О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 27.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 731 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1078 от 30.06.2011 год., поправено и допълнено с решение № 2047/30.12.2011 год., двете по т.д.№ 326/2010 год., в следните части: с която при условията на чл.196 ГПК/ отм./ са отхвърлени предявените от касатора, като ищец, срещу [фирма], гр.София обективно съединени първоначални искове: по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 56 027.87 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за извършване на СМР от 09.09.2004 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 16.12.2005 год. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 473.92 лв.- обезщетение за забава за периода 26.07.2005 год.- 16.12.2005 год.; с която е оставено в сила първоинстанционното отхвърлително решение на Благоевградския окръжен съд № 78/22.07.2008 год., по гр.д.№ 51/2006 год. за разликата над 56 027.87 лв. до пълния предявен размер на исковата сума от 62 510.32 лв.; с която по предявените при условията на чл.104 ГПК/ отм./ насрещни искове по чл.92, ал.1 ЗЗД и по чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД е осъдено [фирма], [населено място], като насрещен ответник, да заплати на насрещния ищец [фирма] още и сумите: 29 135.26 лв. по първия, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10. 2008 год. до окончателното и изплащане и 18 192.00 лв. по втория и е оставено в сила първоинстанционното решение на Благоевградския окръжен съд № 78 от 22.07.2008 год., допълнено с решение № 143/07.01.2010 год., двете по гр.д.№ 51/2006 год., в останалата му част – с която [фирма] , [населено място] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 2 654.64 лв., на осн. чл. 265, ал.1 ЗЗД, като в негова тежест са поставени деловодните разноски на ответника, възлизащи общо за двете инстанции на 8 612.32 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, като по изложени подробни съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила касаторът иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното и материално право: 1. За задължението на решаващия съд да извърши преценка и обсъждане на представените доказателства; 2. За приложението на чл.236, ал.2 ГПК относно задължението на съдебния състав да изложи мотиви и за тяхното съдържание; 3. За предмета и обема на СМР по изолация на доставените тръби при сключен писмен договор, при който последните са уговорени допълнително в устна форма; 4. „За приемането на изпълнената по договор за изработка работа, в хипотезата на съставени Протоколи, обр.19 за отделните видове СМР и констатираните по- късно недостатъци по тях не са скрити, а явни?”; 5. „ За възможността да бъде успешно упражнено от възложителя правото по чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД, в случай, че за част от извършените СМР, стойността на поправянето на които се претендира, са съставени обр.Протокол 19 и не са налице скрити недостатъци?”; 6.” При спор относно приемане на работата, уведомяването за констатираните недостатъци предмет ли е от правото на доказване на иска или същото може да почива на фактическите твърдения на страните?” и 8. „ Налице ли е забавено изпълнение по писмен договор, след като в рамките на започналото по същия изпълнение страните са договорили допълнително извършване на работи и цени за изпълнението им?”, които всички касаторът счита от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано със съображения, че с произнасянето на ВКС по същите ще се „стигне до попълване на липсващата съдебна практика и до усъвършенствуване на правоприлагането.”
Същевременно по отношение на първите два процесуалноправни въпроси жалбоподателят поддържа и селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид различно възприетото, спрямо даденото от въззивния съд разрешение на същите в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС : № 115/24.03.2010 год. , по гр.д.№ 2549/ 2008 год. на ІІІ г.о.; № 337/28.04.2010 год., по гр.д.№ 950/2009 год. на V-то г.о. и ТР № 1/2001 год. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на въпрос № 3 едновременно с критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК се поддържат и двете селективни основания по т.1 и по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК. Като израз на противоречието със задължителната съдебна практика на ВКС е цитирано решение № 196/ 05.03.2010 год., по гр.д.№ 747/2009 год. на ІІІ г.о., а със съдебната практика –решение № 69/13.02.2004 год., по гр.д.№ 647/2003 год. на І т.о. на ВКС.
За формулирания по п. 4 материалноправен въпрос, касаторът счита, че е налице и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и израз на визираното противоречие е приетото по него в решение на ВКС № 63/ 21.06.2005 год., по гр.д.№ 121/2005 год.
Ответната по касационната жалба страна- [фирма] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на подадената касационна жалба. Поддържа, че в частта, която не е била предмет на предприетата единствено от него въззивно обжалване, т.е., с която първоначалната искова претенция на [фирма], [населено място] по чл.266, ал.1 ЗЗД е била отхвърлена от първоинстанционния съд за разликата над 56 027.87 лв. до пълния размер на исковата сума от 62 510.31 лв. и в частта, с която насрещните му искови претенции срещу настоящия касатор, като насрещен ответник, по чл.92, ал.1 ЗЗД и по чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД са били уважени – по първата за 29135.26 лв., а по втората – за 2654.64 лв. касационната жалба е недопустима, тъй като първоинстанционното решение на Бл.ОС, като необжалвано пред въззивния съд в тази му част, е влязло в сила.
Въведени са и доводи за недопустимост по отношение на първоначалната искова претенция, основана на чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2473.92 лв.,черпени от процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК/ ДВ бр.100/2010 год./.
