О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр. София,04.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №973 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ту Билд“ ЕООД срещу решение №185 от 19.01.2018г. по т.д. №3708/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №909 от 15.05.2017г. по т.д.№8318/2015г. на Софийски градски съд, ТО, 15 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Ту Билд“ ЕООД срещу „ВАМ – 2011“ ЕООД иск за признаване за установено, че „Ту Билд“ ЕООД не дължи на „ВАМ – 2011“ ЕООД сумата 100 000 евро – неустойка по чл.VІ от договор от 01.09.2013г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като избирателно е обсъдил част от доказателствата по делото, а е игнорирал други, без да изложи мотиви защо ги счита за неотносими към спора. Също така прави оплакване, че съдът не е обсъдил всички доводи във въззивната жалба. Твърди, че при наличие на обосновани оплаквания във въззивната жалба въззивният съд е следвало да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл.146 от ГПК и да укаже на страните подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. Счита, че е недопустимо въззивният съд да приеме за недоказани факти, за установяването на които изрично е отказана на страната възможността да събере доказателства в производството.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и без да изложи съображения защо ги приема за неотносими? Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и следва ли да обсъди всички заявени от страните доводи и направените във въззивната жалба възражения и чак след тази преценка да извърши и формира свои собствени фактически и правни изводи относно основателността на предявения иск? 2. Длъжен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл.146 от ГПК и да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия за събиране на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания от първоинстанционния съд? 3. Налице ли е обективна невъзможност за изпълнение в срок, когато лицето е изпълнило своите задължения относно присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа, а забавата в присъединяването – условие за завършване на строителството – се дължи на забавено изпълнение на регламентираните от закона задължения на електроснабдителното предприятие да осигури своевременно присъединяване към мрежата? 4. Когато предметът на договора за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство, в частта, в която този договор има характер на договор за изработка, е изменен не чрез изрично писмено съгласие, а чрез конклудентни действия на двете страни, изразяващи се в подаване на заявление за издаване и издаването на ново разрешение за строеж в по – голям обем, следва ли този по – голям обем строителна дейност да рефлектира върху останалите клаузи на договора / в частта, в която този договор има характер на договор за изработка/? Твърди, че първите четири въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №183/16.11.2017г. по т.д.№2624/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение №156/30.10.2017г. по гр.д.№5111/2016г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №160/26.07.2017г. по гр.д.№60244/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №354/30.10.2015г. по гр.д.№1398/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, в които се приема, че за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Поддържа, че вторият въпрос е разрешен в отклонение от задължителните указания в ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че третият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №10/09.08.2015г. по т.д.№4429/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №52/01.09.2015г. по т.д.№538/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които се приема, че когато длъжникът е допуснал забава да изпълни поетото с договора задължение – да завърши обещаните за продажба имоти в уговорения срок, която забава се дължи на неизпълнение на законоустановени задължения за съответните дружества / трети лица/ за присъединяване към водоснабдителната, канализационна и електроразпределителна мрежи, а длъжникът е изпълнил своите задължения във връзка с присъединяването, то е налице освобождаваща длъжника невъзможност по чл.81 от ЗЗД, която дава основание първоначално уговорените срокове да се удължат с времето на забавата. По отношение на четвъртия въпрос се позовава на основанието за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като твърди, че по този въпрос няма установена съдебна практика. Също така поддържа, че решението е очевидно неправилно.
