О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
[населено място], 07.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1629 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Спорт Европа Банско“ ООД, [населено място], срещу решение №524/06.02.2018г. по т.д. №5802/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав. С него е потвърдено решение от 24.08.2017г. по т.д. №143/2012г. по описа на Благоевградски окръжен съд в обжалваната част, с която на основание чл.74 от ТЗ са отменени решенията на общото събрание на съдружниците на „Спорт Европа Банско“ ООД, взети на 07.02.2012г. за изключване на ищеца Е. Д. Б., за уреждане на имуществените последици от това изключване и за поемане на дяловете на изключения съдружник от К. Н. У..
К. жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.74 ал.1 и чл.137 ал.3 от ТЗ. Поддържа, че ако се приеме възможността изначално недействителното решение на ОС на О. да породи правни последици за ограничен период от време и спрямо определени субекти, това би означавало да се даде легитимност на порочен акт, а на издателя му да се позволи да се възползва от противозаконното си поведение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационния жалбоподател поставя следните правни въпроси, като обуславящи изводите на въззивния съд: 1. Следва ли да се зачитат правните последици от всички решения на ОС на О. в периода между приемане на решение от ОС и неговата отмяна по реда на чл.74 от ТЗ или съдът е длъжен да направи диференциация между изначално недействителните / противоречащи на закона/ като негодни да породят правни последици, и останалите решения на ОС, които не противоречат на императивните изисквания на закона и чиято отмяна, като правна последица е близка до унищожаемостта по смисъла на ЗЗД? 2. Допустимо ли е да се ползва съдебна практика, признаваща действие ex nunc на съдебното решение по чл.74 от ТЗ, ако тази практика противоречи на европейския правозащитен стандарт по чл.13 от ЕКПЧ за осигуряване на ефикасно вътрешноправно средство за защита на защитеното от Протокол №1 към същата конвенция право на собственост, разбирано в широк смисъл – като притежание на всякакви имуществени активи, част от които е и дружественият дял и произтичащото от това членствено правоотношение? По отношение на първия въпрос в изложението поддържа, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. на ВКС по тълк. д.№1/2002г., ОСГК. Поддържа, че и двата въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като липсва трайна практика, която да диференцира категорията решения на общото събрание на О., които пораждат правни последици между страните от момента на вземането им.
Ответникът по касация Е. Д. Б. поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Счита касационната жалба за неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към датата на отправяне на поканата за свикване на ОС и към датата на провеждане на ОС на 07.02.2012г. гласувалият К. У. не е имал качеството на съдружник и управител на ответното дружество, тъй като е бил освободен като управител и изключен като съдружник с предходни решения от 27.12.2011г. и 18.01.2012г. на ОС, които към 07.02.2012г. не са били отменени, а тяхната последваща отмяна по реда на чл.74 от ТЗ няма обратно действие.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият въпрос е обуславящ за изхода на спора, но по отношение на него касационният жалбоподател не е обосновал допълнителните предпоставки за достъп до касация. В т.1 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г., на ОСГК на ВКС е прието, че при ТЗ законодателят не използува терминологията на ЗЗД в който терминът „недействителност“ е родово понятие, а „нищожност“ и „унищожаемост“ – видови понятия. Спецификата на ТЗ влага самостоятелно съдържание в характеристичните белези на нищожните /недействителните/ решения на ОС на търговските дружества. Прието е, че е недопустима квалификацията на решенията на ОС на търговските дружества като унищожаеми. Ако волята на член на ТД при свикването на ОС и при гласуването /или негласуването/ на дадено решение е опорочена, то това рефлектира върху кворума при провеждането или вземането на конкретното решение. Ако са нарушени нормите за кворум при провеждането на ОС или за мнозинството при гласуване на дадено решение, то подлежи на отмяна на това основание, а не на унищожаване. В т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г., ОСГК на ВКС е проведено разграничение между правните последици от липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството и от прието решение, което е нищожно, тъй като е засегнато от някой от останалите предвидени в закона пороци, водещи до нищожност. В първия случай вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му при условията на чл.493 от ГПК /отм./, но за същия период няма действие по отношение на членовете на дружеството. Във втория случай, за периода от вземане на решението от съответния орган и до установяване на неговата нищожност, това съществуващо решение /което има конститутивно действие/ ще е задължително за членовете на дружеството, а от вписването и до заличаването му ще има действие и по отношение на третите добросъвестни лица – чл. 493 от ГПК /отм./. Също в т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк.д. №1/2002г., на ОСГК на ВКС, е посочено, че решенията по исковете по чл.71 и чл.74 от ТЗ имат действие занапред.
Именно тези разрешения е възприел и въззивният съд, като е приел, че спрямо съдружниците и дружеството решенията на общото събрание пораждат конститутивно действие от момента на приемането им, а отмяната на решенията на общото събрание по реда на чл.74 от ТЗ има действие само занапред, включително и спрямо съдружниците. В случая решението от 18.01.2012г. за изключване на съдружника К. У. е отменено по реда на чл.74 от ТЗ с влязло в сила решение от 05.08.2013г. по т.д.№91/2012г. на Благоевградски окръжен съд. Правилно въззивният съд е стигнал до извода, че дори опорочено, това решение е породило правно действие по отношение на дружеството и съдружниците в него от момента на приемането му до момента на неговата отмяна по реда на чл.74 от ТЗ. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК / решение №39 от 15.04.2011г. по т.д.№526/2010г. на ВКС, ТК, І т.о, решение №690 от 03.12.2008г. по т. д. №349/2008г. на ВКС, решение №135 от 09.11.2009г. по т.д.№184/2009г. на ВКС и др./ Следователно обжалваното въззивно решение не е в противоречие с уеднаквената вече практика и с указанията в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. на ВКС по тълк.д.№1/2002г., ОСГК. Наличието на задължителна практика по значимите за делото правни въпроси, изключва и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановеното тълкувателно решение на ОСГК на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
Вторият въпрос в изложението не е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд не е установил, че е налице противоречаща на ЕКПЧОС съдебна практика относно действието на съдебното решение по чл.74 от ТЗ. При липса на констатации на въззивния съд относно наличието на такава практика, въпросът дали тя е обвързваща за съда не е бил обсъждан от въззивния съд и поради това не отговаря на общото изискване на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По този въпрос жалбоподателят също не е доказал и наличието на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ВКС, ОСГТК, формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена предвид настъпилите промени. В случая не е посочена непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляване по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не са направени такива.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №524/06.02.2018г. по т.д. №5802/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.