ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 912
София, 15.07.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1350 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат И. като процесуален представител на М. К. С. от гр.Е.П. срещу въззивното решение на СГС от 10.ХІІ.2013г. по в.гр.д. № 7767/2013г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез процесуалните си представители адвокати С. и С. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 10.ХІІ.2013г. СГС е потвърдил решението на СРС от 11.ІІ.2013г. по гр.д № 29183/2011г., с което са отхвърлени предявените от М. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че на 10.VІ.2011г. на ищеца е връчена заповед № 13/04.VІ.2011г., в която е обективирано изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, че тази заповед сама по себе си няма конститутивно действие, тъй като актът, с връчването на който настъпва прекратяване на правоотношението, е заповед № 1/03.VІ.2011г. по чл.195 ал.1 КТ, която ответникът не доказва да е връчил на ищеца преди предявяване на иска, но е представил по делото с отговора му на исковата молба и тя следва да бъде приета за връчена на 29.ХІ.2011г. /тъй като на тази дата е подадена молба от ищеца за оспорване автентичността на положения върху нея подпис/ и, следователно, от този момент следва да се счита, че трудовото правоотношение е прекратено, че не е налице едното от заявените две основания за незаконност на уволнението /неспазване на изискването на чл.195 ал.1 КТ/, тъй като заповед № 1 съдържа всички предвидени в тази разпоредба реквизити; уволнението е законно и тъй като е установено извършването от ищеца на вмененото му със заповедта дисциплинарно нарушение.
В изложението на М. С. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. допустимо ли е да се извърши уволнение по време на висящ процес, след като е връчена заповед за това по чл.330 ал.2 т.6 КТ, законосъобразността на която вече е оспорена пред съда; 2. законосъобразно ли е връчването на заповед по реда на чл.195 КТ да следва връчването на заповед по чл.330 ал.2 т.6 КТ и това да е факт, подведен под действието на чл.235 ал.3 ГПК; 3. произвежда ли правен ефект връчването на заповед по реда на чл.195 КТ в хода на съдебното производство, въпреки успешното й оспорване по реда на чл.193 ГПК, след като вече е налице заповед за уволнение по реда на чл.330 ал.2 т.6 КТ, по които въпроси липсвала съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че е налице в случая предвидената в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по въпроса, уточнен от съда на основата на първия и третия по същество идентични поставени в изложението въпроси, „произвела ли е заповед № 1/03.VІ.2011г., мотивирана съобразно изискванията на чл.195 КТ, правен ефект прекратяване на трудовото правоотношение от момента на узнаването от ищеца за нея, настъпил в течение на съдебен процес по оспорване законността на уволнението по връчена преди това заповед, обективираща изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с посочване само на конкретна разпоредба от КТ като основание за това”. Въпросът е обусловил изхода на спора по делото, а по него на настоящия състав не е известна съдебна практика.
За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса /по трудов спор/.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, Гражданско отделение, ІV Г въззивен състав, № 8298 от 10.ХІІ.2013г. по гр.д № 7767/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: