ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1429
София, 12. декември 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4895 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Разградски окръжен съд от 29.04.2014 г. по гр. д. № 89/2014, с което е потвърдено решение № 3/23.01.2014 на Разградския районен съд по гр. д. № 642/2013 г. в частта, в която е уважен за ? ид. части и е отхвърлен за ? ид. част предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор.
Недоволни от решението са, касаторите Ю. А. Ч. и А. Ю. Ч., представлявани от адвокат Н. Х. от РАК, които го обжалват в срок, считат, че същото е неправилно, тъй като въззивният съд неправилно е определил притежаваните от прехвърлителя ? идеални части от недвижимия имот, вместо 4/6 ид. части, върху които възниква право за разваляне на договора (видно от приложено по делото удостоверение за наследници от 11.04.2013 г. на А. О. М., която оставя наследници по закон преживелия си съпруг и двете си дъщери) и молят да бъде отменено. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторите сочат, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправия въпрос за определяне на наследствения дял на преживелия съпруг върху имущество съпружеска имуществена общност, когато сънаследява с деца, който е решен в противоречие с практиката на ВКС: Тълкувателно решение № 30/1981 на ОСГК, решение по гр. д. № 2958/2009 и решение по гр. д. № 146/2003 на ВКС, Първо г.о. Прилага се и противоречива съдебна практика на съдилищата, а именно: решение № 760/12.07.2013 на Бургаския окръжен съд от по в.гр.д. № 1162/2013 и решение на Силистренския окръжен съд от 09.01.2013 г. по гр. д № 299/2012.
Ответникът по касационната жалба А. Н. М., представляван от адв. С. я оспорва, като счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са приложени цитираните решения на ВКС, а в приложените решения на Б. и С. окръжни съдилища са разрешени други правни въпроси. Претендира и направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на 04.10.1995 г. ищецът А. Н. М. и съпругата му А. О. М. са прехвърлили на дъщеря си Б. А. Ч. – наследодател на ответниците Ю. А. Ч. и А. Ю. Ч. (по време на брака й с първия ответник) недвижим имот срещу издръжка и гледане. На 01.05.2010 г. е починала прехвърлителката А. О. М., а на 27.01.2013 г. е починала и приобретателката Б. А. Ч.. Безспорно е установено неизпълнение на задълженията по договора и за преживелия прехвърлител възниква правото да поиска разваляне, поради неизпълнение, но само в рамките на обема на притежаваните от него наследствени права, а именно: ? ид.части от прехвърления имот, от които 2/4 ид.части като съсобственик и ? ид. част като наследник на останалия след смъртта на съпругата му дял. Като е отменил частично първоинстанционното решение, въззивният съд правилно е приел, че наследникът на прехвърлителя може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправните длъжници в обема на притежаваните от него права, т. е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник. Следователно развалянето на договора поради неизпълнение следва да се осъществи частично, защото кредиторът сънаследник не може да упражни и правата на другите сънаследници.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос обуславя решението по делото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установява от приложените по делото решения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Разградски окръжен съд от 29.04.2014 г. по гр. д. № 89/2014.
Указва на касаторите Ю. А. Ч. и А. Ю. Ч. и им предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесат по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25,00 лева като представят документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.