4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
Гр.София, 08.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3375 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 205/26.06.15г., постановено по т.д.№ 283/15г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 136/18.02.15г. по т.д.№ 1518/14г. на Варненския окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма], [населено място] иск за плащане на сумата от 88234,42 лв., представляваща дължима цена за ел.енергия по договор № 198/31.05.12г. и по фактура № 17/30.05.13г., ведно със законната лихва от 19.08.14г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел.енергия от възобновяеми източници в качеството си на собственик на фотоволтаична централа. В качеството си на производител дружеството е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т.41а, б.”а”, пр.1 от пар.1 на ДР на ЗЕ, като произведената активна електрическа енергия се доставя и изкупува по преференциални цени от купувача [фирма] по договор № 198/31.05.12г. Касаторът е и потребител на мрежата , тъй като снабдява с нея електрическа централа, необходима за функционирането на съпътстващи устройства съгласно т.41а, б.”а”, пр.2 от пар.1 на ДР на ЗЕ. Между касатора и мрежовия оператор не е сключен договор за достъп в срока по пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр.54/12г./. Определените временни цени за достъп с решение № Ц-33/14.09.12г. на ДКЕВР са отменени в частта за достъп до ФтЦ с решение на ВАС, като с последващо решение № Ц-6/13.03.14г. регулаторът е определил цени в полза на [фирма] за използваната от производителите мрежова услуга в нулеви стойности за производителите на електрическа енергия в размер на 2,45 лв./МВтч. С протокол от 10.06.13г. [фирма] е прехвърлило на [фирма] вземането си срещу [фирма] по фактура № ФП1102893/05.06.13г., представляващо временна цена за достъп, като длъжникът е надлежно нотифициран по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД според изричното му изявление в протокола. Предявеното вземане в производството по делото представлява цена за доставена ел. енергия по договора от 31.05.12г., която не е заплатена, като за това вземане е направено изявление за прихващане по протокола от 10.06.13г. Решаващият състав е изложил съображения, че отмяната на временните цени по пътя на съдебния контрол не трансформира възмездното облигационно отношение в безвъзмездно такова, а основанието на престациите не отпада, тъй като пълното дерогиране на задължението за цената на достъпа би довело до ощетяване на редовно престиралия доставчик. Според въззивния съд разликата между временната и окончателната цена следва да се уреди чрез механизъм за компенсация по чл.32, ал.4 ЗЕ, а не по общите правила на чл.55 ЗЗД. Отказът на оператора да приложи компенсаторния механизъм следва да бъде преодолян по пътя на обжалване на акта на комисията. С оглед на така приетите разрешения е счетено, че валидно са прехвърлени вземанията от [фирма] на [фирма] и към момента на компенсацията са били налице еднородни насрещни вземания, които са установени по основание и размер.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя тринадесет въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК, свързани със съществуването или липсата на основание да се задържат суми, платени на база незвлязло в сила решение на регулаторния орган ДКЕВР; съществуването на основание за прихващане без уведомление за цесията; нищожността на прихващане на задължение с нулева стойност и за това какви са последиците при определени такива цени, както и при невлязъл в сила административен акт; също и за наличието на предмет, основание и активно вземане за погасителния ефект на изявлението за прихващане. Решаването на всички тези въпроси е обвързано от обуславящия въпрос, разрешен в обжалвания въззивен акт за действието на отмяната на административния акт. Въведени са основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Поставеният правен въпрос за действието на отмяната на административен акт и за гражданскоправните последици на тази отмяна е от значение за решаващите изводи на въззивния съд. След депозиране на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по см. на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ за изхода на спора по тези дела.
Поставените от касатора въпроси се обхващат от дадените разрешения в практиката на ВКС по общия въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, така както е формулиран от касатора: „Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?” за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Наличието на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1764,69 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 205/26.06.15г., постановено по т.д.№ 283/15г. от Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1764,69 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.