4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр.София, 12.03.2019г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Кристияна Генковска
Мадлена Желева
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2150 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Г., гр.София срещу решение № 1337/28.05.2018г., постановено по гр.д.№ 4953/2017г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 5275/14.07.2017г. по гр.д.№ 11880/2015г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 40000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Г. И. П., настъпила при ПТП на 17.07.2011г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 17.07.2011г. при ПТП, причинено вследствие на противоправното поведение на водач на МПС, е починал Г. И. П.. Водачът на лекия автомобил, по отношение на който е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, е признат за виновен за причиняване смъртта на П. с влязла в сила присъда. Ищцата по иска – настоящ касатор претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причинени болки и страдания от загубата. Твърди, че с починалия нямат родствена връзка, но били изградени отношения като между баща и дъщеря. По делото е установено, че майката на ищцата и починалия П. са били в граждански брак в периода от 25.02.1989г. до 21.10.1994г. и имат родено друго общо дете, като ищцата не е рождена дъщеря на П.. Въззивният съд е изложил съображения, че съществувалите отношения между П. и ищцата не могат да бъдат приравнени на създадени отношения между лица, които имат право на обезщетение съгласно ППВС 4/61г. и ППВС № 5/69г. Ищцата е живяла за кратък период от около 5 години в едно домакинство с починалия, който се грижел за нея и имал намерение да я осинови. След развода на майката на ищцата с починалия преди повече от 18 години връзката се превърнала в обичайна връзка между познати, като не било доказано тази връзка да е изпълнена с по-различно съдържание от отношения като между бивши роднини. Решаващият състав е счел за недоказано в последните 15-18 години ищцата да е поддържала близки отношения с починалия, да е разчитала на него в ежедневието си с оглед на морална, емоционална и материална подкрепа. Софийският апелативен съд, след обсъждане на ангажираните главни доказателства по спора, е формирал извод, че след 1994г. отношенията между починалия и ищцата не биха могли по съдържание и интензитет да се определят като отношения между баща и дъщеря.
Касаторът поставя въпроса: „Включва ли се в действителния кръг на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди отгледано, но неосиновено дете, вследствие смъртта на доведен баща, когато между тях са създадени отношения както между родител и дете, при условие, че биологичният баща е жив, но всяка връзка с него изначално е прекъсната?”. Касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, включително ППВС № 5/69г. и ППВС № 4/61г. и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Вторият заявен въпрос е: „Следва ли съдът да направи изводите си въз основа на всички събраните доказателства, доводите на страните и установените фактически положения?”. По този въпрос не е мотивирано конкретно основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като се въвежда довод за „явна необоснованост на съдебния акт“, свързана с касационното основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен въпрос е обусловил част от решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г., прието преди предявяване на касационата жалба, ОСНГТК на ВКС прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Даденото разрешение е, че обезщетение се присъжда на легитимираните лица при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В този смисъл на поставения от касатора въпрос е даден отговор, като обжалването въззивно решение е в съответствие с практиката на ВКС. Софийският апелативен съд не е отрекъл материалната легитимация на ищцата, доколкото е обсъдил събраните по делото доказателства за намерение на починания за осинови ищцата, но е приел за недоказана създадена особено близка връзка между починалия и ищцата. Въззивният съд е изследвал отношенията им в развитие – по времето, когато са живели заедно и след това, като е счел, че не са установени действително претърпени вреди над обичайните такива от смъртта на близки познати.
По втория въпрос въззивното решение не е постановено в отклонение от практиката по ТР № 1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, която е относима към този въпрос. Касаторът не е въвел довод, че конкретни доказателства не са обсъдени, а твърди, че изводите на въззивния съд са в несъответствие със свидетелските показания, което би било основание за отмяна на решението съгласно чл.281, т.3 ГПК поради необоснованост на обжалваното решение. Необосноваността на решението не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В хипотезата на очевидна неправилност, каквото е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, а не явната необоснованост, въведена от касатора, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. В случая заявеният довод, че изводите на апелативния съд не кореспондират със свидетелските показания, а са направени без да са събрани доказателства, не обоснова очевидна неправилност на решението. Касаторът се позовава на гласните доказателства, които са обсъдени от въззивния съд. Решаващият извод на въззивния съд за липса на особено близка връзка между починалия и ищцата по иска и за действително претърпени вреди, е формиран предвид недоказаността на тези релевантни за спора факти и обстоятелства.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1337/28.05.2018г., постановено по гр.д.№ 4953/2017г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.