който е обект на предприетото принудителното изпълнение. Следователно по силата на изричната разпоредба на чл.429, ал.3 ГПК молителят, като трето лице – ипотекарен длъжник, е обвързан от субективните предели на изпълнителната сила на издадения в полза на [фирма] изпълнителен лист и явяващ се страна в изпълнителното производство, наред с длъжника [фирма] е активно легитимиран както да обжалва постановлението за възлагане на собствения му имот, така и да иска осъществяване на извънинстанционен контрол по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, като в този см. е и решение на ОСГК на ВС № 90/ 01.11.1972 год., че постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот във вр. с публична продан е от категорията актове, попадащи в обхвата на чл.303 и сл. ГПК и може да бъде атакувано по тази ред, ако са налице останалите, предвидени в процесуалния закон условия за отмяна, които в случая бяха разгледани по- горе.
С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане по същество, поради което и на осн. чл. 307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разглеждане молбата на [фирма] , със седалище [населено място], вх.№ 05700/10.09.2013 год./ пощенско клеймо 30.08. 2013год./., за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 26.06.2012 год., по изпълнително дело № 20128600400004/12 год. на ЧСИ В. М., с рег.№ 860 на КЧСИ и район на действие СГС.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: