О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
София 13.06.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2730/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. С., действащ като [фирма], [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Р. К., срещу решение №74 от 20.01.2014 г. по гр. дело №934/2013 г. на Софийския апелативен съд в частите, с които е обезсилено решение № 410 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 20/2012 г. на Софийски окръжен съд за осъждането на А. З. Г. солидарно заедно с другите ответници, да му заплати законната лихва върху сумата от 39 258. 36 лв., считано от 10.01.2012 г. до окончателното и изплащане и е прекратено производството в тази част; обезсилено е решение № 410 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 20/2012 г. на Софийски окръжен съд в частта относно солидарното осъждане на А. З. Г. заедно с останалите ответници да заплати разноски в размер на 1000 лв.; отменено е решение № 410 от 11. 10. 2012 г. по гр. д. № 20/2012 г. на Софийски окръжен съд в частите, с които А. З. Г. е осъден солидарно заедно с другите ответници, да му заплати обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за времето от 14.07.2004 г. до 10.01.2012 г. за сумата над 35 162. 63 лв. до 36 346. 76 лв. и да заплати на ищеца разноски над сумата от 224 лв., а по сметката на СОС – разноски и такса над сумата от 383 лв., както и солидарно с останалите ответници; отхвърлен е предявеният срещу А. З. Г. иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане солидарно с останалите ответници на обезщетение за забава за времето от 14.07.2004 г. до 10.01.2012 г. за сумата над 35 162. 63 лв. до пълния предявен размер от 36 346. 76 лв. и в частта, с която е осъден да заплати на А. З. Г. 41 лв. деловодни разноски. Въззивният съд е приел, че с влязла в сила на 14.07.2004 г. присъда от 02.12.2003 г. по ВНОХД № 438/2003 г. на Софийски окръжен съд ответникът А. З. Г. и останалите ответници по исковете са признати за виновни в това, че на 30/31. 08. 1999 г. в [населено място] след предварително сговаряне са отнели от владението на ищеца движими вещи на обща стойност 45 204. 30 лв. без съгласието на владелеца и с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Със същата присъда те са осъдени на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД солидарно да заплатят на Н. А. С., действащ като [фирма], обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, предмет на обвинението,в размер на 39 258.36 лв. С влязло в сила на 05. 09. 2008 г. /решението е потвърдено с решение № 102 от 21. 05. 2008 г. по гр. д. № 1315/2007 г. по описа на САС/ решение № 15 от 02. 03. 2007 г. по гр. д. № 915/2006 г. на Софийски окръжен съд ответниците са осъдени да заплатят на Н. А. С., действащ като [фирма] сумата 4 478. 07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 39 258. 36 лв. – обезщетение за имуществени вреди от престъпление за времето от 28.08.2003 г. до 14.07.2004 г., като съдът е отхвърлил исковете до пълните предявени размери от 26 574. 69 лв. и за периода от 31.08.1999 г. до 28.08.2003 г. Според решението по гр. д. № 1315/2007 г. по описа на САС платената от ответниците по изпълнителното дело сума възлиза на 3 723.50 лв. Съгласно представените в настоящото производство удостоверения на държавен съдебен изпълнител по изп. д. № 6/2010 год. от 07.05.2012 год. и 27.06.2012 г. взискател е ищецът, а длъжници – ответниците. То е образувано въз основа на изпълнителен лист по присъда от 02.12.2003 г. на СОС, с която длъжниците са осъдени да платят на взискателя сумата от 39 258, 36 лв. – обезщетение за имуществени вреди от престъпление и 500 лв. разноски. Според второто от цитираните удостоверения ответникът А. З. Г. е изплатил към 07.05.2012 г. сумата 2150.92 лв. Видно от основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза законната лихва върху сумата от 39 258. 36 лв. за времето от 14.07.2004 г. до 09. 01. 2012 г. възлиза на 36 346. 76 лв.
Според въззивния съд атакуваният съдебен акт е недопустим и подлежи на обезсилване в частта, с която
А. З. Г. солидарно с останалите ответници е осъден да заплати на ищеца законната лихва върху сумата 39 258. 36 лв. – представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъпление, считано от 10.01.2012 г. до окончателното й изплащане. Недопустим е иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение – мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД след депозирането на исковата молба.
В случая се касае до обезщетение в размер на 39 258. 36 лв. по чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди от престъпление, присъдено по граждански искове в наказателния процес, при липса на искове в този процес по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва за забава, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на главницата. Предмет на настоящия граждански процес са искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение – за заплащане на обезщетение по чл. 45 ЗЗД в размер на 39 258. 36 лв. за времето от 14.07.2004 г. до 09.01.2012 г. Касае се до лихва, която се начислява върху главното задължение при забава на длъжника и по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява обезщетение за вредите от забавата при изпълнение на парично задължение. Това обезщетение има размер, съизмерим със законната лихва, и този размер е нормативно определен, като обезщетението се дължи във всички случаи, без да е необходимо кредиторът да доказва претърпените вреди от неизпълнението /чл. 86 ЗЗД/. Обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД обаче се отличава от „законната лихва”. Последната е лихва, която се начислява върху главния дълг, без да е уговорена между страните или определена в правна норма, но се дължи за периода от предявяване на иска за главницата до окончателното и изплащане. Касае се до последица от уважаване на претенцията, заявена с исковата молба. В настоящия случай не сме изправени пред такава претенция за „законна лихва”, тъй като предмет на настоящия процес не е главното задължение. Не съществува и възможност да се претендира обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД за забава след датата на предявяване на иска, тъй като се касае до бъдещи вреди или до ненастъпили юридически факти, основание за предявяване на нов иск. Ищецът не е заявил при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК и искане за прибавяне на изтекли лихви.
На обезсилване подлежи обжалваното решение и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на ищеца солидарно заедно с другите ответници разноски, тъй като постановеното противоречи на диспозитивното начало на процеса.
Ответникът по касационната жалба А. З. Г., [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: допустим ли е иск за присъждане на законната лихва върху обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдено в друго производство, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата; трябва ли ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят деловодни разноски, ако отговарят солидарно за паричното вземане, предмет на делото; може ли съдът да мотивира решението въз основа на доказателства, които са събрани в друго производство; нарушено ли е диспозитивното начало в процеса, ако съдът приема за установени обстоятелства, които не се твърдят от ответниците по делото и не са доказани в процеса по предвидения процесуален ред. Счита, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №74 от 20.01. 2014 год. по гр. дело №934/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение № 410 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 20/2012 г. на Софийски окръжен съд за осъждането на А. З. Г. солидарно заедно с другите ответници, да заплати на Н. А. С., действащ като [фирма] законната лихва върху сумата от 39 258. 36 лв., считано от 10. 01. 2012 г. до окончателното и изплащане. Това е така, защото първият повдигнат от жалбоподателя въпрос обуславя крайното решение в тази част и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Вторият повдигнат въпрос не се решава противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че ответниците не се осъждат солидарно да заплатят деловодни разноски, ако отговарят солидарно за паричното вземане. Останалите въпроси са неотносими, тъй като въззивният съд не е мотивирал решението си въз основа на доказателства, които са събрани в друго производство, нито е приел за установени обстоятелства, които не се твърдят от ответниците по делото и не са доказани в процеса по предвидения процесуален ред.
Касаторът е освободен от държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №74 от 20.01. 2014 год. по гр. дело №934/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение № 410 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 20/2012 г. на Софийски окръжен съд за осъждането на А. З. Г. солидарно заедно с другите ответници, да заплати на Н. А. С., действащ като [фирма] законната лихва върху сумата от 39 258, 36 лв., считано от 10. 01. 2012 г. до окончателното и изплащане и е прекратено производството в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №74 от 20.01. 2014 год. по гр. дело №934/2013 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.