Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 9
София, 05.01.2018 г.
ТОТКА КАЛЧЕВА, Председател на Първо отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България, като разгледа преписка вх. № 53/02.01.2018 г., констатира следното:
Преписката е образувана във Върховния касационен съд по повод подадена от ЗК [фирма] касационна жалба срещу решение № 575/10.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 505/2017 г. на Окръжен съд – [населено място].
В процесния случай с обжалвания съдебен акт въззивният съд е потвърдил постановеното от Пловдивски районен съд решение № 3959/21.12.2016 г. по гр.д. № 9408/2016 г. в обжалваната част. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от М. Т. А. срещу ЗК [фирма] и Е. А. Б. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал. 1 КЗ (отм.), чл.45 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД, с цена на иска общо в размер на 15 461,66 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция до изменение с ДВ бр.86/2017г.) не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 20 000,00 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение на Пловдивски окръжен съд е въззивно и делото е търговско, тъй като е налице спор с участието на търговец по смисъла на чл.1 ТЗ, свързан изцяло или отчасти с регулирани от обективното търговско право отношения. Цената на предявените искове е под въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (редакция до изменение с ДВ бр.86/2017г.) минимален обжалваем размер за касационно обжалване по търговски дела.
С оглед на изложеното, преписката следва да бъде върната на администриращия съд за преценка и произнасяне по допустимостта на касационната жалба и евентуално изпълнение на правомощията по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
По тези съображения, Председателят на I-во т.о. на ВКС
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА преписка с вх. на ВКС № 53/02.01.2018 г. на Окръжен съд – [населено място] за преценка и произнасяне по допустимостта на касационната жалба.
Председател на І-во отделение на ТК, ВКС: