1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
гр.София, 29.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2938/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на С. И. Щ. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 38 от 06.01.2014 г. по гр.д.№ 2981/ 2013 г., с което, след като е отменено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 14659/ 2012 г., касаторът, по иск на В. П. Я., е лишен от родителски права по отношение на детето П. С. Щ. и са определени мерки на лични отношения между детето и бащата – всяка трета неделя от месеца от 9.00 до 17.00 часа по адреса на детето в присъствието на майката или бабата по майчина линия.
Като основание за допускане на обжалването касаторът релевира уточнените при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК процесуалноправни въпроси редовно ли е призоваването, извършено на адрес на ответника, ако той има пълномощник по делото и е посочил съдебен адресат, както и допустимо ли е въззивният съд да основе фактическите си констатации на предположения. Счита, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна, В. П. Я., оспорва жалбата като поддържа, че въззивното решение е съобразено с установената от ВКС обвързваща практика. Моли обжалването да не бъде допуснато.
Жалбата е допустима, а основателно е и искането за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е приел, че касаторът трайно не полага грижи за дъщеря си и не дава издръжка на същата, както и че не е съдействал за задгранично пътуване на детето за участие в състезание. Той е призовавал ответника на посочения в исковата молба адрес, макар същият да е имал пълномощник по делото и в производството пред първата инстанция да е изяснено, че не пребивава на този адрес.
С оглед тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос във връзка с допустимостта въззивното решение да се основава на предположения не обуславя обжалвания акт, тъй като въззивният съд не е обосновал такава допустимост, нито фактически е достигнал до този резултат. Обуславя обаче обжалваното решение въпросът със задължението на съда да връчва призовки и съобщения на страната чрез пълномощника й, когато има такъв и за последиците от връчване на призовки и съобщения на адрес, на който тя не пребивава. По този въпрос има противоречива съдебна практика, видно от приложените към изложението на касатора съдебни актове, поради което по него обжалването следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 38 от 06.01.2014 г. по гр.д.№ 2981/ 2013 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 40 лв (четиридесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: