О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 20.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 695 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. В. К. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 59 от 21.02.2012 год., по в.т.д.№ 716/2011 год., с което е обезсилено решение № 7/ 07.07.2011 год., по т.д.№ 13/2011 год. на Разградския окръжен съд и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу [фирма], [населено място] конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В подробните си съображения, изложени в касационната жалба касаторът възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че с влизане в сила на присъдата по НОХД № 733/2008 год. на ТОС , с която на осн. чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК същият е лишен за определен срок да заема държавна или обществена длъжност и да упражнява дейност, свързана с управление и представителство на ЮЛ, което изключва и възможността да бъде възстановен като управител на ответното ТД, поради което в случая липсва правен интерес от искането му за отмяна на решението на ОС на съдружниците, проведено на 18. 11.2009 год. за освобождаването му като управител и избиране на съдружника А. А. за управител, независимо от наличието на нередовност в процедурата по свикване и провеждане на процесното събрание.
Несъгласие жалбоподателят изразява и с разбирането на решаващия съд, че второто атакувано по реда на чл.74, ал.1 ТЗ решение на ОС от 18.11.2009 год. за избор на нов управител е свързано с първото за освобождаване на ищеца като управител, поради което и по отношение на него липсва правен интерес от провеждане на производството по чл. 74, ал.1 ТЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано към касационната жалба приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал.1 , т.1-т.3 ГПК.
Поддържаното от страната твърдение е, че възприетото от Варненския апелативен съд разрешение по отношение на считаните за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, които групирани в 6 точки, всъщност се свеждат до наличието на правен интерес за ищеца, като съдружник в ответното ТД [фирма], [населено място], да предяви иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетите от ОС на съдружниците решения, свързани с управлението на ЮЛ- търговец и освобождаването му като управител на същото, когато след датата на исковата молба е налице влязла в сила присъда, лишаваща го от правата по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК и дали качеството му на съдружник към датата на предявяване на иска по чл.74, ал.1 ТЗ е достатъчно, за да обоснове активната му материално-правна легитимация, както и допустимостта на заявената искова претенция, предвид конститутивния характер на същата е в противоречие както с практиката на ВКС, така и с практиката на съдилищата в страната .
Като израз на поддържаното несъответствие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени решения на ВКС : № 74/14.07.2011 год., по т.д.№ 633/2010 год. на І-во т.о.; № 128/19.11.2009 год., по т.д.№ 269/2009 год. на І-во т.о.; № 46/22.04.2010 год., по т.д.№ 500/2009 год. на ІІ т.о. и ТР № 1/ 06. 12.2002 год., по т.д.№ 2/2002 год. на ОСГК, а по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК: № 145 от 21.03.2005 год., по т.д.№ 524/2004 год. на І т.о. на ВКС; № 1121/2005 год., по т.д.№ 425/2005 год. на ІІ т.о.; № 233 от 18.07.2005 год., по в.гр.д.№ 213/2005 год. на Великотърновския апелативен съд; решение № 1121 от 13.12.2005 год., по т.д.№ 425/2005 год. на ІІ т.о.на ВКС; № 1225/ 27. 06. 2002 год., по гр.д.№ 2291/2001 год. на V-то г.о.; № 1556 от 10. 01.2001 год., по гр.д.№ 972/2000 год.; № 250/31.03.2000год., по гр.д.№ 1329/99 год. и № 1069/29.06.99 год., по гр.д.№ 127/99 год. на V-то г.о.
Селективният критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК се поддържа единствено по отношение на определения като релевантен за изхода на делото процесуалноправен въпрос, свързан с правния интерес при конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ и влиянието на правото на иск и активно-правната легитимация на ищеца по иск по чл.74 ТЗ от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване и основателността на поддържаните касационни основания в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, с което е обезсилен съдебния акт на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Д. В. К., конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ срещу [фирма], [населено място] – за отмяна на взетите от проведеното на 18.11.2009 год. ОС на съдружниците решения въззивният съд е приел, че същият е недопустим, поради отсъствие на правен интерес за ищеца от търсената по този ред защита. Изложени са съображения, че с влизане в сила на постановената по НОХД № 733/2008 год. присъда на 26.02.2010 год., с която на осн. чл.202, ал.3 НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК Д. В. К. е лишен от срок за пет години от правото да заема определена държавна или обществена длъжност и да упражнява дейност, свързана с управление и представителство на ЮЛ, същият не би могъл да бъде възстановен като управител на ответното ЮЛ до 2015 год., дори и при евентуално успешно провеждане на иска по чл.74, ал.1 ТЗ.Следователно преценен този нововъзникналият факт в съответствие с процесуалното правило на чл.235, ал.3 ГПК дава основание да се приеме, че исковата претенция на ищеца е лишена от правен интерес – положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно.
Що се касае до атакуваното решение на ОС на съдружниците в ответното ТД от горепосочената дата, в частта му по т.2 – за избора на нов управител, то позовавайки се на обвързаността на същото с първото решение, въззивният съд е счел, че липсващият правен интерес за ищеца обхваща и него.
Решаващите мотиви в обжалваното решение на Варненския апелативен съд позволяват да се счете, че релевантен за изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК се явява единствено поставеният от касатора въпрос на процесуалното право, свързан с допустимостта на предявения иск по чл.74, ал.1 ТЗ : „Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват?”, с което общата предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана.
Основателно по отношение на така формулирания правен въпрос е и поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Служебно известното на настоящия съдебен състав е, че с постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на състав на І- во т.о. на ВКС № 21 от 25. 03. 2013 год., по т. д.№ 290/2012 год., имащо съгласно постановките в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителен за съдилищата в страната характер, е дадено различно от възприетото от Варненския апелативен съд разрешение, в смисъл, че винаги, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице правен интерес от предявяване на конститутивен иск, защото ищецът не разполага с друг път на защита, за да постигне целената правна промяна, като негов предмет са не са самите правни последици, в които се състои тази защита.
При наличие на основната и допълнителен предпоставки, установени с чл.280, ал.1, т.1 ГПК искането за достъп до факултативен касационен контрол следва да бъде уважено.
За разглеждане на касационната жалба по същество касаторът следва да внесе допълнителна държавна такса, възлизаща съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на сумата 15.00 лв. и в тази насока е необходимо да му бъдат дадени конкретните указания.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288, ал.1 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 59 от 15.03.2012 год., по в.т.д.№ 716 / 2011 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок, считано от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 15.00 лв./ петнадесет лева/, като в същия срок представи и съответния платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на определения срок и при внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на ІІ-ро т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.