1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр.София, 13.03.2018г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 635 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на У. Р. С., британски гражданин, представляван от адвокат Н. Д., срещу определение № 746 от 21. 12. 2017 г. по ч. т. д. № 662/2017 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 8812 от 24. 08. 2017 г. по т. д. № 1893/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на У. Р. С. за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че изводът на съда за отсъствието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК е неправилен. Излага доводи, че съдът е изследвал имущественото състояние на молителя, но е постановил крайния си извод въз основа на факти и обстоятелства, които са се осъществили в предходен момент. Молителят притежавал само идеални части от недвижим имот. Действително в един предходен период – до 2011 г. за същия съществувала възможност да заплати дължимата държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение, но към момента на подаване на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК били налице предпоставките по цитираната разпоредба за освобождаването му от държавна такса. Обжалваният акт не съдържал съпоставяне на дължимата държавна такса и декларираното имуществено състояние на молителя. Сочи се, че молителят действително участвал в множество регистрирани търговски дружества, но не реализирал доходи от това участие и не можел да се разпореди с активи на дружествата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изводите му: 1. Наличието на данни по делото, сочещи, че молителят е извършвал разпоредителни сделки със свои недвижими имоти преди образуването на производството, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, явява ли се законно основание за неуважаване на искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса, при условие, че по делото са налице писмени доказателства, в това число и декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, от които се установява, че към момента на подаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК молителят и членовете на неговото семейство не разполагат с достатъчно материални възможности, средства или имущество, позволяващи нейното заплащане. 2. Към кой момент следва да се преценява наличието или отсъствието на предпоставки за освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК – към момента на образуване на производството, във връзка с което се иска освобождаване от това задължение, към момента на подаване на молбата с цитираното основание или към друг преден момент и от значение ли е здравословното състояние на молителя, в случаите, когато към молбата са приложени писмени доказателства, от които се установява по категоричен начин, че размерът на доходите на молителя е крайно недостатъчен, за да осигури заплащането на дължимата държавна такса; 3. Кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това дали молителят и членовете на неговото семейство разполагат с материални възможности, средства и/или имущество, позволяващи заплащането на дължимата такса и попада ли сред тези критерии обстоятелството, че по делото се съдържат данни, сочещи, че молителят е извършвал разпоредителни сделки със свои недвижими имоти преди образуването на производството, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и има ли значение за преценката на имущественото състояние на молителя в контекста на чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелството, че в подадената от него декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК е декларирана липса на притежавани еднолично недвижими имоти, от които молителят би могъл да реализира доход, който да му послужи за заплащане на дължимата държавна такса. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК. Като допълнително основание за достъп до касация се сочи и противоречивото разрешаване на въпросите от съдилищата. Досежно втория въпрос се прави позоваване на решаването му в противоречие с практика на Върховния касационен съд – определение № 71/28. 01. 2015 г. по ч. т. д. № 25/2015 г., I т. о., определение № 206/17. 05. 2013 г. по ч. гр. д. № 2434/2013 г., II г. о. и определение № 612/12. 08. 2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г., II т. о.
