5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 329
София 18.05..2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 66/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Е. С. М. и от З. М. А., В. Д. А. и Е. Д. А. срещу решение № 589 от 11.04.2011 г. по в. гр. д. № 2337/2008 г., ГО, 4-ти с-в на Софийски апелативен съд, след частична отмяна на решение № 24 от 13.06.2008 г. по гр. д. № 272/2007 г. на Окръжен съд Перник са уважени исковете на [фирма], [населено място] по чл.145 ТЗ, предявени срещу първия от тях в качеството на бивш управител, а срещу останалите касатори като наследници на починалия втория управител на търговското дружество.
В касационната жалба на Е. С. М. са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, а допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.145 ТЗ въззивният съд не е изследвал причинно-следствената връзка между действията му като управител на дружеството и настъпилия вредоносен резултат. Позовава се на Решение № 536 от 25.05.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1380/2003 г., V г.о. и на определения, постановени по реда на чл.288 ГПК.
Касаторите З. М. А., В. Д. А. и Е. Д. А. в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържат, че решението на въззивния съд е недопустимо поради произнасяне по нередовна искова молба – непълна обстоятелствена част. Допустимостта на касационното обжалване е аргументирана с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е да се търси имуществена отговорност за нанесени на дружеството вреди от законните наследници на управителя. Касаторите поддържат, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по следните формулирани като обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпроси: 1. Произнасяне по съществото на спора по нередовна искова молба – непълна обстоятелствена част; 2./ срещу кого може да се предяви иск по чл.145 ТЗ и деликтна или договорна е отговорността по него; 3./ какъв е фактическият й състав и разделна ли е тя между двамата управители; 4./ налице ли са условията за солидарното осъждане на ответниците при положение, че отговорността им като наследници на починалия управител е ангажирана на деликтно основание, а на другия управител – на основание чл.145 ТЗ; 4./ какъв е давностния срок за предявяване на претенцията и от кой момент започва да тече погасителната давност.
Ответната страна [фирма] възразява по допустимостта на касационното обжалване, като излага и доводи за неоснователност на жалбата.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касаторите намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предмет на делото са субективно съединени искове на [фирма] за реализиране на специалната имуществена отговорност по чл.145 ТЗ за вредите, причинени през 2002 г. на дружеството от двамата бивши управители Е. М. и Д. А.. Исковете са предявени срещу Е. М. и срещу законните наследници на Д. А..
Исковата сума в размер общо на 87 714.66 лв. е формирана както следва: 1./ 84 114.66 лв. липсващи суровини, претендирана до размер на 42 057.33 лв. от първия ответник и по 14 019.11 лв. от наследниците на починалия управител; 2./ 900 лв. за първия и по 300 лв. за останалите ответници за пропуснати ползи от лишаване ползването на товарен и лек автомобил; 3./ ревандикационни искове по чл.108 ЗС, 3./при условията на евентуалност искове за заплащане на паричната им равностойност.
Пернишкия окръжен съд уважил ревандикационния иск за товарния автомобил, предявен срещу наследниците на починалия управител, като отхвърлил останалите главни и евентуалните претенции.
Въззивният съд приел претенциите по п.1 изцяло за основателни; ревандикационнните искове за неоснователни, а тези по п.2 и п.3 – основателни по отношение на наследниците на починалия управител. За да счете за частично основателни предявените искове, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките да се осъществи по реда на чл. 145 ТЗ имуществената отговорност на Е. М. и на наследниците на Д. А. за вредите на дружеството, причинени от бившите им управители. Изложено е, че налице е решение на общото събрание, взето по реда на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на тези искове, че е доказано и виновно, противоправно неизпълнение на задълженията им в това им качество да съхраняват поверените им материални активи, от което поведение за дружеството са последвали имуществени вреди.
І. По касационната жалба на Е. С. М.:
Поставеният от касатора въпрос за задължението на съда да изследва причинната връзка не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това основание представлява разрешаването на основополагащ правен въпрос, обусловил правните изводи на съда. На обезщетение подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушаване на договорните задължения на управителя. Обусловеността на вредите за дружеството, настъпили като последица от неговите действия, всъщност е резултат от установяване на конкретните факти, а не на правоприлагане. Доколко виновното поведение е необходимо и достатъчно единствено условие за настъпване на противоправния резултат е въпрос на установяване на конкретната причинно-следствена връзка, поради което процесът на доказването й не представлява произнасяне по материално-правен въпрос от значение за изхода на делото. Липсата или наличието на фактическия състав на чл.145 ТЗ за отговорността на управителя, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т. е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл. 281, т. 3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Доколкото формулирането на правен въпрос е основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол на обжалваната от този касатор част на въззивното решение.
ІІ. По касационната жалба на З. М. А., В. Д. А. и Е. Д. А.:
Настоящият състав намира, че по поставения от тях въпрос, свързан с пасивната легитимацията на наследниците на управител на дружество с ограничена отговорност по предявен срещу тях иск по чл.145 ТЗ за реализиране на имуществената отговорност на наследодателя им за причинени на дружеството имуществени вреди в резултат на виновни негови действия или бездействия, който е от значение за делото, липсва съдебна практика, което обуславя наличието на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваната от касаторите част на въззивното решение.
Останалите формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси са обусловени от ВКС ще се произнесе с решението по чл. 290 и сл. ГПК.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторите следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 314.34 лв. или общо сумата 944.34 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 589 от 11.04.2011 г. по в. гр. д. № 2337/2008 г., ГО, 4-ти с-в на Софийски апелативен съд в осъдителната му част по иска с правно основание чл.145 ЗЗД срещу З. М. А., В. Д. А. и Е. Д. А..
УКАЗВА на касаторите З. М. А., В. Д. А. и Е. Д. А. в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за заплатена от тях по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 314.78 лв. от общо дължимата 944.34 лв. за разглеждане на касационната жалба, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 589 от 11.04.2011 г. по в. гр. д. № 2337/2008 г., ГО, 4-ти с-в на Софийски апелативен съд в осъдителната му част по иска с правно основание чл.145 ЗЗД срещу Е. С. М..
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: