О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София 19.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6302 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от ЕТ”К. А. – К.”чрез адв.Д. М. срещу решение № 996 от 16.05.13г.по в.гр.дело № 3171/12г.на Софийски апелативен съд,ТО,3-ти състав в частта, с която е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД сключения на 21.05.99г.договор за приватизационна продажба на „сутеренни помещения”,обособена част от [фирма],между А. и [фирма],както и в частта,с която е уважен искът по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението на имота,предмет на приватизационната сделка,предявен от [фирма] против [фирма].
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателката поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Представя съдебна практика.
Ответниците по жалбата не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
За да уважи предявения иск на основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД Софийският апелативен съд е приел,че към датата на сключване на приватизационния договор – 21.05.99г.процесният недвижим имот,предмет на договора,не е представлявал обособен обект по смисъла на чл.35 ал.1 т.2 ЗППДОП/отм./,което обосновало извод за нищожност на сделката поради правна невъзможност на предмета.Приел е,че за успешното провеждане на иска по чл.108 ЗС е без значение,че ищецът не е изключителен собственик на имота,а го притежава в съсобственост с трето лице [фирма].Изложени са съображения,че защитата на правото на собственост чрез иск за предаване на владението е действие на обикновено управление и може да бъде упражнено по отношение на трети лица от всеки съсобственик на цялата вещ.Ответникът [фирма] е бил въведен във владение на имота на 1.09.99г.въз основа на приватизационния договор; като нищожен той не е породил вещнопрехвърлителното си действие,поради което не може да се противопостави на действителния собственик – ищцовото дружество.
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.В случая поставеният от жалбоподателката въпрос: налице ли е правна легитимация на ищеца за предявяване на иск по чл.26 ЗЗД за обявяване на нищожност на приватизационния договор при положение,че е съсобственик на имота,предмет на договора, с трето лице е разрешен в противоречие с решение № 397 от 3.10.12г.по гр.дело № 1604/11г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е прието,че съсобственик е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иск за нищожност на договор само до размера на идеалната част от процесния имот,която е негова собственост.Изложеното обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание.
Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : липсата на приложен към приватизационния договор одобрен архитектурен проект,води ли до липсата на обособеност на обекта,съответно до правна невъзможност на предмета на приватизационния договор,въпреки функционалната му и структурна обособеност и това означава ли ,че обектът на отговаря на изискванията по§ 2 от ДР на ЗППДОП/отм./,като разрешен в противоречие със задължителната практика.Приложената съдебна практика е неотносима,тъй като не касае идентични казуси с предмет „обособена част”по смисъла на чл.35 ЗППДОП/отм./
По основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК липсва обосновка и конкретно формулиран въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Изложените съображения,че жалбоподателката не владее имота са свързани с обосноваността на решението,а не представляват основания за допускане на касационното обжалване и следва да бъдат обсъдени при разглеждане на спора по същество.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение 996 от 16.05.13г.,постановено по в. гр.дело № 3171/12г.на Софийския апелативен съд в обжалваната част.
УКАЗВА на жалбоподателката [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2138.50 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.