О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 07.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.04.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3747 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Д.”Е., [населено място] против въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 990 от 04. 06. 2013 год., по в.гр.д.№ 78/2013 год., с което е оставено в сила първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд № 3677 от 18.10.2012 год., по гр.д.№ 535/2012 год. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу „И.”Е., [населено място] и З. Г. С. установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на солидарно задължение между последните за сумата 16 200 лева, произтичаща от запис на заповед от 09.07.2008 год., с падеж 09.07.2009 год., за което парично вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК № 6897/ 01.06.2011 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 9861/2011 год. на ПРС, заедно с направените в заповедното производство деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила – чл.236, ал.2 ГПК, във вр. с чл.272 ГПК и на материалния закон, поради което се иска отмяната му.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право: 1.1” Следва ли при препращане по реда на чл.272 ГПК въззивният съд да обоснове собствени изводи в съответствие с осъществяваната от него решаваща дейност”; 1.2. „Следва ли при твърдение, че записът на заповед има гаранционен ефект по каузално правоотношение да се разкрие в пълнота характера на същото чрез посочване на неговото основание, дата на възникване и страни – т.е. всички признаци на сключен договор?”;1. 3. „ Кои признаци на каузалното правоотношение трябва да бъдат установени в хода на съдебното производство, за да се приеме за доказано наличието на такова каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, за който се твърди, че е бил издаден като гаранция на това каузално правоотношение? и 1.4. „Кому е доказателствената тежест за установяване наличието на каузално правоотношение, неговата индивидуализация и връзката му със записа на заповед, за който се твърди, че е бил издаден като гаранция по това каузално правоотношение?”
Като израз на визираното противоречие по първия от поставените правни въпроси са посочени: ППВС № 1/65 год., а по т.1.4, 1.3 и 1.2 – решения на ВКС: № 666/6.12.2007 год., по т.д.№ 387/2007 год. на І т.о.; № 173 от 12.01.2011 год., по т.д.№ 901/ 2009 год. на І т.о.;по т.д.№ 1160/ 2010 год. на ІІ т.о.; № 575/2009 год. на ІІ т.о. ; № 1074/2009 год. на І т.о., № 634 /2009 год. на І т.о. и № 213/ 2010 год. , както и определение № 218/ 2010 год. на ІІ т.о.
Поради липса на съдебна практика и ясни критерии, определящи тежестта за доказване на каузалното правоотношение в производството по иск с правно основание чл.422 , ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, жалбоподателят счита, че така поставените процесуалноправни въпроси се явяват и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна „И.”Е., [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът З. Г. С. не заявява становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима:
За да постанови обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е приел, че „следва да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като то се явява правилно и законосъобразно”. Първоинстанционният ПРС е отхвърлил предявената установителна искова претенция, основана на чл.422, ал.1 ГПК по съображения, че след като ответниците са въвели възражение за липса на каузална сделка, за гарантиране изпълнението на която процесният запис на заповед да е издаден, то в тежест на ищеца е да установи конкретното каузално правоотношение между страните и пораждане на парично задължение по същото, независимо от липсата на подобно твърдение в исковата му молба и изрично заявеното в съдебно заседание от процесуалния представител на „Д.”Е., че не твърди съществуване на каузално правоотношение.
По съображения за отсъствие на ангажирани доказателства, съобразно разпределената с чл.154 ГПК доказателствена тежест и изрично дадените с доклада по делото указания в тази насока, първостепенният съд е преценил като неоснователно и въведеното с отговора на исковата молба единствено защитно възражение на ответниците за недействителност на процесния запис на заповед, поради неавтентичност на подписа на неговия издател.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора въпроси на процесуално право с № 1.1. и № 1.4, като релевантни за крайния изход на делото, обосновават наличие на общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
По отношение на първия от тях е основателно поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК , предвид постановките в ППВС № 1/65 год, свързани със служебното задължение на решаващия съд да мотивира постановения от него съдебен акт и служебно известната на настоящия съдебен състав практика на касационната инстанция по приложението на чл.272 ГПК, която последна е обективирана в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 191 от 25.07.2013 год., по гр.д.№ 63/2013 год. на ІІІ г.о.; № 990 от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год. на І г.о.; № 324/ 22. 04.2010 год., по гр.д.№ 1413/2009 год. на ІV г.о.; № 415 от 25.01.202 год., по гр.д.№ 1332/2010 год. на ІV г.о. ; № 346 от 25.11.2011 год., по гр.д.№ 1387/2010 год..
Според същата само констатациите във въззивното решение, че съдът приема, на основание чл. 272 ГПК, за установена фактическата обстановка в мотивите на първоинстанционното решение и правните изводи на първостепенния съд, при липса на мотиви за обосноваване на съображенията, с оглед на които въззивният съд споделя тези фактическите констатации за доказаност на релевантните за спора факти и изградените въз основа на тях правни изводи, не съставляват собствени мотиви по см. на чл.272 ГПК и с нея въззивният съд не се е съобразил.
Що се касае до втория процесуалноправен въпрос под № 1.4 от изложението на касатора, то предвид извършеното по реда на чл.272 ГПК препращане към мотивите на първоинстанционния съдебен акт от страна на въззивната инстанция и обуславящото му значение за крайния изход на делото, следва да се приеме, че основно общо основание за достъп до касационен контрол е доказано.
Възприетото от въззивния съд разрешение по така формулирания правен въпрос се явява в несъответствие с постановките в т.17 на ТР № 4 от 18.06.2014 год., поради което е налице твърдяното от касатора противоречието със задължителната съдебна практика по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите въпроси, макари важни, са ирелевантни за крайния изход на делото, тъй като не са били предмет на обсъждане от решаващия съд, поради което не обосновават наличие на основната обща предпоставка за достъп до касационен контрол.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 , т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 990 от 04.06.2013 год., по в.гр.д.№ 78/2013 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора „Д.”Е., [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 324 лв. /триста двадесет и четири лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените му указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на указаната държавна такса в определения от съда срок делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: