О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1176
гр.София, 22.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5826/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [община] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 111 от 02.04.2014 г. по гр.д.№ 71/ 2014 г., в частта му, с която след като е отменено решение на Добрички районен съд по гр.д.№ 518/ 2012 г., са уважени предявените от С. Д. Ц. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 71/ 22.08.2012 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел „Административно-правен” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 519,46 лв.
С определение № 324/ 27.05.2014 г. по същото дело окръжният съд допълнил решението си от 02.04.2014 г. в частта за разноските, като осъдил С. Ц. да заплати на [община] 122,10 лв адвокатско възнаграждение, а [община] осъдил да заплати на Районен съд – Добрич 153 лв за експертизи. Срещу това решение също е подадена жалба от [община], присъединена за разглеждане в настоящето производство.
С въззивното решение е потвърден първоинстанционният акт и в частта, в която се отхвърля частично предявената от С. Ц. против [община] претенция за заплащане на обезщетение, но предвид липса на касационна жалба от ищцата, в тази част въззивният съдебен акт не е предмет на касационен контрол.
Касаторът повдига материалноправни въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК) за предпоставките, при които съкращаването на щата в общинска администрация е реално; за критериите въз основа на които се определя сходство между трудови функции на различни длъжности и може ли да се изведе различие между такива без представяне на длъжностни характеристики, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Освен това счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото материалноправните въпроси (също уточнени при условията на Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК) може ли съдът да ревизира решение на Общински съвет за закриване на отдел в администрацията на общината или това е въпрос на целесъобразност и допустимо ли е при съкращаване на щата да се съпоставят длъжности с различно наименование и различно ниво по К.. Същото значение според касатора има и процесуалноправният въпрос дължат ли се разноски на ответника при частично отхвърляне на иска.
Ответната по касация страна С. Ц. оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато. Счита, че касаторът не е формулирал въпросите по начин, който да е от значение за правните изводи в обжалваното решение, че тези изводи съответстват на приложената към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК обвързваща практика на ВКС, както и че жалбоподателят навежда доводи за процесуални нарушения и необоснованост, които не подлежат на разглеждане в това производство.
ВКС намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
Неоснователно се поддържа от ищцата, че в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формулирани надлежно правни въпроси, релевантни за изводите на въззивния съд. Жалбоподателят е посочил изрично кои правни разрешения на инстанцията по същество според него противоречат на практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Доколко формулировката на въпросите е прецизна, се явява без значение, защото съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не може служебно да повдига въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, но може да ги уточни, ако те не са достатъчно коректно посочени в изложението на жалбоподателя.
За да уважи исковете въззивният съд е приел, че ищцата е работила в ответната община по трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване на щата. Съкращаването е предхождано от взето решение от Общинския съвет за закриване на отдела, в който жалбоподателката е заемала длъжността „Началник” и утвърдено от кмета щатно разписание, в което тази длъжност е отпаднала. В същото щатно разписание обаче е предвидена длъжността „младши юрисконсулт”, чиято характеристика ответникът е бил задължен да представи, но не е сторил това. При прилагане на разпоредбата на чл.161 ГПК, съдът посочил, че следва да се приеме липса на различие между трудовите функции, присъщи на длъжността „Началник отдел „Административно-правен” и тези на длъжността „младши юрисконсулт”. Поради това не е налице реално съкращаване на щата и извършеното уволнение е незаконно.
Следователно решаващите мотиви на въззивния съд за отмяна на уволнението се свеждат до това, че работодателят не е изпълнил вмененото му от първата инстанция задължение да представи като писмен документ по делото характеристики на длъжностите „Началник отдел „Административно-правен” и „младши юрисконсулт”. Игнорирани са доводите на ответника, че същественото различие между присъщите трудови функции на тези длъжности следва от тяхното естество, наименование и различно ниво по К.. Поради това материалноправният въпрос може ли да се изведе различие между присъщите трудови функции на длъжности по щатното разписание на работодателя без да са представени длъжностни характеристики за тях обуславя въззивното решение. Той е разрешен в обжалваното решение противоположно на решение на Върховния касационен съд, ІV г.о., № 498/ 13.01.2012 г. по гр.д.№ 1561/ 2010 г., поради което са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне.
Останалите релевирани от касатора въпроси нямат значението по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и ще бъдат разгледани като касационни основания при разглеждане на спора по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 111 от 02.04.2014 г. по гр.д.№ 71/ 2014 г., допълнено с определение № 324/ 27.05.2014 г. по същото дело, в обжалваните части.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 130,40 лв (сто и тридесет лева, четиридесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: