О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 20.03.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 2312 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 173/20.06.2017г. по в.т.д. № 559/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №223/ 16.05.2016г. по т.д. № 580/2015г. на Пловдивски окръжен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на А. Н. Д. сумата от 281 000 евро по запис на заповед, издаден на 23.08.2012г. с падеж 30.06.2015г. , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 8231/2015г.на ПРС на 01.07.2015г. до изплащането й. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касацията А. Н. Д. оспорва в писмения си отговор основателността на касационната жалба и изпълнението на условията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в полза на касатора е издадена заповед по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист за претендираната сума, срещу които по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника. Въззивната инстанция е констатирала, че [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ е издало запис на заповед в полза на ищеца за сумата от 281 000 евро с падеж 30.06.2015г. В отговора на исковата молба касаторът е направил възражение, че записът на заповед обезпечава изпълнението на каузална сделка – договор от 10.08.2012г. за покупко-продажба на дялове от капитала на [фирма] с продавач ищеца и купувач – М. Ахметоглу, за обща продажна цена по договора от 500 000 евро. Заплащането на част от така посочената цена – 431 400 евро, е било обезпечено с три записа на заповед, издадени от дружеството : за 50 000 евро, за 100 000 евро и за 281 000 евро. Сумата от 431 400 евро е била изцяло погасена към 27.08.2012г. Ищецът А. Д. е оспорил връзката между процесния запис на заповед и горепосочената покупко-продажба на дялове. При условията на евентуалност е въвел друго каузално правоотношение, а именно за покупко-продажба на акции от капитала на [фирма], притежавани от ищца в полза на останалите двама акционери в дружеството – Х. Г. и Жени С., като издаденият запис на заповед обезпечава изпълнението на задължението на купувачите да заплатят на продавача продажната цена. След обсъждане на събраните доказателства ПАС е намерил за недоказано възражението на ответника относно съществуването на въведеното от него каузално правоотношение. Преценени са били разминаването в датата на сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове и датата на издаване на записа на заповед; наличието към последната на превод за сумата от 200 000 евро, за който изпълнителният директор на [фирма] е бил уведомен, но въпреки това е издал твърдените записи на заповед за целия остатък от 431 000 евро; разминаване между посочената в представените доказателства за извършен превод на суми като основание за превода сделка и тази, на която се позовава дружеството.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, без да обсъди всички искания, възражения и доводи на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор, и без да извърши преценка на доказателствата, така както го задължава чл.12 ГПК?; 2 / Какви са предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК ? Като допълнително основание за допускане на касационно обжалване е въведено това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017г./ по поради противоречие на обжалваното решение по поставените въпроси със задължителната практика на ВКС, обективирана по първи въпрос в: Решение № 802/ 23.02.2011г. по гр.д. № 1783/2009г. на ВКС, IVг.о., