3
определение по гр.д.№ 1060 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 25.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1060 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. К. срещу решение № 6342 от 02.09.2013 г. по гр.д.№ 4459 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Г състав, с което е отменено решение от 14.12.2012 г. по гр.д.№ 53586 от 2009 г. на Софийския районен съд, 34 състав и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от М. Д. Х. и Д. С. К. срещу Столична община и при участието на А. С. К. като трето лице-помагач на страната на общината иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ X.-1699, кв.6а по регулационния план на [населено място], Б., целия с площ от 647 кв.м. при съседи: УПИ XXX-1699 и УПИ- за озеленяване, на основание договори за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове № 161, том LLLLXLII, нот.д.№ 47741 от 22.12.1997 г. и № 2, том LLLLXLVII, нот.д.№ 48588 от 23.12.1997 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основания за обжалване по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр.д.№ 2219 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 367 от 30.05.2006 г. по гр.д.№ 2965 от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о. и ППВС № 7 от 1965 г./ по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да изгражда своите изводи не само от отделните факти, но и от връзката между тях, като ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита, 2. Длъжен ли е съдът да обсъди възраженията на ответника по иска с оглед всички доказателства по делото и изясняване на действителните отношения между страните. Освен това счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 13.02.2014 г. ответниците по жалбата М. Д. Х. и Д. С. К. оспорват същата.
В отговор от 18.02.2014 г. представителят на Столична община заявява, че не оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищците са доказали както своето право на собственост върху процесния имот, така и правото на собственост на техните праводатели. Приел е, че решението на ПК „О. купел” за възстановяване правото на собственост върху процесния имот в полза на първоначалния ответник по делото Н. Д. Д. има конститутивен ефект за правото на собственост, но по настоящото дело по спор за собственост с трети лица, тези трети лица могат да оспорят решението на ПК, при което съдът на основание чл.17, ал.2 от ГПК следва да провери неговата материална законосъобразност. При такова оспорване в тежест на ответника било да докаже предпоставките за реституция на имота, което той не е сторил. Напротив, доказано било, че процесният имот не подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не бил включван в блок на ТКЗС, а още от 1960 г. е бил част от вилната зона на Б.. Освен това е прието за установено от заключението на приетата по делото експертиза, че притежаваният от ответника Н. Д. имот не е идентичен с процесния УПИ X.-1699.
Това решение противоречи на посочената от касатора съдебна практика /решение № 367 от 30.05.2006 г. по гр.д.№ 2965 от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по правния въпрос, който доуточнен от съда е следния: длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника и на третото лице- помагач на този ответник. В решение № 367 от 30.05.2006 г. по гр.д.№ 2965 от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че съдът следва да обсъди и се произнесе по всички възражения на ответника, докато в обжалваното решение съдът очевидно е приел обратното, след като пререшавайки спора, не се е произнесъл по следните възражения: 1. Възражението на първоначалния ответник Н. Д. Д. в отговора на исковата молба от 05.05.2010 г., че протоколът за делба по гр.д.№ 2752 от 1958 г., от който черпят правата си ищците, не представлява доказателство за собственост, защото не е вписан и 2. Възражението на конституирания на мястото на починалия ответник Н. Д. ответник Столична община и на третото лице-помагач на страната на ответника А. К., че нотариален акт № 54 по нот.д.№ 15786 от 23.06.1993 г., от който ищците черпят правата си, се отнася за друг имот /УПИ X.-1699/, различен от процесния /УПИ X.-1699/, поради което в нотариален акт № 93 по нот.д.№ 44918 от 11.12.1997 г. е допусната грешка при описанието на номера на имота- предмет на продажбата с този нотариален акт /вместо УПИ X.-1699 е записан процесния УПИ X.-1699/, вследствие на което ищците не са придобили процесния УПИ X.-1699 с последващите нотариални актове № 161 от 1997 г. и № 2 от 1997 г. Тоест, налице е основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Софийския градски съд следва да бъде допуснато.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 6342 от 02.09.2013 г. по гр.д.№ 4459 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Г състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 63 лв. /шестдесет и три лева/.
УКАЗВА на същия, че при невнасяне на таксата в горепосочения срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.