ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 436
София, 27. март 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7488 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 204/18.09.2013 на Сливенския окръжен съд по гр.д. № 348/2013, с което е отменено частично решение № 1090/15.01.2013 на Сливенския районен съд по гр.д. № 1528/2012, като е уважен предявеният иск за сумата 11.574,04 лева половината от погашенията по договор за заем за нужди на семейството по чл. 127, ал. 2 ЗЗД със законната лихва от предявяване на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с разноски по делото.
Недоволна от решението е касаторката З. К. Я., представлявана от адв. С. С. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за значението на изявленията на страните и доказването на начина на разходване на средствата по заем за нужди на семейството и по материалноправния въпрос за действието на споразумението по имуществените отношения при прекратяването на брака и възможността някои имуществени отношения да останат неуредени или да бъдат уредени отделно, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата К. Х. Й. я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че е налице законна пасивна солидарност между съпрузите, както и че сключването на споразумение при прекратяването на брака не изключва възможността неуредените отношения да бъдат предявени с иск пред съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били в брак от 26.07.2003 до 10.03.2011 г., прекратен по взаимно съгласие, като със споразумението са уредени упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката и местоживеенето на детето, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата. На 26.06.2008 г. ищецът е получил в заем сумата 28.700 лева, която е разходвана за нужди на семейството, до прекратяването на брака е върна част от заема, а ищецът е погасил задължението по кредита чрез рефинансиране, като на 21.04.2011 г. се споразумял с банката към другите му задължения да бъде добавена главница 23.001.85 лева и лихви 146,23 лева или общо 23.148,08 лева. В споразумението при прекратяването на брака не са включени никакви имуществени отношения, част от тях са уредени по-късно, но няма доказателства страните да са се спогодили и по процесното отношение. По делото е доказано, че средствата по заема са разходвани за нужди на семейството, няма доказателства за разходването им вън от тези нужди, поради което ответницата е осъдена да плати половината от погасения кредит със законните последици.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпрос обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 204/18.09.2013 на Сливенския окръжен съд по гр.д. № 348/2013.
Указва на касаторката З. К. Я. и й предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 231,50 лева като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.