Искането за допускане на касационно обжалване ответното АД счита за неоснователно, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, като алтернативно възразява и срещу основателността на поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, но е допустима само частично, предвид цената от 2 473.92 лв. на заявения с първоначалната искова молба акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, която е под минималния праг за достъп до касационен контрол, въведен с действащата към момента на входирането и – 25.08.2011 год. редакция на чл.280, ал.2 ГПК, съгласно ДВ бр.100/2010 год.. Обстоятелството, че като критерий за изключване на касационното обжалване законодателят не е посочил вида на иска, с който вземането е предявено, а единствено предмета на делото – парично вземане под определен размер, означава, че акцесорният характер на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД е ирелевантен, доколкото той може да бъде и самостоятелно заявен и не може да обоснове допустимост на касационната жалба в тази и част, поради обжалваемостта на въззивното решение по главния иск, основан на чл.266, ал.1 ЗЗД.
В останалата си част, касационната жалба е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане в производството по преценка на основанията за допускане на касационното обжалване, като на първо място се дължи произнасяне по допустимостта на въззивното решение на Софийски апелативен съд, предмет на предприетото обжалване.
Довод за наличие на касационно основание по чл.281, т.2 ГПК единственият касатор [фирма], [населено място] не е въвел, но доколкото служебно задължение на съда е да следи за спазване на съществените процесуални правила, относими към допустимостта на съдебното решение във всяко положение на делото, то липсва законово основание същото, като израз на служебното начало в гражданския процес, да бъде изключено в производството по чл.288 ГПК.
Следователно съобразени задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, че когато съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, касационната инстанция е длъжна да го допусне до касационен контрол, като самата преценка за допустимост, ще извърши с произнасяне по съществото на подадената касационна жалба, то липсата на оплакване в тази насока в касационната жалба е ирелевантна. Без значение е и отсъствието на конкретно формулиран от касатора правен въпрос, относим към допустимостта на съдебния акт на Софийски апелативен съд.
В случая видно данните по делото ответникът по касационната жалба – [фирма], гр. София единствен е обжалвал решенията на първоинстанционния Благоевградски окръжен съд – основано и допълнително, по гр.д.№ 51/ 2006 год. и то само в частта им, съответстваща на правния му интерес: 1./ с която са уважени предявените срещу него обективно съединени искове претенции по чл. 266, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД до размера на присъдените суми: 56 027.87 лв. по първия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на искова молба и 2 473.92 лв. по втория и 2./ с която са отхвърлени заявените от него при условията на чл.103 ГПК/ отм./ насрещни искове – по чл.92, ал.1 ЗЗД и по чл.265, ал.1,пр.2 ЗЗД – първия за разликата над уважената сума от 29 135.26 лв. до пълния заявен размер от 58 270.52 лв., а втория – за разликата над присъдената сума от 2 654.64 лв. до претендираната такава от 38 192 лв..
Следователно, в частта, с която Благоевградският окръжен съд е отхвърлил предявения първоначален иск по чл. 266, ал.1 ЗЗД за разликата над 56 027.87 лв. до пълния размер на исковата сума от 62 510.32 лв., както и в частта, с която са били уважени насрещните искови претенции по чл.92, ал.1 ЗЗД и по чл. 265, ал.1, т.2 ЗЗД до размера на сумите 29 135.26 лв. и съответно – 2 654.64 лв. първоинстанционното решение, като необжалвано пред Софийски апелативен съд е влязло в сила и за въззивната инстанция е отсъствала процесуална възможност да се произнесе по правилността му.
Затова и в тази част въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В останала част искането за достъп до касационен контрол е неоснователно, поради следното:
Съгласно задължителните за съдилищата указания в т.1 на ТР № 1/19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, който като включващ се в предмета на конкретния правен спор е обусловил решаващите правни, а не фактически изводи на въззивния съд, а чрез тях и изхода на делото, с оглед съобразяването им с практиката и закона.
В случая така формулираните от касатора въпроси на процесуалното и материално право, извън тези по п.4 и п.5 от изложението, с които е обосновал приложното поле на касационното обжалване не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за крайния правен резултат по делото. В едната си част, като свързани с преценката на отделните факти и обстоятелства по делото, тези въпроси са фактологически, а в друга, касаещи задължението на решаващия съд да извърши преценка и обсъждане на представените доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност и да изложи мотиви – чл.188 и чл.189 ГПК/ отм./, при действието на които норми се е развило въззивното производство – тъждествени с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, относими към процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт, която е оспорена с касационната жалба.
