1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1177
гр.София, 22.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4188 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба на К. Ц. Х., представлявана от адв.Д. К., срещу въззивно решение №133/21.03.2014 г., постановено по възз.гр.д. №1081/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, потвърждаваща решение №321/17.10.2013 г. по гр.д. № 1312/2012 г. на Районен съд – Велинград, с което е уважен предявеният от А. Г. У., Т. Г. У., Г. А. У. и М. Г. У. иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД за обявяване за нищожен като привиден на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №***/25.05.201*г. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В представеното изложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателката поддържа доводи за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по следните релевантни за делото правни въпроси (уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР №1/2009г. ОСГТК), а именно: за значението на писмен документ, издаден и подписан само от единия съпруг – страна по сключена през време на брака придобивна сделка, да послужи като доказателство в процеса за разкриване на симулативността й; и за действието, което такъв документ има спрямо другия съпруг, който не е участник в сделката, но придобива права от нея по силата на закона /чл.21 СК/.
По отношение на тези въпроси се сочи, че съдебният акт е постановен в противоречие със задължителната съдебна практика и същият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. В тази връзка са представени решение №464/16.06.2010 по гр.д. №1069/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, Определение №364/07.03.2012г. по гр.д.№1235/2011г. на ВКС, III г.о. /постановено по чл.288 ГПК/ и решения на състави на ВКС на РБ, ГК, произнесени по реда на чл.218а ал.1 б. „а“ ГПК /отм./.
От ответниците по жалбата писмен отговор са подали Т. У. и А. У., представлявани от адв. И. В., в който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да уважи предявения иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №***/25.05.201*г., купувач по който е бил само единият съпруг, съдът е приел, че представеното по делото писмено доказателство, наименувано „обратно писмо”, подписано от него и съдържащо изявление за симулативния характер на явното съглашение, е противопоставимо на неучаствалата в сделката съпруга и я обвързва. Посочено е, че макар и да не е участвала в сключването на договора, съпругата не е трето лице по него, защото по силата на закона /чл.21 СК/ тя придобива права, а не се намалява имуществото й. С оглед придобивния характер на сделката е прието, че неучаствалата съпруга следва положението на своя съпруг – „материалноправно и процесуално – включително при доказването на симулацията“. Като следствие от това е посочено, че изявлението за привидност на явната сделка /като прикриваща договор за дарение/, съдържащо се в изходящия от съпруга – купувач писмен документ, има характеристиките на пълно обратно писмо, което само по себе си е достатъчно за разкриване на симулацията. Направен е извод, че други доказателствени средства не са нито необходими, нито са допустими гласните доказателства.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Процесуалноправните въпроси, изведени в изложението на касаторката /и уточнени от настоящия състав/ са били предмет на разглеждане и са намерили противоположно на даденото от въззивния съд разрешение в представеното решение №464/16.06.2010 по гр.д. №1069/2009 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В цитираното решение е прието, че обратният документ, съдържащ изявление за привидност на явната сделка и подписан само от единия съпруг, е непротивопоставим на другия, неучаствал в сделката съпруг. Такъв документ няма обвързваща доказателствена сила по отношение на неподписалия го съпруг, но може да послужи за начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията. Тъй като двамата съпрузи имат качеството на необходими другари, съгласно правилото на чл.217 ГПК /чл.173 ГПК – отм./, ако фактическите им твърдения относно общите факти си противоречат, съдът следва да ги преценява с оглед всички обстоятелства по делото.
Съгласно приетото по т.2 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС решението, постановено по реда на чл.290 ГПК, съставлява задължителна за съдилищата съдебна практика по въпросите, по които е допуснато касационното обжалване. При констатирано противоречие с разрешението на въззивния съд по тези въпроси, касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, какъвто е и настоящият случай. Останалите, приложени към жалбата решения на състави на ВКС, тъй като са постановени по реда на отменения ГПК, биха съставлявали основание за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР№1/2009г. ОСГТК на ВКС/, ако липсваше задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика и ако установяват такава противоречива практика. Наличието на задължителна съдебна практика по поставените въпроси, на която въззивното решение противоречи, изключва приложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №133/21.03.2014 г., постановено по възз.гр.д. №1081/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, с която е потвърдено решение №321/ 17.10.2013г. по гр.д. № 1312/2012 г. на Районен съд – Велинград.
Указва на К. Ц. Х. от [населено място], със съдебен адрес- [населено място], [улица], в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 280 лв. по сметка на ВКС и да представи платежния документ по делото. При неизпълнение на разпореждането, касационната жалба ще бъде върната.
Делото, след внасяне на дължимата държавна такса, да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.