О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
гр. София, 19.11.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28 октомври , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №892/14г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Х. Б. Ц. срещу решение №318 от 22.11.2013 г. на АС-Варна по т.д. №430/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №191/05.03.2013 постановено по т.д. № 949/12 по описа на ОС-Варна , с което са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма]-гр. В. за признаване за установено на основание чл. 71 ТЗ, че ищецът като акционер в дружеството-ответник притежава правата върху 245 броя акции на приносител от капитала на същото, както и на исковете по чл.29 ЗТР за установяване недопустимостта на вписването и вписването на несъществуващи обстоятелства в ТР въз основа на решения на ОСА в ответното дружество, проведени съответно на 09.05.2007 г. и на 03.08.2011 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК
Ответникът по жалбите не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 06.02.2007 г. е сключен валиден договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите между ищецът Х. Б. Ц. като продавач и С. Г. Б. и Л. Д. Х. –купувачи. Предмет на договора е прехвърлянето на собствеността върху 245 броя акции на приносител с номинална стойност по 100 лева всяка от капитала на ответното дружество, които Х. Б. Ц. е придобил при учредяването му. Не се спори, че акциите на приносител -предмет на сделката не са били емитирани към датата на сключване на договора-06.02. 2007 г. . Не са налице и редовно издадени временни удостоверения, отговарящи на изискванията за форма и съдържание, съгласно чл.179 ал.1 ТЗ, които могат да бъдат само поименни и да се прехвърлят чрез джиро- аргум. от чл. 187 ал.2 ТЗ във връзка с чл.185 ал.2 ТЗ, доколкото представените такива са на приносител. При така възприетите факти, въззивният съд приема, че липсва транслативно действие относно самите акции, респ. временни удостоверения, доколкото към датата на сключването на договора липсват самите ценни книги материализиращи правата на акционерите-учредители. Самият договор,сключен между ищецът и купувачите с предмет прехвърляне на акциите, обаче, поражда действието на договор за цесия, с който правата на акционерите-учредители на АД преминават върху купувачите- цесионери в пълен обем. Ето защо, формирането на мнозинство при вземането на конкретните решения от общото събрание на акционерите /ОСА/ в лицето на последните е законосъобразно и няма основание съответните вписвания в ТР въз основа на така взетите решения на ОСА да се квалифицират като недопустими или като вписване на несъществуващи обстоятелства. С оглед изложените съображения и двата обективно съединени искове са отхвърлени като неоснователни .
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, който обобщено се свежда до това, поражда ли действие договор за прехвърляне на акции на приносител, сключен преди същите да са издадени и при липса на надлежно издадени временни удостоверения, годни за прехвърляне по реда на чл. 187 ал.2 ТЗ . Така обобщено формулиран въпросът се явява обуславящ изхода по настоящият спор. По него не е налице съдебна практика, доколкото сочените от касатора като практика, с която обжалваното решение е в противоречие, две съдебни решения на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./: Р №670 от 05.12.2008 г. по т.д. № 298/2008 г. на Второ т.о. на ВКС и Р №1411/17.02.2009 на ВКС по гр.д. № 3983/2007 на Второ г.о. на ВКС се отнасят до спорове различни от фактическа страна от настоящия. Ето защо, настоящият състав счита, че е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК: с оглед необходимостта от създаване на съдебна практика по тълкуването и приложението на правната уредба приложима към конкретния релевантен за спора правен въпрос във вече изложената формулировка на същия и в този смисъл той се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №318 от 22.11.2013 г. на АС-Варна по т.д. №430/2013 г
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС сумите от по 120 лева – държавна такса в едноседмичен срок от получаване на съобщение за това и да представи вносния документ за това в деловодството на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.