Това е така, защото обстоятелството, че въззивната инстанция в съобразителната част на обжалвания съдебен акт е анализирала подробно събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал по делото, който е счела за релевантен за спора – показанията на разпитаните свидетели, изготвените протоколи обр.19, подписаната двустранно от съконтрахентите количествено-стойностна сметка и съпоставяйки ги със заключенията на изслушаните в първоинстанционното производство специализирани експертизи е изградила свои собствени фактически и правни изводи по същество , като е отговорила на доводите и възраженията на страните, излагайки съжденията си в 16 страници, означава, че всъщност касаторът чрез поставените въпроси оспорва съответствието на преценката на въззивния съд с правилата на логическото мислене и пълнотата на изготвените мотиви, която относима към обосноваността на обжалвания съдебен акт не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че дори да се приемат за релевантни формулираните процесуалноправни въпроси, то разрешението им е в пълно съгласие както с цитираната в касационната жалба задължителна практика на касационната инстанция, така и с постановките в служебно известните на настоящия съдебен състав ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, ППВС № 1/53 год., ППВС 1/65 год. и др., а съществуването и само по себе си, при отсъствие на обществена необходимост от осъвременяването и , изключва приложимостта на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Както се посочи и по- горе, доколкото отговорът на останалите въпроси, така както са поставени от касатора е изцяло обусловен от конкретните доказателствата по делото и осъществената чрез преценката им решаваща правораздавателна дейност на въззивната инстанция, то те не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като дори и отделните изводи на въззивния съд да са евентуално неправилни, поради допуснато нарушение на закона, това е основание за касиране на въззивното решение, но не и за допускане на факултативния касационен контрол.
Отсъствието на общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, както е прието и в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно, за да бъде отказан достъп до касационен контрол без да се обсъжда наличието на допълнителната процесуална предпоставка, твърдяна от жалбоподателя..
Що се касае до въпросите на материалното право по п.4 и п.5 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които съобразно данните по делото са релевантни по см. на чл.280, ал.1 ГПК за крайния правен резултат по делото, то по отношение на същите на са осъществени поддържаните селективни критерии.
Последователна и непротиворечива е съдебната практика, вкл. цитираната от касатора, че задължението на възложителя е да приеме извършената работа и да направи всички възражения за неточното и изпълнение, тъй като приемането освен фактическо е и правно действие, включващо признанието на последния – изрично или мълчаливо,че изработеното съответства на възложеното на изпълнителя.
С тази практика Софийски апелативен съд изцяло се е съобразил, като е обосновал неоснователността на първоначалния иск по чл.266, ал.1 ЗЗД с липсата на възникнало задължение за възложителя да заплати дължимото възнаграждение, поради неприемане на предадените от изпълнителя СМР, независимо от двустранно подписаните протоколи обр.19, заради наличие на констатирани скрити недостатъци в тях, за които в срока по чл. 264, ал.2, пр.2 ЗЗД е направил възражение.
Що са касае до характер на констатираните от възложителя недостатъци, то разграничението на същите на „явни” или „скрити” от решаващия съд е специфичен за всяко дело фактически, а не правен въпрос, чието разрешаване е въз основа на конкретните факти и заключението на специализираната техническа експертиза, както е процедирал и Софийски апелативен съд.
В съгласие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС е и разбирането на въззивната инстанция, че за да може да търси избраните възможности по чл.265 ЗЗД, поръчващият – ищец по насрещния иск, трябва да запази правата си, като извести изпълнителя веднага след откриването им, освен ако той е знаел за тях.
Счетено е, че в разглеждания случай за наличието на недостатъци в извършените и след ремонта на изпълнителя заварки, появили се едва при изпитанията на тръбопровода, възложителят [фирма], който въобще не е навеждал доводи за знание за същите у изпълнителя, го е уведомил незабавно, поради което възможността му успешно да реализира отговорността на насрещния ответник [фирма], [населено място] по реда на чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД не е преклудирана.
Наличието на трайно установена практика по поставените и обсъдени по-горе материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.264 ЗЗД и по чл.265 ЗЗД, по отношение на която не само няма обществена и правна необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, но и няма наведени в този см. доводи от касатора, прави въобще неприложимо селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.4 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, нито е доказала извършване на такива, поради което при този изход на делото съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за деловодните разноски.
Водим от гореизложеното , настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу частта на постановеното от Софийски апелативен съд въззивното решение № 1078 от 30.06.2011 год., поправено и допълнено с решение № 2047/ 30. 12.2011 год., двете по т.д.№ 326/2010 год., с която е отхвърлен предявения срещу [фирма], гр.София първоначален иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода 26. 07. 2005 год. – 16. 12. 2005 год. в размер на 2 473.92 лв./ две хиляди четиристотин седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1078 от 30.06.2011 год., поправено и допълнено с решение № 2047/ 30. 12.2011 год., двете по т.д.№ 326/2010 год. в частта, с която е потвърдено решението на Благоевградския окръжен съд № 78/22.07.2008 год., допълнено с решение № 143/ 07.01. 2010 год., двете по т.д.№ 51/2006 год. за отхвърляне на предявения първоначален иск по чл. 266, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 56 027.87 лв. до пълния заявен размер от 62 510.32 лв. и в частта, за уважаване на насрещните искови претенции: по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 29 135.26 лв. и по чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД – за сумата 2 654.64 лв..
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 765.45 лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в рамките на същия срок представи по делото и съответния платежен документ.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатор, че при неизпълнение на дадените му указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на определения срок делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните или за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на [фирма], [населено място] с вх. № 6852/25.08.2011 год. на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1078 от 30.06.2011 год., поправено и допълнено с решение № 2047/ 30. 12.2011 год., двете по т.д.№ 326/2010 год., в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма], [населено място], вх. № 6852/25.08. 2011 год., пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.