Ответникът по частната жалба я оспорва и изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че атакуваното определение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди разпореждането на Варненския окръжен съд за оставяне без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса в размер на 7 296 лв. за въззивно обжалване на постановеното по отношение на него осъдително решение, Варненският апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса. Въззивният съд е достигнал до този извод след конкретна преценка на представените доказателства за имущественото състояние на молителя и извършени справки в Търговския регистър, като е съпоставил данните за имущественото състояние на молителя с дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Посочил е, че към момента на разглеждане на искането молителят е управител на дружества, лично притежава дялове в две дружества с ограничена отговорност и е едноличен собственик на капитала на [фирма], [фирма] и [фирма], като последното е едноличен собственик на капитала на още 17 дружества. Изтъкнал е, че по отношение на дружествата не е открито производство по несъстоятелност, съответно молителят може да реализира доходи от участието си в тях. Направено е позоваване на справка от Агенцията по вписванията за притежавани от дружествата недвижими имоти и на данни за осъществени продажби на такива, при които са реализирани приходи. Въз основа на представен по делото нотариален акт от 2011 г., във формата на който е сключен договор за продажба на недвижим имот в [населено място], съдът е заключил, че молителят-продавач по сделката е получил сумата 150 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Поставените от частния жалбоподател въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Формулираните от жалбоподателя въпроси във връзка с предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК, значението на отделни обстоятелства за преценката за основателността на това искане и за момента, към който следва да се осъществява релевантната преценка, са важни за производството, образувано по частната жалба срещу отказа на администриращия въззивната жалба съд да освободи страната от заплащане на държавна такса. При произнасянето по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК обаче от значение са конкретните доказателства, подкрепящи извода за липса на средства за заплащане на дължимата такса. Преценката на съда дали са налице предвидените в закона предпоставки за освобождаване от държавна такса е винаги конкретна. Ето защо отговорът на поставените въпроси, формулирани като оспорващи изводите на съда досежно липсата на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на молителя от държавна такса, е предпоставен от преценка правилността на атакуваното въззивно определение, която не може да се осъществява в стадия на селекция на касационните жалби. Първият въпрос дали извършването на разпоредителни сделки с недвижими имоти от молителя е законно основание за отказ от освобождаване от държавна такси при наличие на доказателства, че молителят и членовете на семейството му не разполагат със средства за заплащане на дължимата държавна такса, не би могъл въобще да се квалифицира като правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса не са обусловени само от неговото разрешаване. Видно от мотивите на атакуваното определение въззивния съд е основал заключението си на установените факти за участие на молителя в търговски дружества като съдружник или като едноличен собственик на капитала, за притежаване на недвижими имоти от дружествата и за осъществени възмездни сделки на разпореждане със същите. Вторият въпрос досежно момента, към който се преценява дали физическото лице разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса, е релевантен единствено към допълнителните съображения на съда, изведени от обстоятелството, че молителят е продал недвижим имот и съобразно удостовереното в нотариалния акт, представен по делото, е получил цена от 150 000 лв., съответно също не би могъл да се приеме за значим по делото. При формирането на изводите си за отсъствието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът въобще не е обсъждал здравословното състояние на молителя, нито е съобразявал притежаваната от него идеална част от недвижим имот, предмет на прехвърляне по сделката, чиято нищожност се претендира да бъде установена в производството, поради което тези въпроси не могат да послужат като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е и отсъствието на допълнителните предпоставки, с които е обосновано искането. Частната касационна жалба е подадена след влизане в сила на извършеното със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017 г. изменение на правилата за касационно обжалване, поради което достъпът до касация не може да бъде обоснован с разрешаване на правен въпрос противоречиво от съдилищата. След цитираното изменение на процесуалния закон такова допълнително основание за допускане на касационно обжалване не е предвидено. Отсъства и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обоснована общо с липса на съдебна практика. От една страна разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е достатъчно ясна и непротиворечива, а от друга по приложението й е налице формирана от ВКС практика, с която е установен точният й смисъл. Съгласно посочените от жалбоподателя определения на ВКС – определение № 206/17.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2434/2013 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 71/28. 01. 2015 г. по ч. т. д. № 25/2015 г., I т. о., и служебно известните на настоящия състав определение № 318/12.07.2012 г. по ч. гр. д. № 293/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 40/01.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о. и редица други по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът трябва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние и ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса. Наличието на постоянна практика по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Произнасянето на въззивния съд е съобразено с приложимата практика, което препятства и възможността за достъп до касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Дадените в посочените от жалбоподателя актове, както и в представеното с частната жалба определение № 274/12. 05. 2015 г. по д. № 1842/2015 г. на ВКС, III г. о. различни разрешения досежно освобождаването на молителите от държавна такса са обусловени от конкретните факти, въз основа на които са направени решаващите изводи.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 662/2017 г. на Варненския апелативен съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 746 от 21. 12. 2017 г. по ч. т. д. № 662/2017 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: