О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр.София, 19.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 891/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на М. А. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 541 от 24.10.2013 г. по гр.д.№ 824/ 2013 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 6222/ 2012 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Г. К. К. иск, квалифицирани по чл.124 ал.4 ГПК, за признаване за установено, че удостоверение № 42/ 26.11.1990 г. е неистински документ в частта му, в която удостоверява, че в изпълнение на решение на ИК на ОбНС П. е предоставено право на ползване на Г. К. К. по ПМС № 26/ 23.04.1987 г. върху овощна градина с площ 1 000 кв.м., съставляваща парцел 233 в м.“П“.
Жалбоподателят релевира процесуалноправния въпрос допустимо ли е въззивно решение, при което съдът се е произнесъл по различно от заявеното от ищеца основание на предявения иск, като счита, че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. На това основание, както и поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
На 06.03.2014 г. е подадено допълнение към касационната жалба, което не следва да бъде разглеждано, тъй като наведените в него основания са извън срока за подаване на касационна жалба по чл.283 изр.1 ГПК
Ответната страна Г. К. оспорва жалбата в отговор, доводите по който също не могат да бъдат обсъждани, тъй като отговорът не е приподписан от адвокат (чл.287 ал.1 изр.2 вр.чл.284 ал.2 ГПК).
Жалбата е допустима, а касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато, макар не по формулирания от касатора правен въпрос. За характера на порока на съдебно решение, в което съдът се е произнесъл по иск, който според ищеца не е предявяван, е налице задължителна съдебна практика, която е трайна и безпротиворечива. Според нея, ако съдебното произнасяне е в рамките на фактическите твърдения на ищеца, то постановеното решение е допустимо, независимо от това дали дадената правна квалификация е правилна.
В обжалваното решение обаче въззивният съд се е произнесъл по свързания с допустимостта на иска процесуалноправен въпрос съществува ли правен интерес от установяване на неистинност на документ, когато същият е бил представен като доказателство в друго съдебно производство, истинността му не е била оспорена в срок и не се сочат други отношения между същите страни, за които този документ би имал значение. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, по въпроси, свързани с допустимостта на обжалваното въззивно решение, касационната инстанция не е обвързана от посоченото в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, а следва да допусне обжалването и да се произнесе с решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 541 от 24.10.2013 г. по гр.д.№ 824/ 2013 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 40 лв (четиридесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: