5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 13.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3018 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1457 от 22.06.2017г. по т.д. №5152/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. С него е потвърдено решение №1322/25.07.2016г. по т.д.№2117/2015г. на СГС, VІ-9 състав, с което [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 99 632, 86 лева – неизплатено възнаграждение за извършена услуга /СМР/, за която е издадена фактура №097/27.11.2009г. във връзка с изграждане /СМР/ на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], вземането по която е прехвърлено от [фирма] на [фирма] с договор за продажба на вземане от 23.05.2014г., нотариално заверен под №5907/05.06.2014г. на нотариус С. А., рег. №208 от НК, ведно със законната лихва върху главницата от 26.11.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата 7 954, 30 лева разноски по делото.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в нарушение на чл.266 ал.3 от ГПК не е уважил искането на въззивника за приемане на доказателства по делото, а в мотивите на решението е приел, че не са ангажирани доказателства. Поддържа, че е направил това искане своевременно и пред първоинстанционния съд, който въпреки изпълнението на указанията му за конкретизиране на документите по чл.192 от ГПК, също не ги е допуснал. Изтъква, че в свое разпореждане от 18.11.2016г. въззивният съд е приел, че на основание чл.266 ал.3 от ГПК доказателственото искане на въззивника по чл.192 от ГПК следва да се уважи, но въпреки това не е приел изисканите по реда на чл.192 от ГПК документи.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: Длъжен ли е въззивният съд да приложи чл.266 ал.3 от ГПК при условие,че искът е уважен поради недоказаност на правопогасяващи факти / по – специално извършено плащане/, за установяване на които е направено своевременно искане по чл.192 от ГПК в първоинстанционното производство, но не е уважено поради процесуално нарушение и за което са наведени оплаквания във въззивната жалба? Поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №174/12.01.2011г. по т.д.№36/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №72/09.07.2012г. по т.д.№398/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №135/16.06.2015г. по гр.д.№6627/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и други.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Моли ако съдът приеме, че следва да бъде допуснато касационно обжалване, да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че същото не страда от посочените в жалбата пороци, а е постановено при пълно и обстойно обсъждане на събраните по делото доказателства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че между [фирма] и [фирма] е възникнало валидно търговско правоотношение по сключен договор за изработка – СМР, като праводателят на ищеца – цедентът [фирма] е изпълнил възложените му работи, за които в периода 14.06.2008г. – 22.12.2008г. са съставени актове обр.7, 12 и 14 и от изпълнителя са издадени фактури за авансови суми на стойност 94 166, 69 лева, без ДДС /113 000 лева с ДДС/ и процесната фактура №097/27.11.2009г., в която след приспадане на авансовите суми е посочена като дължима сумата 99 632,86 лева, без ДДС. Счел е за неоснователно възражението, че фактурираните СМР са платени от ответника, като е посочил, че нито в производството пред СГС, нито във въззивното производство са представени доказателства за плащане. Също е приел за неоснователни възраженията за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, довели неизясняване на спора от фактическа страна, като е посочил, че за да бъде допуснато събиране на писмени доказателства по реда на чл.192 от ГПК, следва документите, за които се твърди, че са в държане на трети лица, да бъдат индивидуализирани.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящия случай поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на спора, тъй като във въззивната жалба е направено искане за събиране на нови доказателства с твърдение, че същите не са били събрани поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, а въззивният съд е отказал да допусне тези доказателства и е постановил въззивното решение, без те да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, като се е позовал на липса на предпоставките по чл.266 ал.2 от ГПК. Следователно по отношение този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По поставения въпрос също са дадени разрешения в цитираните от касатора решение №174/12.01.2011г. по т.д.№36/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №72/09.07.2012г. по т.д.№398/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които се застъпва становище, че преклузията по чл.266 ал.1 от ГПК не може да настъпи, когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда нарушение на процесуални правила. С оглед изложеното е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./ за допускане на касационното обжалване.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, уточнен от състава на ВКС, както следва: „За основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК“.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Щ. енд П. И.“ ООД следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1992,65 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1457 от 22.06.2017г. по т.д. №5152/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
УКАЗВА на касатора „Щ. енд П. И.“ ООД, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 1992,65 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.