О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№171
гр. София, 24.03.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 март , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3708/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „”ЗД [фирма]-София срещу решение №985 от 22.05.2013 г. на САС по в. т. д. №2621/2012 г., с което е потвърдено решение от 21.04.2012 г. на СГС , 6-14 с-в по т.д. № 751/11., с което ЗД [фирма] е осъден да заплати на [фирма] –гр. София сумите от 67 984,65 лева, дължими като платен от ищеца в полза на трето лице застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „СМР-всички рискове на изпълнителя” и настъпила законова суброгация, съгласно чл. 407 ТЗ/отм./ им, както и 38 749 лева- лихва за забава за периода от 13.10.2006 г. до 07.03.2011 г. и 7 514,02 лева-разноски. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска като основателен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 10000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че вследствие на настъпило произшествие 07.10.2005 г. на територията на аерогара София по вина на А. В. У. като водач на тов.автомобил „Щ. 33 С 34” с ДК [рег.номер на МПС] –собственост на [фирма] са настъпили материални щети, обект на имуществена застраховка „СМР-всички рискове на изпълнителя” по застрахователна полица №197/21.02.2003 г. , по която застраховано лице е изпълнителя на строежа [фирма]-А.. С платежни нареждания от 10.03.2006 г. и от 23.03.2006 г. е заплатено обезщетение от страна на [фирма] на застрахованото лице в размер на 67 984,65 лева-общо като равностойни на 34 760 евро, каквато е реалната стойност на щетата- стойността на наложения от инцидента ремонт за отстраняването й, извършен от страна на изпълнителя. Съдът е приел, че при това положение и на основание чл. 407 ал.1-отм. във вр. с чл.402 –отм. ТЗ застрахователят по имуществената застраховка се е суброгирал в правата на обезщетеното лице по отношение на ответното застрахователно дружество в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на водача на МПС” относно тов.автомобил „Щ. 33 С 34” с ДК [рег.номер на МПС] –собственост на [фирма], какъвто се явява ответното ЗД Б. И. АД , видно от полица № 021 [ЕГН] 0068376 със срок на действие на застрахователното покритие: 27.04.2005 г. -31.12.2005 г..Съставът на въззивния съд е счел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания за заплащане на застрахователно обезщетение по риск „Гражданска отговорност на водача на МПС” и лихва за забава върху него, доколкото, според същия, началният момент, от който тече тази давност по отношение на ищецът по суброгационния иск по чл.407 отм. от ТЗ, е датата на плащането от негова страна на застрахованото лице по имуществената застраховка, а не от датата на настъпване на щетата и срокът е петгодишен, съгласно чл.110 ЗЗД.
С оглед изложените съображения, въззивният съд е счел исковете за основателни.
От страна на касатора формулирани няколко като въпроса от значение за изхода на спора, които прецизирано се свеждат от правна страна до това, кой е началният момент, от който тече погасителна давност по отношение на вземания за заплащане на застрахователно обезщетение по риск „Гражданска отговорност на водача на МПС” и лихва-обезщетение за забава на плащането по отношение на ищецът по суброгационния иск по чл.407 отм. от ТЗ и дали и в двата случая е приложим общият давностен срок от пет години, съгласно чл.110 ЗЗД.
По отношение на въпроса, относно началния момент, от който тече погасителна давност по отношение на вземания за заплащане на застрахователно обезщетение по риск „Гражданска отговорност на водача на МПС” за вземането по суброгационния иск по чл.407 отм. от ТЗ и дали в случая е приложим общият давностен срок от пет години, съгласно чл.110 ЗЗД, е налице задължителна практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК: Решение №173 от 30.10.2009 г. по т.д. № 455/2009 г. на Второ т.о. на ТК на ВКС и отговорът даден в него е идентичен с този застъпен в обжалваното въззивно решение, поради което по този въпрос, съответно в частта относно присъждане на застрахователно обезщетение не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради липса на твърдянаото основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
По отношение на същият въпрос, но съотнесен към вземането за лихва-обезщетение за забава на плащането : т.е. за началния момент, от който тече погасителна давност по отношение на вземания за лихва-обезщетение за забава в плащането на вземане по суброгационния иск по чл.407 отм. от ТЗ и кой е приложимият давностен срок –общият по чл.110 ЗЗД или по-кратките срокове по чл.111 ЗЗД следва да се допусне касационно обжалване за проверка за съответствие на произнасянето в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС: примерно-Р №116 от 25.10.2010 г. по т.д. №971/09 на ВКС, Първо т.о. Р №89 от 30.06.2010 г. по т.д. №985/2009 г. на Първо т.о. и други.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №985 от 22.05.2013 г. на САС по в. т. д. №2621/2012 г., само В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 21.04.2012 г. на СГС , 6-14 с-в по т.д. № 751/11., с което ЗД [фирма] е осъден да заплати на [фирма] –гр. София 38 749 лева- лихва за забава за периода от 13.10.2006 г. до 07.03.2011 г. и съответната част от присъдените разноски.
УКАЗВА на касатора ЗД [фирма] – София да внесе по сметка на ВКС сумата от 774,98 лева държавна такса по касационната жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщение за това и да представи вносния документ за това в деловодството на ВКС.
След изпълнение на горното делото да се докладва за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №985 от 22.05.2013 г. на САС по в. т. д. №2621/2012 г в останалата част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.