8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
гр. София, 19.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №268 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Столична община и на [фирма], [населено място] срещу решение №1701 от 05.08.2016г. по т.д. №5095/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е отменено решение №5633 от 28.07.2015г. по гр.д. №2342/2012г. на Софийския градски съд, I г.о., 17 състав, в частта, в която е отхвърлен като погасен по давност предявеният от [фирма], [населено място], срещу Столична община иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 243 314,70 лв., претендирана като превозно възнаграждение (цена) за транспортно обслужване на автобусна линия № 54 от транспортната схема на общината за 2011г. по договор № РД-56-1080 от 24.10.2007г., както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма], [населено място], срещу Столична община иск с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, до размер на сумата от 8719,78 лв., представляваща законната лихва върху незаплатената част на месечно дължимите превозни възнаграждения за 2011г., считано от 21.02.2011г. до 19.02.2014г., както и в частта относно разноските и вместо това е осъдена Столична община да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 33 551,33 лв., представляваща незаплатена част от превозното възнаграждение (цена) по чл.5, ал.1, във връзка с ал.3, т.1 от договор №РД-56-1080/24.10.2007г., актуализирано с размера на инфлацията за 2010г., обявен от Националния статистически институт, дължимо за изпълнение на обществен превоз на пътници по градска автобусна линия №54 от транспортната схема на Столична община през 2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.02.2014г. до окончателното ? изплащане, по иск с правно основание чл.79 ал.1 предл. първо от ЗЗД, във връзка с чл.17 от Закона за автомобилните превози, както и сумата от 8719,78 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху дължимото превозно възнаграждение за 2011г. в общ размер от 33 551,33 лв., считано от 21.02.2011г. и от 21-во число на всеки следващ месец върху всяка месечно дължима част от възнаграждението, дължимо за предходния месец, до предявяването на иска на 19.02.2014г., като е отхвърлен искът по чл.79 ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 243 314,70 лв., като неоснователен. Със същото решение е потвърдено решението на Софийския градски съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу Столична община иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над 8719,78 лв. до пълния предявен размер от 75 031,76 лв., както и е осъдена на основание чл.78 от ГПК Столична община да заплати на [фирма], [населено място], разноските, направени по водене на делото в първоинстанционното производство в размер на 1690,84 лв. за държавна такса, 39,83 лв. за експертиза и адвокатско възнаграждение от 1460,61 лв., както и разноски за заплатена държавна такса по въззивната жалба в размер на 845,42 лв., а [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение по водене на делото пред първата и въззивна инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете, в общ размер от 18 224, 52 лв.
Касаторът Столична община, обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 33 551,33 лв., представляваща незаплатена част от превозното възнаграждение (цена) по чл.5, ал.1, във връзка с ал.3 т.1 от договор №РД-56-1080/24.10.2007г., актуализирано с размера на инфлацията за 2010г., обявен от Националния статистически институт, дължимо за изпълнение на обществен превоз на пътници по градска автобусна линия №54 от транспортната схема на Столична община през 2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.02.2014г. до окончателното ? изплащане, по иск с правно основание чл.79 ал.1 предл. първо от ЗЗД, във връзка с чл.17 от Закона за автомобилните превози, както и сумата от 8719,78 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху дължимото превозно възнаграждение за 2011г. в общ размер от 33 551,33 лв., считано от 21.02.2011г. и от 21-во число на всеки следващ месец върху всяка месечно дължима част от възнаграждението, дължимо за предходния месец, до предявяването на иска на 19.02.2014г., както и в частта за разноските. Касаторът счита за неправилни изводите на въззивния съд, че актуализацията на цената на цената на превоза настъпва автоматично, без да е необходимо сключването на допълнително споразумение по чл.43 от договора, а също и че е налице алтернативност на основанията за актуализиране на цената на превоза, предвидени в клаузата на чл.5 ал.3 от договора. Поддържа, че съдът е тълкувал тази клауза в противоречие с установените в чл.20 от ЗЗД правила за тълкуване на договорите. Моли да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 т.2 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: Допустимо ли е само и единствено на основание разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от договора увеличение на цената с натрупаната инфлация? Поддържа, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на влезли в сила решения, постановени по спорове между същите страни за присъждане на възнаграждение за други периоди от изпълнението на същия договор, както следва: решение от 01.10.2014г. по т.д.№434/2014г. на САС, ТО, 6 състав и решение от 25.04.2014г. по т.д.№3367/2013г. на САС,ТО, 6 състав.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поддържа,че поставеният от СО въпрос не е правен, а фактически, тъй като е обусловен от съдържанието на спорния договор.
Касаторът [фирма], [населено място], обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл.79 ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 243 314,70 лв., като неоснователен и в частта, с която е потвърдено решението на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Столична община иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над 8719,78 лв. до пълния предявен размер от 75 031,76 лв., както и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че извършеното от съда тълкуване на клаузата на чл.5 ал.3 т.1 от договора противоречи на изразената с договора воля на страните. Наред с това счита, че решението на съда е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, тъй като страните никога не са спорили относно уговорения механизъм на ценообразуване, а именно, че цената на транспортната дейност за годините след подписване на договора от 24.10.2007г. трябва да включва в себе си и инфлацията за предходната година, като базата за определяне на цената за следващата година е увеличената стойност, а не първоначалната цена при подписване на договора. Моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: Допустимо ли е за първи път едва с въззивното решение да се въвеждат нови спорни въпроси между страните, съответно допустимо ли е въззивната инстанция да решава спора по същество, излагайки аргументи, които не са сочени от страните, без да се касае до прилагане на императивна материална норма и без съдът да следи служебно за интересите на страните. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективиран в ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в определение №60/02.02.2015г. по гр.д.№6398/2014г. на ВКС, ГК, І г.о.
