7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София, 15.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети и пети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1503 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №2443 от 30.12.2014г. по т.д. №2596/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, поправено с решение №388 от 25.02.2015г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено решение №23 от 24.03.2014г., по гр.д.№155/2013г. на Пернишки окръжен съд, ГК, в частта, с която [община] е осъдена да заплати на [фирма] /н./ сумата от 157 148,58 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка от 24.04.2008г. с предмет „Подобряване на съществуващи горски пътища” на територията на [община], сумата от 51864,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2009г. до датата на предявяване на иска – 01.03.2013год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2013год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 370 лв. разноски по делото. Решението на САС е обжалвано и в частта, с която е отменено решение № 23 от 24.03.2014г. по гр.д.№155/2013г. на Пернишки окръжен съд, ГК, в частта, в която Държавен фонд „Земеделие” е осъден да заплати на [община] сумата от 126 878,68 лв., представляваща дължимо от последната възнаграждение на [фирма] /н./ по договор за строителство от 24.04.2008г. с предмет „Подобряване на съществуващи горски пътища”, при условие, че [община] заплати това възнаграждение на [фирма] /н./, както и в частта, с която Държавен фонд „Земеделие” е осъден да заплати на [община] сумата от 6730,32лв. – направени разноски по делото, като вместо това е отхвърлен предявеният от [община] срещу Държавен фонд „Земеделие” иск за сумата от 126 878.68 лева, представляваща дължимо от последната възнаграждение на [фирма] /н./ по договор за строителство от 24.04.2008год. с предмет „Подобряване на съществуващи горски пътища”, при условие, че [община] заплати това възнаграждение на [фирма] /н./ Решението на САС е обжалвано и в частта, с която е потвърдено решение №23 от 24.03.2014г., по гр.д.№155/2013г. на Пернишки окръжен съд, ГК, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [община] срещу Държавен фонд „Земеделие” иск за разликата над сумата от 126 878,68 лв. до пълния предявен размер от 157 148,58 лв., както и в частта, с която [община] е осъдена на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 2 687,58 лв. направени разноски пред двете инстанции по предявения обратен иск, както и на основание чл.620, ал.5 от ТЗ, във вр. с чл. 649 ал.6 от ТЗ, да заплати на Софийски апелативен съд сумата от 8 367,06 лв. – държавна такса за разглеждане на делото в първата съдебна инстанция, съразмерно с уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на Държавен фонд „Земеделие”, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника [община].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както е и необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е потвърдил мотивите на първоинстанционния съд относно нищожността на договора за цесия, сключен между ищеца [фирма] /н./, [населено място], и [фирма], [населено място]. Поддържа,че съдът следва да бъде сезиран от страните, за да обяви нищожността на сделката на някое от основанията по чл.26 ал.1 и 2 от ЗЗД, а не да действа служебно. Също счита,че въззивният съд неправилно е отхвърлил като неоснователен предявения от [община] обратен иск срещу ДФ „Земеделие“, като не е ценил ангажираните от общината доказателства, установяващи, че коректно е изпълнявала задълженията си по договора с фонда, както и е спазвала действащите нормативни актове по отношение изпълнението на проекта. Твърди,че макар съдът да е посочил в мотивите, че общината дължи на ищеца [фирма] /н./ сумата 157 148,58 лева, считано от 06.07.2012г., в диспозитива е присъдил обезщетение за забава за периода от 01.12.2009г. до датата на исковата молба, а не за периода от 06.07.2012г. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по четири съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора. Първият въпрос е относно компетентната институция съгласно ЗОП, която може да се произнесе относно законосъобразността на проведена процедура по закона, съответно по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм./ Вторият въпрос е относно момента, в който договорът за цесия поражда своя прехвърлителен ефект. Третият въпрос касае възможността първоинстанционният съд да се произнася относно нищожността на договор, без да е сезиран за това от страните. Касаторът поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което правото за приложение на императивна материалноправна норма, без да е въведена от страните, е предоставено единствено на въззивния, но не и на първоинстанционния съд. Последният въпрос е относно задължението на съда, при изменение на закона по време на производството, да приложи новите разпоредби, в частност чл.42 а от ЗОП /обн. ДВ бр.40/13.05.2014г./. Касаторът поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в решение №113 от 08.07.2014г. по т.д. №1943/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., съгласно което прилагането на новия чл. 42а от ЗОП, уреждащ възможността за прехвърляне на паричните вземания, е задължително за съда.
Ответникът по касация [фирма] /н./,гр.П., представлявано от синдика Т. Н., поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Ответникът ДФ „Земеделие” моли да не бъде допускано касационно обжалване, тъй като не са налице критериите на чл.280 ал.1 от ГПК, а по същество счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключеният между ищеца [фирма] /н./, [населено място], и [община] договор от 24.04.2008г. по своята правна характеристика представлява договор за изработка, поради което на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗОП, след като извършената съгласно договора работа е приета, се дължи плащане на уговорената цена от поръчващия. Формирал е изводите си за извършването, предаването и приемането на работата по договора от 24.04.2008г. на заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, основано на представените от страните писмени доказателства по делото, което не е оспорено от страните. Посочил е, че договорът от 24.04.2008г. е сключен след като между Държавен фонд „Земеделие” и [община], като ползвател, е сключен договор № 3501 от 29.10.2007г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на селските райони в Република България и проведена малка обществена поръчка по смисъла на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, за да бъде изпълнен предмета на договор № 3501. Изложил е мотиви,че че [община] не е изпълнила задълженията си по договор № 3501 точно и добросъвестно, съгласно изискванията на чл.63 от ЗЗД, поради което не може да претендира уговорената безвъзмездна финансова помощ, съответно Фондът може да откаже изплащането на помощта, на основание чл.4.4, б. „а” от договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора въпрос не е обуславящ за изхода на спора, доколкото в мотивите си въззивният съд не се е позовал на незаконосъобразност на проведената от [община] процедура по възлагане на обществена поръчка, в резултат на която [фирма] / н./ , с предишно наименование [фирма], [населено място], е определен за изпълнител на обект „Подобряване на съществуващи горски пътища“ на територията на [община]. За да отхвърли предявения обратен иск въззивният съд е приел, че [община] не е изпълнила задълженията си по договор №3501 точно и добросъвестно, съгласно изискванията на чл.63 от ЗЗД, поради което не може да претендира уговорената безвъзмездна финансова помощ, но констатираното от съда неизпълнение по договор №3501 не е свързано с провеждането на процедурата по възлагането на обществената поръчка, а се изразява в отклонение между заложените по проекта количества и видове СМР и изпълнените на място.
Вторият поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос относно момента към който договорът за цесия произвежда прехвърлителния си ефект, също не е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд изобщо не го е обсъждал. С оглед изразеното от него становище, че сключеният на 03.05.2010г. договор за цесия между [фирма], [населено място], и [фирма], [населено място], е нищожен, съдът е направил извод, че същият не е породил правни последици и съответно не е произвел прехвърлителен ефект.
Третият материалноправен въпрос относно възможността първоинстанционният съд да се произнесе относно нищожността на договор, без да е бил сезиран за това от страните, е обуславящ за изхода на спора доколкото въззивният съд е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд за нищожност на договора за цесия, сключен между [фирма], [населено място], и [фирма], [населено място]. Налице е постоянна практика на ВКС /решение № 229/21.01.2013 г. по т. дело №1050/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 384/02.11.2011 г. по гр. дело № 1450/2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК/, съгласно която при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Нормите, които уреждат нищожността на сделките, имат императивен характер, поради което съдът следи служебно за приложението им. Когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точна на формалните основания за нищожност – форма, предмет и без да има позоваване на нищожност. Като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който е констатирал нищожността на процесния договор за цесия от 03.05.2010г., без да е бил сезиран от страните с такова искане, въззивният съд не е допуснал нарушение на постоянната практика на ВКС.
Касационно обжалване следва да се допусне по последния материалноправен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл. 42а ЗОП спрямо заварените договори по ЗОП и висящите съдебни производства във връзка с тяхното изпълнение. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. С изменението на ЗОП (ДВ бр.40/2014г.) е въведен новият чл. 42а от него, уреждащ възможността за прехвърляне на паричните вземания по договорите под режима на този закон. На тази разпоредба законодателят е придал обратно действие – § 115, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗОП. По поставения въпрос е формирана по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика, вкл. посоченото от касатора решение № 113 от 08.07.2014г. по т.д. №1943/2013г. на ВКС, I ТО, както и служебно известното на настоящия състав решение № 115 от 18.06.2015 г. по т. д. № 1922/2014 г. на ВКС, I ТО. Поради което е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 7 323,22 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2443 от 30.12.2014г. по т.д. №2596/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, поправено с решение №388 от 25.02.2015г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено решение №23 от 24.03.2014г., по гр.д.№155/2013г. на Пернишки окръжен съд, ГК, в частта, с която [община] е осъдена да заплати на А. О. /н./, сума от 157 148,58 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка от 24.04.2008г. с предмет „Подобряване на съществуващи горски пътища” на територията на [община], сумата от 51 864,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2009г. до датата на предявяване на иска – 01.03.2013год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2013год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 370 лв. разноски по делото; също и в частта, с която е отменено решение № 23 от 24.03.2014г. по гр.д.№155/2013г. на Пернишки окръжен съд, ГК, в частта, в която Държавен фонд „Земеделие” е осъден да заплати на [община] сумата от 126 878,68 лв., представляваща дължимо от последната възнаграждение на [фирма] /н./ по договор за строителство от 24.04.2008год. с предмет „Подобряване на съществуващи горски пътища”, при условие, че [община] заплати това възнаграждение на [фирма] /н./, както и в частта, с която Държавен фонд „Земеделие” е осъден да заплати на [община] сумата от 6 730,32 лв. – направени разноски по делото, като вместо това е отхвърлен предявеният от [община] срещу Държавен фонд „Земеделие” иск за сумата от 126 878, 68 лв., представляваща дължимо от последната възнаграждение на [фирма] /н./, по договор за строителство от 24.04.2008г. с предмет „Подобряване на съществуващи горски пътища” при условие, че [община] заплати това възнаграждение на [фирма] /н./, както и в частта, с която е потвърдено решение №23 от 24.03.2014г., по гр.д.№155/2013г. на Пернишки окръжен съд, ГК, за отхвърляне на предявения от [община] срещу Държавен фонд „Земеделие” иск за разликата над сумата от 126 878,68 лв. до пълния предявен размер от 157 148,58 лв., както и в частта, с която [община] е осъдена на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 2687,58лв. направени разноски пред двете инстанции по предявения обратен иск, както и на основание чл.620, ал.5 от ТЗ, във вр. с чл. 649 ал.6 от ТЗ, да заплати на Софийски апелативен съд сумата от 8 367,06 лв. – държавна такса за разглеждане на делото в първата съдебна инстанция, съразмерно с уважената част от исковете, както и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК е осъдена да заплати на [фирма] /н./ сумата от 9 288,72 лв. направени разноски за въззивното производство.
УКАЗВА на касатора [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 7 323,22 лева / седем хиляди триста двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.