5
определение по гр.д.№ 2734 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 02.06. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр.д.№ 2734 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Х. срещу решение от 09.08.2013 г. по гр.д.№ 752 от 2008 г., поправено за допусната в него явна фактическа грешка и допълнено с решение от 09.01.2014 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Б въззивен състав В ЧАСТТА МУ, с която е отменено решение № 196, обявено в срочната книга на 18.12.2001 г. по гр.д.№ 4423 от 2001 г. на Софийския районен съд, 57 състав по отношение на квотите, при които е допусната делба на апартамент № 14, находящ се в [населено място], [улица], пети надпартерен етаж и вместо него е постановено ново решение за определяне на следните квоти: 2/8 ид.ч. за А. Х. и общо 6/8 ид.ч. за Б. С. Х. и за М. А. Х..
В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение противоречи на посочена от нея практика на ВКС /решение № 40 от 05.02.2009 г. по гр.д.№ 5528 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 35 от 17.01.2013 г. по гр.д.№ 840 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 202 от 24.07.2001 г. по гр.д.№ 583 от 2000 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 493 от 09.07.2003 г. по гр.д.№ 106 от 2002 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1122 от 05.11.2008 г. по гр.д.№ 5553 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр.д.№ 853 от 1991 г. на ВС, Първо г.о. и ППВС № 7 от 28.11.1973 г./ по следните уточнени от съда правни въпроси: 1. Следва ли да се приеме, че е доказана автентичността на представено по делото за делба саморъчно завещание в случаите, в които като сравнителен материал за написването и подписването на това завещание са представени само изходящи от завещателя частни документи, чиято автентичност също е оспорена от страната, която оспорва саморъчното завещание и 2. Представлява ли извършването на ремонт и преустройства в завещания имот от заветника, който е и наследник по закон, действие по упражняване правата на този заветник по завета, 3. Представлява ли обявяването на саморъчното завещание по молба на друг наследник по закон, а не по молба на заветника, действие по упражняване правата на заветника по този завет и съответно дали от датата на това обявяване започва да тече срокът за погасяване по давност на възражението или на иска по чл.30 от Закона за наследството.
В писмен отговор от 03.01.2014 г. пълномощникът на ответниците по жалбата Б. С. Х. и за М. А. Х. оспорва същата.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за допускане на делба на апартамента при квоти 2/8 ид.ч. за А. Х. и 6/8 ид.ч. за наследниците на брат й А. Х., въззивният съд е приел, че наследниците на ползващият се от завещанието А. Х. са провели безспорно доказване на автентичността на саморъчно завещание на наследодателката Т. Л. Х. от 28.10.1988 г.: от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-почерковата експертиза се установявало, че завещанието е било написано и подписано от лицето, изпълнило сравнителните образци от името на Т. Л. Х.. Съдът е приел, че простото оспорване от страна на ищцата на автентичността на представения от ответниците сравнителен материал само по себе си не било основание да се приеме неавтентичност на завещанието при липса на друг сравнителен материал. Относно направеното от А. Х. възражение по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на майка й Т. Х., съдът е приел, че това възражение е погасено по давност: тъй като до предявяването на това възражение с исковата молба от 18.04.2001 г. били изтекли повече от 5 г. от момента, в който заветникът А. Х. е упражнил правата си по завещанието. За такъв момент е приета датата 26.10.1995 г., когато завещанието е било обявено по нотариален ред по искане на бащата на А. Х. и А. Х. и съпруг на завещателката Т. Х.- П. Х. и от когато заветникът А. Х. е предприел действия за извършване на ремонт и преустройства в завещания му апартамент.
С оглед на гореизложеното поставените от касаторката правни въпроси са обусловили правните изводи на съда в обжалваното решение и като такива са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, които могат да обусловят допускането на касационно обжалване.
По първия от тези въпроси /следва ли да се приеме, че е доказана автентичността на представено по делото за делба саморъчно завещание в случаите, в които като сравнителен материал за написването и подписването на това завещание са представени само изходящи от завещателя частни документи, чиято автентичност също е оспорена от страната, която оспорва саморъчното завещание/ не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното: В по-голямата част от представените от касаторката към изложението й по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решения и определение на ВКС и ВС няма произнасяне по този въпрос, поради което няма как да има противоречие с обжалваното решение. Произнасяне по сходен въпрос има само в решение № 1122 от 05.11.2008 г. по гр.д.№ 5553 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., което обаче е постановено по отменения ГПК и като такова представлява незадължителна съдебна практика. Същевременно по този правен въпрос вече има постановена задължителна съдебна практика: например цитираното от въззивния съд решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр.д.№ 693 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, на което обжалваното решение на Софийския градски съд не противоречи. От постановяването на тази задължителна практика на ВКС не са настъпили промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат промяната на тази практика.
По втория от посочените правни въпроси /представлява ли извършването на ремонт и преустройства в завещания имот от заветника, който е и наследник по закон, действие по упражняване правата на този заветник по завета/ произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД във връзка с началото на срока за погасяване по давност на иска или възражението по чл.30 от ЗН съгласно приетото в т.3, б.”г” от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. Поради това касационното обжалване на решението следва да се допусне по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По третия въпрос /представлява ли обявяването на саморъчното завещание по молба на друг наследник по закон, а не по молба на заветника, действие по упражняване правата на заветника по този завет и съответно дали от датата на това обявяване започва да тече срокът за погасяване по давност на възражението или на иска по чл.30 от ЗН/ е налице противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС: решение № 304 от 27.09.2012 г. по гр.д.№ 354 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 1538 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 208 от 07.05.2012 г. по гр.д.№ 820 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Поради това касационното обжалване на решението на Софийския градски съд по този въпрос следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.08.2013 г. по гр.д.№ 752 от 2008 г., поправено за допусната в него явна фактическа грешка и допълнено с решение от 09.01.2014 г. по гр.д.№ 752 от 2008 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Б въззивен състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторката да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 50 лева /петдесет лева/.
УКАЗВА на същата, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело-прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.