Ответникът по жалбата Столична община поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Моли ако съдът приеме, че следва да бъде допуснато касационно обжалване, да остави в сила обжалваното решение като правилно. Счита, че становището на [фирма], [населено място], за липса на спор между страните, че към договорената цена се натрупва инфлацията през предходните години, не отговаря на обстоятелствата по конкретното дело. Смята за неоснователно твърдението на [фирма], че въззивният съд е въвел спор, който не е съществувал между страните.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи частично предявените от [фирма] против Столична община искове по чл.79 от ЗЗД за сумата от 33 551,33 лв., представляваща незаплатена част от превозното възнаграждение (цена) по чл.5, ал.1, във връзка с ал.3, т.1 от договор №РД-56-1080/24.10.2007г., както и за сумата от 8719,78 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху дължимото превозно възнаграждение за 2011г., въззивният съд е приел, че от граматическото, логическо и телеологично тълкуване на клаузата на чл.5, ал.3 от договора следва, че в нея са уговорени три самостоятелни основания за изменение размера на единичната превозна цена за 1 км. пробег, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Също така е приел, че в клаузата на чл.5, ал.1 от договора, страните са уговорили базисна единична превозна цена, в размер на 2.88 лв. за 1 км. действително изминат маршрутен пробег, който е константна величина, която служи като основа за определяне на дължимото възнаграждение за целия срок на действие на договора. Променливата компонента от възнаграждението е инфлационният индекс за предходната година, определен от Националния статистически институт, който е уговорен като корекционен коефициент, предназначен да приведе неговия размер в съответствие с намалената покупателна способност на парите. Размерът на инфлационния индекс за предходната година, приет в клаузата на чл.5, ал.3 от договора, като релевантен за определяне на превозното възнаграждение през следващата година не подлежи на договаряне, а се определя по специална методология от Националния статистически институт, въз основа на правомощията, които са му възложени със Закона за статистиката. Ето защо, за актуализиране на превозното възнаграждение с индекса на инфлацията за предходната година не е необходимо сключването на допълнително споразумение за изменение на договора, по реда на чл.43 от него, във връзка с чл.20а, ал.2 от ЗЗД. Достатъчно е той да е бил определен по размер от НСИ, за да бъде инкорпорирана инфлационната надбавка в превозното възнаграждение, респ. да възникне задължение за заплащането ? като елемент от него. Според въззивния съд съгласно клаузата на чл.5, ал.3, т.1 от договора, уговорената при сключването му базисна превозна цена в размер на 2,88 лв. на километър без ДДС, се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година, т.е. инфлационният коефициент, получен от размера на годишната инфлация за 2010г. се начислява върху базисната цена по чл.5, ал.1 от 2.88 лв. като константна величина, уговорена за целия срок на действие на договора, но без в нея да се включва натрупаната инфлация през предходния период от 2007г. до 2009г. Поради това въззивният съд е стигнал до извода, че дължимата за 2011г. сума по чл.5, ал.3, т.1 от договора, следва да бъде определена като обявената от НСИ стойност на годишната инфлация за предходната 2010г. бъде отнесена към уговорената в ал.1 на чл.5 базисна превозна цена от 2.88 лв. за километър.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба на Столична община
Формулираният от касатора материалноправен въпрос касае извършеното от въззивния съд тълкуване на клаузите на чл.5 ал.1 и ал.3 от сключения между страните договор от 24.10.2007г. за обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия №54 от общинската транспортна схема на Столична община, а не принципно тълкуване на правните норми, уреждащи правата и задълженията на страните по договор за превоз. Поради това поставеният от касатора въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, нито може да се разглежда като разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът е от значение единствено за правилността на обжалваното решение и конкретно – за обосноваността и законосъобразността на изводите на съда, отнасящи се до точния смисъл и съдържание на обективираните в договора за превоз уговорки. Според указанията в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по чл. 288 от ГПК и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване в производството по чл.290 от ГПК.
По касационната жалба на [фирма], [населено място]
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на спора, тъй като въззивният съд за първи път е разгледал въпроса за механизма на актуализиране на превозното възнаграждение с индекса на инфлацията за предходната година, доколкото първоинстанционният съд е приел, че липсва писмено споразумение за изменение на договора относно уговореното възнаграждение, съответно не е обсъждал механизма за актуализиране на възнаграждението. Следователно по отношение този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. С решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, са разяснени правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. По поставения въпрос също са дадени разрешения в служебно известните на съда решение №204 от 07.12.2010г. по т.д.№128/2010г. на ВКС, IІ т.о. и решение №40 от 27.03.2012г. по т.д.№113/2011г. на II т.о, в които се застъпва становище, че въззивният съд не може да основава изводите си за неоснователност на иска на факти, които не са въведени състезателно в предмета на делото чрез твърдения и възражения на страните. С оглед изложеното е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по посочените в изложението процесуалноправни въпроси, Допустимо ли е за първи път едва с въззивното решение да се въвеждат нови спорни въпроси между страните, съответно допустимо ли е въззивната инстанция да решава спора по същество, излагайки аргументи, които не са сочени от страните, без да се касае до прилагане на императивна материална норма и без съдът да следи служебно за интересите на страните.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът [фирма], [населено място] следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 5521,49 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1701 от 05.08.2016г. по т.д. №5095/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] срещу Столична община по чл.79 ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 33 551,33 лв до пълния предявен размер от 243 314,70 лв., като неоснователен и в частта, с която е потвърдено решението на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Столична община иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над 8719,78 лв. до пълния предявен размер от 75 031,76 лв., както и в частта за разноските.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 5521,49 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.