Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
1435_14_opr_288_108zs_79zs_191zzd_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 25.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1435 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на
И. Т. К. и З. Д. Ж. срещу въззивно решение № 176 /08.11.2013 г. по възз. гр.д. № 251 /2013 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е отменено решение на Варненския окръжен съд № 681 /01.04.2013 г. по гр.д. № 2559 /2011 г.. и е постановено друго.
Двамата жалбоподатели – първият като главна страна, а втората – като трето лице – помагач на страната на първия обжалват решението в частта, с която е уважен иск на С. Д. К. и С. Г. К. срещу И. Т. К. с правно основание чл.108 ЗС за апартамент в [населено място], на [улица], индивидуализиран в решението,
З. Ж. обжалва решението в частта, с която по частичен обратен иск с правно основание чл.191,ал.1 ЗЗД е осъдена да заплати на И. К. сумата 10 000 лева, като част от сумата 40 000 евро.
И. К. е обжалвал решението и в частта, с която е отхвърлено направеното от него с възражение искане С. К. и С. К. да бъдат осъдени да му заплатят сумата 50 000 лева, представляващи необходими разноски и подобрения в недвижимия имот.
Всеки един от двата жалбоподателя твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни С. Д. К. и С. Г. К. твърдят в писмени отговори, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна, следното:
1) ищците владеят процесното жилище след построяването му от 23.07.1980 г., когато първият от тях е бил обезщетен с него; 2) решението на МС от 1979 г., с което ищецът е бил обезщетен с процесното жилище за друг отчужден имот по чл.101 ЗС е релевантно основание за упражняване на владение; 3) с отмяната на отчуждаването на другия имот на ищеца 07.12.1995 г. процесното жилище е станало държавна собственост съгласно чл.4,ал.4 ЗОДОВ (вероятно ЗВСНОИ по З. и др.), от тогава (07.12.1995 г.) и до м. февруари 2005 г. ищците упражняват владение върху процесното жилище, което е държавна собственост лично и чрез наемателите Я.. Доверявайки се на реституционното решение, с което са задължени да върнат паричното обезщетение, а не процесното жилище, ищците са го владели добросъвестно; От това следва, че необходимия срок за придобиване на жилището чрез добросъвестно владение е изтекъл преди мораториума … (01.06.1996 г. – 31.12.2014 г.).
Ответникът владее имота на основание покупко-продажба от 28.03.2005 г., която е действителна, но няма прехвърлителен ефект; Въззивният съд е приел възражението за присъждане на необходими разноски и подобрения за неоснователно, т.к. не са нито необходими (не е доказана обективна необходимост да бъдат извършени), нито представляват подобрения (претендира се подмяна на движими вещи …, които биха могли да бъдат отделени от имота без това да го промени съществено).
Въззивният съд е приел, че обратният иск е обусловен от първоначалния иск и с оглед уважаването му е основателен.
От изведените от жалбоподателя И. Т. К. правни въпроси обуславящи са материалноправните въпроси :
1) Представлява ли владение по смисъла на чл.79,ал.1 ЗС фактическата власт, която собственикът на вещта упражнява върху своята вещ, която е придобил на правно основание, различно от придобивна давност, в случая – обезщетение (по З., ЗС) ;
2) Следва ли да се приеме за установено, че едно лице е придобило недвижим имот на основание чл.79,ал.1 ЗС – по давностно владение чрез упражняване на владение за период, по-дълъг от 10 години, при условие, че през времето, през което е упражнявал владение върху имота, е бил собственик на същия на друго правно основание (обезщетение). Този въпрос е разновидност на първия.
3) при действието на чл.86 ЗС в редакцията от 1951 г. допустимо ли е било да се придобие по давност вещ, която е социалистическа (държавна) собственост;
Разрешението на въззивният съд на първите два въпроса е в противоречие 1) с решение № 80 /25.06.1965 г. по гр.д. 58 /65 г. на ОСГК на ВС, с което е прието, че За придобиване по давност правото на собственост върху дадена вещ може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг начин; недопустимо е собственикът на имота да може да придобие имота на друго основание след като го е придобил и с 2) с решение № 1220 /02.12.2008 г. по гр.д. 4730 /2007 г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание.
Разрешението на въззивният съд на третия въпрос е в противоречие 1) с ППВС № 8 /06.03.1980 г., т.1. с което е прието, че недвижими и движими имоти, социалистическа собственост, не може да се придобиват от граждани чрез давностно владение, 2) с Решение № 246 /19.03.2010 г. по гр.д. № 615 /2009 г. на ВКС, І г.о., по чл.290 ГПК, с което е прието, че с разпоредбата на чл.86 ЗС е установена забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост; 3) с Решение № 38 /22.02.2010 г. по гр.д. № 2685 /2008 г. на ВК, І г.о., по чл.290 ГПК, 4) с Решение № 108 /29.03.2010 г. по гр.д. № 296 /2009 г. на ВКС ІІ г.о., по чл.290 ГПК, с които е прието същото.
От изведените от жалбоподателя З. Ж. правни въпроси обуславящи са материалноправните въпроси :
1) Възможно ли е да се придобие недвижим имот на основание давностно владение ако вече е придобит от същото лице на друго правно основание, например обезщетение (по З., ЗС).
Съдържанието на този въпрос е като на първите два въпроса на жалбоподателя И. К..
Както беше посочено той е разрешен в противоречие с посочените вече и от И. К. 1) решение № 80 /25.06.1965 г. по гр.д. 58 /65 г. на ОСГК на ВС и 2) решение № 1220 /02.12.2008 г. по гр.д. 4730 /2007 г. на ВКС, І г.о..
8 (по изложението) при отмяна на отчуждаването по чл.101 ЗС отстъпеното като обезщетение жилище станало ли е държавна собственост.
Въпросът е разрешен в противоречие с посоченото решение № 208 /11.15.2010 г. по гр.д. 1030 /2009 г. на ВКС, ІІ г.о., по чл.290 , с което е прието, че по силата на чл.5,ал.1 от ЗВСОНИ по З. и др. при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища стават държавна собственост по силата на решенето за отмяна
Изложеното осъществява основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Жалбоподателят И. К. следва да представи доказателства за платена на ВКС държавна такса в размер на 487.65 лева за разглеждане на касационната му жалба.
Жалбоподателят З. Ж. следва да представи доказателства за платена на ВКС държавна такса в размер на 687.65 лева за разглеждане на касационната и жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 176 /08.11.2013 г. по възз. гр.д. № 251 /2013 г. на Варненския апелативен съд, г.о., в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС и по иска с правно основание чл.191,ал.1 ЗЗД,
Указва и дава възможност на И. Т. К. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 487.65 лева (четиристотин осемдесет и седем лева и 65 ст.) в противен случай производството по жалбата му ще бъде прекратено.
Указва и дава възможност на З. Д. Ж. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 687.65 лева (шестстотин осемдесет и седем лева и 65 ст.), в противен случай производството по жалбата и ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.