Ответникът „ВАМ – 2011“ ЕООД счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, а твърденията в касационната жалба за неоснователни. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба, като моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 06.06.2013г. между „Ту Билд“ ЕООД, [населено място] и „ВАМ -2011“ ЕООД, [населено място], е сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж върху УПИ срещу задължение за построяване на жилищна сграда с магазини за промишлени стоки, кулинарен магазин, подземни гаражи, открити паркоместа и допълващо застрояване – детски център в [населено място], [улица]. Установил е, че на 01.08.2013г. страните са сключили договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, с който срокът за изпълнение на строителството, включително и за присъединяване на сградата към електропреносната мрежа, бил определен на 24 месеца от датата на издаване на протокол за строителна линия. Също така е приел за установено, че към крайната дата на уговорения срок -16.11.2015г., не е било извършено присъединяването на новоизградената сграда към електропреносната мрежа. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на твърдението на ищеца, че не дължи неустойка за забавено изпълнение на договора за строителство поради неоказано съдействие от страна на възложителя в хипотезата на чл.95 от ЗЗД. Приел е, че единственото съдействие, което ответникът е дължал на ищеца във връзка с осъществяването на присъединяването, е било да подпише заедно с него договор за присъединяване. Изтъкнал е в мотивите, че ищецът нито е твърдял, нито е представил доказателства за това ответникът да се е противопоставил на включването му като страна по договора за присъединяване или с поведението си да е станал причина сключването на договора да се отложи във времето.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По поставения от касатора въпрос относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди в решението си всички изложени във въззивната жалба оплаквания е налице и задължителна практика на ВКС, в цитираните от касатора решения, както и в служебно известните на настоящия състав решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно тази практика въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235 ал.2 и чл. 236 ал.2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263 ал.1 от ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. При постановяване на решението си, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС. Съдът e извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към пораждане на задължението за заплащане на уговорената неустойка за забава, а именно всички представени доказателства за факти, настъпили до началната дата на забавата, която според ищеца е настъпила с изтичането на 24 месеца от подписването на протокол за строителна линия и ниво. Съдът е обсъдил подробно съдържанието на сключения между страните договор, както и представените по делото писмени доказателства за релевантните факти. Не съответства на данните по делото и твърдението на касатора, че въззивният съд изобщо не е обсъдил изложеното във въззивната жалба възражение, че с изменението на проекта и разрешението за строеж с волята и на двете страни, безспорно се изменя предметът на строителството. Съдът е изложил подробни съображения по това възражение, като е стигнал до извода, че изменението на предмета на строителството, което включва захранване и на допълнителното застрояване, не променя с нищо отговорността на строителя, нито в някаква степен я увеличава. Изтъкнал е и доводи, че към деня на издаване на разрешението за строеж, строителят – въззивен жалбоподател не е бил предприел действия по подаването на искане за проучване на условията за присъединяване към електрическата мрежа. Следователно първият формулиран в изложението въпрос за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и възраженията на страните, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 от ГПК.
Третият поставен от касатора въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора, тъй като не съответства на мотивите на въззивното решение. Цитираната от касатора практика на ВКС е относима към хипотези, в които забавата на присъединяването се дължи на забавено изпълнение на задълженията на електроснабдителното предприятие да осигури своевременно присъединяване към мрежата. В случая въззивният съд не е установил, че е налице забавено изпълнение на задълженията на електроснабдителното предприятие, поради което поставеният въпрос, както и цитираната от касатора практика на ВКС, не се явяват относими към настоящия спор.
Четвъртият формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Отговорът на този въпрос би бил обусловен от преценката на съдържанието на част от представените по делото доказателства, а не от тълкуване на определена материалноправна или процесуалноправна норма. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК.
Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, на която се позовава касационният жалбоподател. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос относно задълженията на въззивния съд при оплаквания за нарушения на разпоредбата на чл.146 от ГПК, допуснати от първоинстанционния съд. Този въпрос е обуславящ за изхода на спора, доколкото във въззивната жалба са изложени доводи относно допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения – липса на доклад, както и неправилно оставяне без уважение на доказателствени искания. Следователно по отношение този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. С решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, са разяснени правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. С оглед изложеното е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, който съставът на ВКС уточнява в следния смисъл: за задълженията на въззивния съд при допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл.146 от ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3912 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №185 от 19.01.2018г. по т.д. №3708/2017г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касационния жалбоподател „Ту Билд“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 3912 лева /три хиляди деветстотин и дванадесет лева/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.