О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 624
гр. София, 06.11.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 октомври , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №653/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.София срещу решение №2096 от 18.11.2013 г. по в.т.д. №2264/2013 г. по описа на САС, с което е отменено първоинстанционното решение от 22.03.2013 г. по т.д. №19/12 на ОС-Кюстендил и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] –гр. П. сумата от 40 000 евро, ведно със законната лихва от 22.12.2011 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност, съществени процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, както и за липса на основанията за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът по делото се основава на правоотношенията, възникнали от договор за заем сключен между двете дружества на 09.09.2009 г. , по силата на който, ищцовото дружество е отпуснало на ответника сумата от 40 000 евро, която последният се е задължил да върне до 09.09.2011 г. със съответната годишна лихва. Сумата е постъпила по сметка на ответното дружество и задължението е отразено в счетоводството му. Съдът е счел, че няма пречка в срока и по реда на чл.214 ал.1, пр.3 ГПК първоначално заведеният като установителен иск по чл.422 ГПК в хода на процеса да бъде изменен в осъдителен, което е допуснато с протоколно определение на първоинстанционния съд в съдебно заседание на 18.09.2012 г.. Ето защо и с оглед липсата на доказателства за връщане на отпуснатата в заем сума ,съдът е счел исковата претенция за основателна.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които се свеждат до възможността едновременно да се изменят и петитума от установителен в осъдителен и основанието на иска, за това може ли въззивният съд да се произнася по иск различен от първоначално предявения при липса на допуснато изрично по реда на чл.214 ал.1 ГПК изменение и за възможността търговския пълномощник без представителна власт да задължава валидно търговеца по менителнични задължения.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., се приема, че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо, като се вземе в предвид константната практика на ВКС по въпросите за недопустимостта на изменение на иска, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК от установителен в осъдителен, с оглед издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, когато впоследствие последната е отменена по реда на чл.419 ГПК само по отношение незабавното изпълнение/ прим. Р №168/01.10.2013 г. по т.д. № 1332/13 на ВКС,Второ т.о.и Р по т.д. по т.д. № 1276/11 на ВКС,Второ т.о./ и задължението на касационната инстанция служебно да следи за допустимостта на обжалваното съдебно решение следва да се допусне касационно обжалване.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2096 от 18.11.2013 г. по в.т.д. №2264/2013 г. по описа на САС.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 1565 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.