О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр.София, 25.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1319/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 24.10.2013 г. по гр.д.№ 459/ 2013 г. С него е потвърдено решение на Дупнишки районен съд по гр.д.№ 2990/ 2012 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против А. В. К. и Б. Л. З. – М. искове за признаване за установено, че дължат солидарно сумата 8 250 лв по договор за заем от 30.11.2010 г., лихва за забава в размер 65 лв от 27.08.2012 г. до 23.09.2012 г. и законната лихва върху главницата от 24.09.2012 г. до окончателното й изплащане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправния въпрос достатъчно доказателство за сключване на договор за заем ли е разписка за получаване на суми с посочено основание за получаването „заемни средства” и материалноправният въпрос допустимо ли е търговец, който не е кредитна или финансова институция и не извършва кредитна дейност по занятие, да предостави в заем суми на друго лице. Според него въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а освен това те са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и при условията на противоречива съдебна практика.
Ответните страни, А. В. К. и Б. Л. З. – М., не вземат становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
Делото е образувано по искова молба, в която е претендирано установяване на задължение, солидарно поето от ответниците, за връщане на получена в заем сума от 8 250 лв и 65 лв лихви за забава. За установяването на договорни отношения между страните, ищецът е представил разходен касов ордер, подписан от ответниците, в което като основание за получаването е посочено „заемни средства”. Обявено е за безспорно между страните, че ответниците са получили сумата. За да отхвърли установителния иск, въззивният съд приел от правна страна, че ищецът е търговско дружество, което не е кредитна или финансова институция и не извършва кредитна дейност по занятие, а представеният ордер няма формата и съдържанието на договор за заем.
При тези мотиви на въззивния съд и двата поставени от жалбоподателя въпроса обуславят въззивното решение. Не могат да бъдат споделени доводите му, че те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като приложеното към изложението му решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 167/ 2011 г., не ги разглежда. Обжалването по него е допуснато за да отговори на въпрос за приложението на чл.164 ал.1 т.3 ГПК при установяване на неформален договор за заем. По настоящето дело такъв въпрос не стои, тъй като касаторът не е искал допускане на свидетели за установяване на договора. По аналогични съображения, не се установява и наличие на противоречива практика – не може да е доказателство за такава представеното от касатора решение на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д.№ 56/ 2011 г., което, освен че няма данни да е влязло в сила, не разглежда въпросите, повдигнати в настоящето производство. Касационната инстанция приема обаче, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което по тях обжалването следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 24.10.2013 г. по гр.д.№ 459/ 2013 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 107,50 лв (сто и седем лева, петдесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: