3
определение по гр.д.№ 2179 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 16.04. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 2179 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 12 от 17.01.2014 г. по в.гр.д.№ 550 от 2013 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 280 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 1838 от 2009 г. на Ловешкия районен съд за уважаване на предявения от „Кооперативен съюз-Л.” срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на правото на собственост и осъждане на ответника да предаде следните недвижими имоти: 1. сграда с идентификатор 43593.520.348.1 и 2. сграда с идентификатор 43593.520.348.2, находящи се в [населено място] в ПИ с идентификатор 43593.520.348-частна държавна собственост по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-10 от 17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на А.-С. и изменена със заповед № КД-14-11-495 от 26.10.2010 г. на началника на С.-Л..
К. твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Счита, че решението противоречи на посочената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по гр.д.№ 3 от 2013 г. на О. на ВКС, решение № 2419 от 13.10.1960 г. по гр.д.№ 3461 от 1960 г. на ВС, Първо г.о. и Тълкувателно решение № 20 от 02.03.1968 г. на ОСГК на ВС/ по следните правни въпроси: 1. За валидното разпореждане с вещни права върху недвижими имоти на кооперация /кооперативен съюз/, чрез апортиране на тези имоти в търговско дружество, необходимо ли е решение на Общото събрание на кооперацията, след като съгласно Закона за кооперациите и устава на конкретната кооперация тя се представлява от нейния председател, 2. При предявен иск за собственост следва ли ищецът да докаже, че той е собственик на претендирания имот и това задължителна предпоставка ли е за уважаване на иска по чл.108 от ЗС и 3. Как се доказва престъпление и наличие на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение, когато наказателното производство е било прекратено и няма влязла в сила присъда и кои са страните по такъв иск.
В писмен отговор от 26.03.2014 г. ответникът по касационната жалба „Кооперативен съюз-Л.+ оспорва същата. Претендира за направените пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна /ответник по делото/ и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- въззивно решение по иск с правно основание чл.108 от ЗС с цена на иска над 5 000лв.
За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск за собственост, въззивният съд е приел, че след като за апортирането на процесните сгради в капитала на ответното дружество не е било взето решение на Общото събрание на кооперативния съюз /както изисквал чл.15, ал.4, т.10 от Закона за кооперациите/, извършеното разпореждане е нищожно на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД- поради липса на съгласие. Поради това ответното дружество не е станало собственик на процесните имоти по силата на апорта, а те са останали собственост на ищцовия кооперативен съюз.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение първият поставен от касатора правен въпрос /за валидното разпореждане с вещни права върху недвижими имоти на кооперация /кооперативен съюз/, чрез апортиране на тези имоти в търговско дружество, необходимо ли е решение на Общото събрание на кооперацията, след като съгласно Закона за кооперациите и устава на конкретната кооперация тя се представлява от нейния председател/ е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
По този въпрос касаторът не е посочил съдебна практика: посоченото Тълкувателно решение № 3 от 2013 г. на О. на ВКС не е постановено точно по този въпрос, а касае подобен въпрос за валидността на сделките за разпореждане с имоти на О., извършени без предварително решение на Общото събрание на това О. и във връзка с приложението и тълкуването на чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ/. Тъй като обаче по този въпрос няма постановена задължителна съдебна практика и тъй като отговорът на въпроса е свързан с необходимостта да бъдат тълкувани разпоредбите на чл.15, ал.4, т.10 и чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 от 17.01.2014 г. по в.гр.д.№ 550 от 2013 г. на Ловешкия окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок от съобщението на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 180,67 лв. /сто и осемдесет лева и шестдесет и седем стотинки/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на държавната такса в срок жалбата ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделение за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.