3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 674
София, 19.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 81 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. от м. на ф. П. Ч., против въззивното решение № 127 от 12 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 131 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2013 г., с което е потвърдено решение № 7 от 4 януари 2013 г., постановено по гр.д. № 722 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2010 г. в обжалваните му части за осъждане на Д. в качеството й на правоприемник по силата чл. 11 ЗН на Р. И. П., чиито наследници са се отказали от наследството й по реда на чл. 52 ЗН, да заплати на Г. К. Г. и С. Ж. С. – двамата от [населено място], сумата от 13250 евро, представляваща получена от Р. П., в качеството й на продавач на жилище в [населено място], цена, платена от купувачите Г. и С. и договорено обезщетение, поради наличието на право на собственост на трето лице върху имота.
В касационната жалба се поддържа недопустимост и неправилност на решението на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се липса на пасивна легитимация на държавата, а съдът не е изпълнил задължението си да изследва въпроса дали починалото лице не е оставило наследници по закон, които могат да наследят починалата Р. П., а и тежестта за доказване на правоприемство в процеса в случай на смърт на ответника пада изцяло върху ищеца. Изводът, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 11 ЗН при сторен отказ от наследството на П. от страна на децата й и брат й, не съответства на представените доказателства, тъй като право на наследяване по закон имат роднините по съребрена линия до шеста степен включително, и в случая не са изчерпани всички четири реда наследници по закон – наследниците от първия кръг законни наследници са се отказали от наследствените си права, отказал се е и братът от третия кръг, но в този кръг попада и сестрата на П. (Р. И. С.), която има син, племенник на П. и той следва да бъде призован към наследяване. Не е съобразено и обстоятелството, че държавата приема наследството по опис, и дори да се достигне до приложението на чл. 11 ЗН е необходимо съдът да даде подходящ срок на държавата да се установи какъв е активът на наследството и то да се приеме по опис. Твърди се, че решението е недопустимо и като постановено по нередовна искова молба и по непредявен иск. Сочи се, че според исковата молба претенциите на ищците произтичат от осъществена съдебна евикция спрямо тях, а с петитума на иска се търси реално изпълнение по сключена извънсъдебна спогодба. Без да изследва въпроса за вредите от неизпълнението на договорното задължение, съдът е постановил заплащане на обезщетение, чийто размер е уговорен в извънсъдебна спогодба. Липсва изрично отправено искане от съда за разваляне на договора за покупко-продажба, не са въвеждани твърдения в тази насока, в решението липсва диспозитив по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, независимо че се претендират последиците на чл. 189, ал. 1 ЗЗД. Липсват мотиви за претърпените от ищците вреди над размера на платената по договора цена. Производството по делото не е следвало да бъде прекратено по отношение на брата Т. П., тъй като освен като наследник на сестра си, той отговаря и в качеството на продавач по договора за покупко-продажба и на страна по договора за извънсъдебна спогодба също за сума от 13250 евро, и липсва произнасяне на съда по отношение на сумата над 13250 евро до предявения пълен размер от 26500 евро. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответниците Д. П. М. от [населено място] и М. П. Н. от [населено място] не представят отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема исковата молба, с която се претендират последиците на чл. 189, ал. 1 ЗЗД, за изявление за разваляне на продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД, поради което продавачите дължат връщане на купувачите на цената по договора и уговореното обезщетение за вреди. Посочено е, че при извършен отказ от наследството на продавачката на тримата нейни наследници по закон (две деца и брат), правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 11 ЗН и държавата приема наследството на лице, което не е оставило наследници. Предявеният иск е приет за доказан и държавата следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от 13250 евро. Потвърдено е и решението в частта му за разноските, предвид отказа на Д. Д. и М. Н. от наследството на П. преди предявяването на иска и направеното искане за присъждане на разноски с молба преди отказа от иск спрямо тях.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение във връзка с тълкуването, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009г., ОСГТК, предвид вероятността обжалваното решение да е недопустимо. Едва след разрешаването на този въпрос, може да се пристъпи към разрешаването на поставените от касатора други въпроси: може ли държавата в качеството й на правоприемник по чл. 11 ЗН да се осъди извън размера на полученото наследство; дали в хипотезата на чл. 191 ЗЗД при настъпило съдебно отстранение, купувачът следва да развали договора с продавача, или такъв иск (съответно извънсъдебно волеизявление) е без предмет, тъй като развалянето настъпва със съдебното решение по евикцията.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 518,29 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 127 от 12 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 131 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2013 г.
УКАЗВА на Д. от м. на ф., в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 518,29 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: