О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 568
гр. София, 09.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 23 септември , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №184/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] – [населено място] срещу решение №469/14.10.2013 на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №748/2013 г. на Трети търг. състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 199 постановено на 09.05.2013 г..по т.д. № 582/2012 г. на ОС-Пловдив , В ЧАСТТА, с която касаторът е осъден да заплати на основание чл.59 ЗЗД на [фирма]/в ликвидация”- [населено място] сумата от 5090,04 лева, до размера, на който ответникът се е обогатил за сметка на ищеца вследствие ползване на далекопровод „Отклонение ТП Конски дол”–собственост на ищеца, без да има основание за това, както и 475 лева-лихва за забава върху горната сума за периода: 05.08.2011 г.- 31.12.2011 г. и разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че по въпроса, на каква база следва да се определи обезщетението за неоснователно обогатяване в процесния случай обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС Р № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. 13/2010 г. на Второ т.о. -основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, както и за липса на основанията за допускане до касация..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният далекопровод „Отклонение ТП Конски дол”е собственост на ищеца на счетоводните записване на същия, от които се установява, че същият е отразен като дълготраен актив на дружеството-ищец и представлява част от капитала му. Съдебният състав е счел за неоснователно възражението на ответника, че е придобил далекопровода чрез изтекла в негова полза придобивна давност, доколкото го е ползвал в периода 1999 г. -12.01.2012 г.. Основал се е на липсата на субективното намерение на това дружество да ползва вещта като своя, което следва от писменото предложение, отправено от негова страна от 16.12.2009 г., с което е предложил на ищеца изкупуването на далекопровода. С оглед изложеното и на база заключението на СТЕ изслушана по делото, съдът е заключил, че ответникът е ползвал през процесния период далекопровод „Отклонение ТП Конски дол”–собственост на ищеца, без да има основание за това, поради което и искът се явява основателен и доказан до уважения размер от 5090,04 лева, определен от вещото лице.
От изложеното следва, че релевираният от касатора в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпрос, на каква база следва да се определи обезщетението за неоснователно обогатяване в процесния случай обжалваното решение следва да се изследва за противоречие със задължителната практика на ВКС Р № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. 13/2010 г. на Второ т.о. -основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК
По изложените съображения, съдът счита, че е налице основание по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№469/14.10.2013 на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №748/2013 г. на Трети търг. състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 111,30 лева в едноседмичен срок
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.