О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1167
гр.София, 17.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4793/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на С. Б. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 2046 от 14.05.2014 г. по гр.д.№ 297/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Благоевградски районен съд по гр.д.№ 1838/ 2013 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Ю. д. п. – Т. п. „Д. г. с. – С.” искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 249/ 20.05.2013 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател”, и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 977,66 лв.
Жалбоподателят моли обжалването да бъде допуснато по материалноправните въпроси с работни дни или като календарно време се удължава срокът за изпитване в хипотезата на чл.70 ал.4 КТ и трябва ли да се мотивира заповед, с която трудовото правоотношение се прекратява от работодателя при условията на чл.71 ал.1 КТ в уговорения срок за изпитване. Според него по тези въпроси има противоречива съдебна практика, а освен това са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна оспорва жалбата с доводи по същество, без да взема становище по основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване, макар и не по всички изложени от касатора основания.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд приел, че ищецът е заемал длъжността „горски надзирател” по трудово правоотношение, възникнало от договор. Договорът бил сключен при уговорен в полза на работодателя шестмесечен срок за изпитване, с начало на изпълнението на задълженията на работника по него от 15.10.2012 г. Със заповед от 20.05.2013 г., връчена на същата дата, законният представител на работодателя прекратил договора на основание чл.71 ал.1 КТ. От сключването на договора до този момент работникът е ползвал 31 дни отпуск, поради което срокът за изпитване следва да се счита за продължен с толкова работни дни след изтичането на изпитателния срок, съгласно чл.70 ал.4 КТ. Съдът обсъдил, но не счел за основателни доводите на ищеца, че срокът се продължава с календарни дни и е изтекъл преди 21.05.2014 г. както и доводите, че уволнението е незаконно поради немотивираност на волеизявлението на работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
При тези мотиви на въззивната инстанция поставените от касатора въпроси обуславят въззивното решение, но неоснователно същият поддържа, че по тях има противоречива практика. Съгласно задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК са налице само тогава, когато един и същ правен въпрос е разрешен по противоположен начин в обжалваното решение и в друг, влязъл в сила, съдебен акт. В тежест на касатора е да установи тези предпоставки, включително фактът, че другият акт е влязъл в сила. Касаторът-ищец е представил по копия от решения на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 2505/ 2012 г. и на Русенски районен съд по гр.д.№ 9487/ 2011 г., които няма данни да са влезли в сила, следователно въз основа на разрешенията в тях не може да се направи извод за противоречива практика по въпроса. Освен това нито един от посочените два акта не взема изрично становище по повдигнатите от касатора въпроси, поради което и не може да се приеме, че те са разрешени по противоположен (в сравнение с обжалваното въззивно решение) начин.
Съгласно цитираното Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г., предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 КТ са налице тогава, когато разглеждането на повдигнатия от касатора въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. За втория повдигнат от касатора въпрос тези предпоставки не са налице. По него има установена от Върховния касационен съд по реда на чл.291 ГПК практика, според която причините, поради които се упражнява правото по чл.71 ал.1 КТ, са ирелевантни и работодателят не е длъжен да сочи в писмения акт за прекратяването фактически основания за издаването му (Решение № 11/ 24.01.2012 г. по гр.д.№ 1783/ 2010 г., IV г.о. на ВКС). Наличието на обвързваща практика, ненуждаеща се от промяна или осъвременяване, изключва възможността въпросът да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По въпроса с работни дни или като календарно време се удължава срокът за изпитване в хипотезата на чл.70 ал.4 КТ няма данни за установена по реда на чл.291 ГПК съдебна практика. Доколкото законовата норма не дава изричен отговор на този въпрос, по отношение на него следва да се приеме наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 2046 от 14.05.2014 г. по гр.д.№ 297/ 2014 г.
Касаторът е освободен от задължение да внасяне на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: