О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 664
гр. София, 21.11.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04 ноември , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №946/14г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] –гр. София срещу решение №2147 от 22.11.2013 г. на САС по т.д. №3575/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №259/11.06.2013 постановено по гр.д. № 593/12 по описа на ОС-Враца по иск по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на касатора, че [фирма]-София има вземане към Напоителни системи”Е. –гр. София основано на задължение по запис на заповед изд. на 17.03.2011 г. от управителя на клон М. в размер на 39 978, 43 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК
Ответникът по жалбите изпраща писмен отговор на касационната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че
са спазени специфичните изисквания за допустимостта на специалния установителен иск по чл.422 ГПК . На база приетите по делото писмени доказателства: договор за покупко-продажба на отложено плащане, сключен между ищцовото дружество и [фирма]- клон М. 17.03.2011 г. с предмет доставки на препарати за растителна защита, приемо-предавателни протоколи , споразумение за прихващане на насрещни вземания и фактури за конкретните стойности на доставките по договора/ двустранно осчетоводени , съгласно приетото заключение на ССЕ/ , съдебният състав е счел, че сумата по издадения от управителя на клон М. запис на заповед е за обезпечаване изпълнението на паричното задължение на Напоителни системи Е. към ищцовото дружество основани на описаното каузално правоотношение и тъй като това задължение се доказва по основание и размер от описаните доказателства е уважил иска по чл.422 ГПК. Съдът е отчел, че част от дължимите суми от страна на ответника са погасени чрез плащане в хода на заповедното производство. Във връзка с оплакването във въззивната жалба от страна на ответника, че по делото липсва въобще изготвен доклад по чл.146 ал.1 ГПК , изпълнение на процедурата по представянето на доклада на страните и даване на указания 146 ал.2 ГПК, въззивният съд е преценил, че този пропуск не се отразява на правилността на първоинстанционното решение. Съдът е изложил съображения и за това, че доколкото ограниченията в правомощията на управителя на клон М. издал записа на заповед да поема менителнични задължения без предварително писмено разрешение от СД на [фирма] се основават на заповед на Министъра на земеделието и храните от 06.07.2007 г. и липсват данни тази заповед да е била известна на управителя на клона, то подобни ограничения не могат да се отразят на валидността на самото задължаване на Е. по ценната книга, издадена управителя на клона.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се сочат като обуславящи изхода на спора няколко правни въпроса, от които следва да се допусне касация само по два от тях: за правомощията на въззивния съд във връзка с оплакванията във въззивната жалба за липса изобщо на изготвен доклад по чл.146 ал.1 ГПК и за действието по отношение на търговеца на задължение по запис на заповед , издаден от управител на негов клон, който съгласно уредба в нормативен акт е могъл да поема такова задължение само след предварително съгласие на самия търговец и това ограничение е възпроизведено и в устава на дружеството-търговец.
По първия въпрос следва да се допусне касация във връзка необходимостта от проверка на начина, по който е процедирал и се е произнесъл въззивният съд в конкретния случай с отговора даден в задължителната практика на ВКС: т.2 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.дело №4/2012 г- на ОСГТК на ВКС.
Така формулиран вторият въпрос се явява обуславящ изхода по настоящият спор. По него не е налице съдебна практика. Ето защо, настоящият състав счита, че е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК: с оглед необходимостта от създаване на съдебна практика по тълкуването и приложението на правната уредба приложима към конкретния релевантен за спора правен въпрос във вече изложената формулировка на същия и в този смисъл той се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2147 от 22.11.2013 г. на САС по т.д. №3575/2013 г..
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС сумата от 399, 30 лева – държавна такса в едноседмичен срок от получаване на съобщение за това и да представи вносния документ за това в деловодството на ВКС.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.