О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр.София, 24.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6897/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на „П., р. и о.” Е. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 270 от 31.07.2014 г. по гр.д.№ 1208/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Казанлъшки районен съд по гр.д.№ 2120/ 2013 г. и по този начин са уважени предявените от Ф. И. Б. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 621/ 15.07.2013 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител направление охрана и сигурност” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 000 лв.
Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.2 ГПК е обективирано в касационната жалба, като повдигнатите правни въпроси следва да бъдат уточнени (при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г., т.1) в следния смисъл: процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и направените от страните доводи и да посочи от кои доказателства кои факти приема за установени; материалноправен въпрос за приложимостта на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ, когато към момента на връчване на уволнителното волеизявление работникът не е започнал ползването на отпуск по болест; и материалноправен въпрос за възможността писмена заповед, обективираща уволнително волеизявление, да бъде връчена законосъобразно на работника при отказ от негова страна да удостовери получаването й с подписа си. Според жалбоподателя тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и поради това моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната по касация страна Ф. Б. оспорва жалбата и счита, че няма основания за допускане на касационното обжалване. Счита, че касаторът не е формулирал правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК и че касационният съд не може служебно да стори това вместо страната по делото. Поддържа, че в касационната жалба са изложени общи оплаквания срещу правилността на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, по които обжалване не може да се допусне. Евентуално твърди, че обжалваното решение съответства на практиката на ВКС.
ВКС намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
Неоснователно се поддържа от ищеца, че касаторът не е формулирал въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, релевантни за изводите на въззивния съд. Жалбоподателят е посочил изрично кои правни разрешения на инстанцията по същество противоречат на практиката на ВКС и е цитирал съдебни актове на касационната инстанция, в които са дадени противоположни (според него) разрешения. Доколко формулировката на въпросите е прецизна, се явява без значение, защото съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, касационната инстанция не може служебно да повдига въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, но може да ги поясни и уточни, ако те не са достатъчно коректно посочени в изложението на жалбоподателя.
Въззивният съд е установил, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване на щата. Съдът посочил, че към датата на издаване на уволнителната заповед ищецът е уведомил работодателя, че има здравословни проблеми и че предстои да му бъде разрешен отпуск по болест, поради което уволнението е могло да бъде извършено само със съгласие на И. по труда. Такова не е взето преди връчване на уволнителното изявление, поради което същото е незаконно. Освен това според инстанцията по същество работодателят не е доказал да е връчил редовно на ищеца уволнителната заповед, но не е посочено защо не е дадено вяра на събраните в тази насока свидетелски показания и документи. Съдът посочил, че „Доказателствата и поведението на работодателя сочат, че е бил уведомен, че въззиваемият е със здравословен проблем и предстоят болнични от 15.07.2013…”, но не е уточнил кои са тези доказателства и кое поведение на работодателя потвърждава направената фактическа констатация.
С оглед тези мотиви на въззивния съд материалноправният въпрос за възможността писмена заповед, обективираща уволнително волеизявление, да бъде връчена законосъобразно на работника при отказ, не обуславя въззивното решение. Съдът не е постановил, че такава възможност не съществува, защото от фактическа страна не е приел за установен отказ на работника.
Останалите правни въпроси обаче обуславят решението, защото съдът е извел наличието на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ не от започнало ползване на отпуск по болест, а от предстоящ такъв; и не е посочил на какви доказателства основава фактическите си констатации. Дадените разрешения са в противоречие с практиката на ВКС, както се установява от приложените към жалбата на касатора съдебни решения, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 270 от 31.07.2014 г. по гр.д.№ 1208/ 2014 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 140 лв (сто и четиридесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: