О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
София, 01.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.05.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 4386 /2013 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. А. Н. от [населено място], чрез адв. К.И.- САК, против въззивното решение на Софийски градски съд № 4166 от 05.06.2013 год., по в.гр.д.№ 3579/2013 год., в частта, с която е след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд № ІІ-61-122 от 22.06.2012 год., по гр.д.№ 17322/ 2008 год. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД е осъден касатора, в качеството му на ответник, да заплати на [фирма], [населено място] сумите: 8 570.22 евро – неустойка за забава по т.6, р.ІV от сключен между страните договор за лизинг от 22.07.2004 год. върху неплатените лизингови вноски по па чл. 4,б.”а”б” и б.”б”, съгласно анекс към същия от 28.07.2006 год., от която 289.90 евро за забава в частичното плащане на 700 лв. от общо дължимата по т. 4, б.”а” сума, според от анекс от 28.07.2006 год. за периода 01.08.2006 год. – 20.10.2006 год.; 5951.38 евро за забава в плащането на остатъка от тази сума по т.4, б.”а” от горепосочения анекс за периода 01.08.2006 год. – 28.02.2007 год. и 2 328.94 евро за забава плащането на дължимите вноски по т.4,б.”б” от анекс от 28. 07. 2006 год. за периода 01.08.2006 год.- 28.02.2007 год., ведно със законната лихва върху главницата на задължението, считано от датата на исковата молба – 27.03.2008 год. до окончателното и изплащане, както и в частта, с която е потвърден горепосочения съдебен акт на първоинстанционния съд в осъдителната му част за сумите: 4843.20 евро, дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 22.07.2004 год. и чл.4, б.”а” и „б” от анекс към същия от 28. 07. 2004 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане; 659.29 лева, формирани от 559.29 лв. –дължима застрахователна премия по имуществена застраховка „каско на мпс” за периода 22.07.2006 год. – 28.02.2007 год. и 100 лв., застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност” за периода 01.01.2006 год.- 31.12.2006 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.03.2008 год. до окончателното и изплащане и 1313.08 лв. деловодни разноски на ищеца за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
В изложение на основанията за достъп до касационен контрол касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 по отношение на определените за релевантни за крайния изход на делото въпроси на материалното право, които доуточнени и обобщени от настоящата инстанция, в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС са: за правомощията на решаващия съд служебно да намали неустойката, като прекомерна по правилото на чл.92, ал.2 ЗЗД, при липса на направено възражение от страната- длъжник, за критериите за определяне уговорената неустойка, като нищожна, поради противоречието и с добрите нрави и за приложимите от съда способи при тълкуване на договорите.
Като израз на визираното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по първия от формулираните правни въпроси са цитирани: решение на СГС от 05.06.2012 год., по гр.д.№ 156/2012 год. и решение № 1593 от 15.09.1955 год., по гр.д.№ 5404/55 год. на ІV г.о. на ВКС, а по въведения критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, относим към останалите материалноправни въпроси – ТР №1/15.06.2010 год., по т. д. № 1/2009 год. на ОСТК на ВКС и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 1/10.02.2009 год., по т.д.№ 372/2008 год. на І т.о., № 544 от 29.05.2006 год., по т.д.№ 31/2006 год. на ТК, № 504 от 26. 07. 2010 год., по гр.д.№ 420/2009 год. на ІV г.о. и № 546 от 23.07.2010 год., по гр.д.№ 856/2009 год. на ІV г.о..
Ответната по касационната жалба страна, чрез пълномощника си адв. Т., в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на установените в чл.280, ал.1 ГПК процесуални предпоставки – основана и допълнителни.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение по предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД до размера на присъдената сума от 8 570.22 евро, с левова равностойност по исковата молба – 16 761.89 лв., въззивният съд е приел за доказано договорното неизпълнение на ответника, като лизингополучател по сключения между страните лизингов договор от 22.07.2004 год., поради което е налице основание за ангажиране договорната му отговорност за обезвреда вредите на лизингодателя, произтекли от същото, съобразно уговорената неустоечна клауза на т.6.1 от раздел ІV. Позовавайки се на обезпечителната, стимулираща и наказателна функции на неустойката решаващият състав на СГС е преценил като неоснователно правопогасяващото защитно възражение на ответника за нищожност на неустоечната клауза, поради противоречието и с добрите нрави, поради липса краен предел до който да нараства и завишен общ размер спрямо реално понесените от кредитора вреди от неизпълнението. Изложени са съображения, че недействителността на неустоечната клауза се преценява към момента на сключване на договора, поради което твърдяното от ответника лавинообразно нарастване на неустойката като сума, доколкото в случая се дължи на продължилото длъжниково неизпълнение, не е основание за възприемането и нито като накърняваща добрите нрави, нито като договорена извън границите на установената с чл.9 ЗЗД договорна свобода, поради което не излиза извън присъщите и функции при конкретно развилите се между страните отношения и е действителна.
Съобразени решаващите мотиви на въззивния съд позволяват да се приеме, че първите два от поставените от касатора въпроси се включват в предмета на спора и като релевантни за изхода на делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Основателно по отношение на първия от тях е позоваването на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. С решение № 1593/ 15.09.1955 год., по гр.д.№ 5404/55 год. на ІV г.о. на ВС е приел, че в производството по иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД съдът е оправомощен да намали уговорената неустойка, като прекомерна и без да е искано това от длъжника, поради което при на липса на произнасяне от въззивния съд в тази насока, възприетото от него разрешение се явява в несъответствие с цитираната съдебна практика.
Посоченото в тази вр. решение на СГС е без отбелязване да е влязло в сила, поради което, съгласно постановките в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не се включва в практиката на съдилищата по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да бъде обсъждано.
Осъществена е и въведената с касационната жалба допълнителна предпоставка по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Произнасянето в обжалваното решение по релевантния за изхода на делото втори въпрос се отклонява от задължителната практика на касационната инстанция, израз на която е ТР № 1/15.06.2010 год., по т.д.№ 1/2009 год. на ОСТК на ВКС, според което при конкретната преценка за нищожност на договорената неустойка следва да се вземат и обсъдят изрично всички онези обстоятелства, вкл. примерно посочените от ОСТК на ВКС критерии, които са относими към определяне целта на същата и съответствието и с присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Що се касае до последния от поставените в изложението на касатора материалноправен въпрос, той в същността си се явява израз на поддържаното в касационната жалба оплакване за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, което дори и да е евентуално основателно, поради отсъствие на възприето от законодателя отъждествяване на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК с предпоставките за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 4166 от 05.06.2013 год., по в.гр.д.№ 3579/2013 год., в частта, с която е уважен предявения от [фирма], [населено място] иск против Г. А. Н. от [населено място] за заплащане на сумата 8570.22 евро, представляваща договорна мораторна неустойка по сключен между страните договор за лизинг от 22.07.2004 год. .
УКАЗВА на касатора Г. А. Н. от [населено място], че следва в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 335.24 лв./ триста тридесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответния платежен документ
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените му указания в определения от съда срок касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: