ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 316
София, 06. март 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7029 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1349/10.07.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1180/2013, с което е потвърдено решение № 4301/23.11.2012 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 5147/2009, допълнено в решение № 402/06.02.2013, с което е разрешено разногласието между родителите, като е позволено издаването на задграничен паспорт без съгласието на бащата и пътуването на детето с майка си многократно и неограничено извън пределите на България.
Недоволен от решението е касаторът Й. Х. С., представляван от адв. Ц. Б. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността да бъзе разрешено неограничено пътуването на дете с единия от родителите, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответницата по жалбата Й. Н. Д., представлявана от адв. В. И. – С. от ПАК я оспорва, като счита, че в изложението към касационната жалба не е изведен ясно правен въпрос, който обуславя решението по делото и по същество счита, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и е обсъдил всички обстоятелства по делото с оглед висшия интерес на детето.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените претенции са неоценяеми, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Въззивният съд е приел, че въпрос за местожителството на детето не се поставя. До 13.03.2009 г. местожителството на родителите и детето е било в [населено място], Кралство Испания, след което първо майката с детето, а след това и бащата се връщат в България. При последвалия развод между родителите родителските права са предоставени на майката, но тя отново заминава на работа в Испания, а за детето се грижи неговата баба по майчина линия в [населено място]. Издаването на задграничен паспорт без съгласието на бащата и разрешението за пътуване се иска, за да може детето да посещава майка си и е разрешено по съображения, че не може да бъде ограничавано правото му на свободно придвижване.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато само в частта по разрешението за пътуване, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1349/10.07.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1180/2013 в частта, в която е разрешено разногласието между родителите, като е позволено пътуването на детето с майка си многократно и неограничено извън пределите на България.
Указва на касатора Й. Х. С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчването на настоящото определение да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 30,00 лева и представи квитанция за това.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.