5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 28.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 445 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. п. в [населено място], чрез прокурор А. И., против въззивното решение № 1723 от 2 август 2013 г., постановено по гр.д. № 1335 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г. в частта му, с която е отменено решение № 7320 от 12 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 3857 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. Р. М. от [населено място] против прокуратурата иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 1000 до 10000 лева и в частта за отхвърляне иска за имуществени вреди – заплащане на адвокатско възнаграждение в наказателното производство в размер на 800 лева и вместо него прокуратурата е осъдена да заплати на М. още 9000 лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху сумата от 18 октомври 2011 г. и сумата от 800 лева обезщетение за имуществени вреди – разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва от 18 октомври 2011 г., и разноски.
В касационната жалба се заявява неправилност на обжалваното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се силна и необоснована завишеност на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се липса на мотиви за причинно-следствена връзка между посочените обстоятелства и причинените вреди и значението на всяко едно то тях по отношение на размера на обезщетението. Не е ясно защо размерът на обезщетението следва да надхвърля сумата от 1000 лева, присъдени от първоинстанционния съд. Не е взет предвид разумният срок за приключване на наказателното производство, както и че мярката за неотклонение „задържане под стража” е била в сила само три месеца. Не са били обсъдени всички обстоятелства от значение по делото. Заплатеният адвокатски хонорар не е вреда по своята същност, а и в договора за правна помощ е посочено друго наказателно производство. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответникът М. Р. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. К., заявява доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Срещу същото решение, но в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за неимуществени вреди до предявения размер от 30000 лева, е постъпила касационна жалба от М. Р. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. К..
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на въззивното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът при определянето на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразил характера на обвинението, високият размер на предвиденото наказание, изпитателният срок по друго производство, тежките условия в ареста. Не са обсъдени обемът на процесуалните и технически действия във връзка с обвинението. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът на П на РБ не дава отговор на тази касационна жалба.
К. жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
В обжалваното решение съдът приема за несъмнен изводът за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Взети са предвид повдигането на обвинението, наложените мерки за неотклонение, продължителността на мерките, невъзможността на ищеца да се грижи за семейството си в критичен момент, продължителността на наказателното производство, установените с гласни доказателства негативни изживявания на ищеца, въз основа на които за справедливо е прието обезщетение от 10000 лева. Изрично е посочено, че ответникът не отговаря за условията в ареста и вреди от престоя му там не могат да се обезщетяват в настоящото производство. Като основание да се присъди сума над присъдената от първата инстанция са посочени пречките пред ищеца да издържа и се грижи за семейството в момента на раждането на първото му дете, и продължителността на мерките „задържане под стража” и „домашен арест” от около 6 месеца. Разноските за адвокатски хонорар в наказателното производство са приети за имуществена вреда.
К. съд приема, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване по уточнения от съдебния състав обуславящ въпрос: следва ли при дължимата преценка на обективно съществуващите обстоятелства, които е необходимо да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, да се съобразяват и условията в ареста по време на изпълнението на мярка за неотклонение. Този въпрос ще се разгледа от касационния съд при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като на съдебния състав практика по него не е известна.
Останалите правни въпроси, посочени от касаторите, не обосновават допускане на касационното обжалване.
Касаторът М. поддържа, че въззивният съд е нарушил задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., като не е съобразил характера на обвинението, високия размер на предвиденото наказание, изпитателния срок по друго наказателно производство. Противно на това твърдение, съдът е изложил съображения, макар и кратки в тази си част, на какво основава виждането си за недостатъчен размер на присъденото обезщетение от първата инстанция, като посочените от касатора обстоятелства са съобразени. Единствено изрично е отречена необходимостта да се преценяват фактите по престоя на касатора в ареста, но по този извод на въззивния съд касационното обжалване ще бъде допуснато.
На второ място се поддържа необсъждане на доводи на ищеца. Твърди се, че не са били подложени на преценка двукратното повдигане на обвинение, снемане на пръстови отпечатъци и снимане, вземане на проби, разпознаване, очни ставки. Посочените обстоятелства не са въведени в процеса по надлежния ред, а едва с писмените бележки на процесуалния представител на ищеца – л. 129, гръб, от първоинстанционното дело на СГС. В исковата молба вземането на проби от ищеца и направената полицейска регистрация са споменати, като изрично е посочена кратковременността на процедурите по взимане на слюнка и пръстови отпечатъци в контраст с „постоянно редуващите се чувства на безпокойство, надежда и обреченост”. Тъй като съответните обстоятелства не са посочени като основания за претърпени извън нормалните за случая негативни изживявания, не са събирани доказателства за такива обстоятелства, то съдът не е дължал произнасяне по невъведени по надлежния ред твърдения в процеса, и следователно не е налице обуславяща изхода на спора роля на липсата на произнасяне от страна на съда по посочените от касатора обстоятелства.
Посочените от прокуратурата правни въпроси също не обосновават допускане на касационното обжалване, тъй като не е посочено общото основание за допускане на касационното обжалване по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
Поставен е правния въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Касаторът не е посочил кои конкретно обстоятелства не са станали предмет на преценката на съда, както и коя част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Противно на твърденията за липса на преценка на срока на наказателното производство и продължителността на мярката „задържане под стража”, такова съобразяване е налице. Същевременно в касационната жалба касаторът не сочи други непреценени обстоятелства, а заявява липсата на мотиви за причинно-следствената връзка между заявените от ищеца обстоятелства и настъпилите вреди и за значението на всяко едно от тях по отношение на размера на обезщетението, като поддържа, че по този въпрос е налице нарушение на задължителната съдебна практика, намерила израз в ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/2004 г. и ТР № 1/2001 г. – двете на ОСГК. Макар и лаконично в тази част на мотивите, съдът е посочил наличие на необходимата причинно-следствена връзка и е посочил на каква база приема нейното наличие. Ето защо и по второто питане не се налага допускане на касационното обжалване, както и обсъждане на посочената обвързваща съдебна практика.
Най-после се поставя правния въпрос за прилагането на обществения критерий за справедливост, като се твърди противоречивото му разрешаване от съдилищата. Този въпрос не може да послужи за допускане на касационното обжалване. Както многократно касационният съд е имал случай да отбележи, предвид постановките на т. ІІ на ППВС № 4/1968 г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Тъй като значимите за всеки отделен случай обстоятелства – от обективната действителност и от душевния свят на пострадалия, са различни, обусловени са от различни предпоставки и са довели до различни последици, не може да се открие еднаквост, или в достатъчна степен сходство между кои да е два случая, което да води до извода за противоречиво разрешаване при прилагането на критерия за справедливост.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 5 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1723 от 2 август 2013 г., постановено по гр.д. № 1335 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 7320 от 12 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 3857 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. в частта му за отхвърляне на предявения от М. Р. М. от [населено място] против П. на РБ иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10000 до 30000 лева.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение в останалата му част.
УКАЗВА на М. М. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 5 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: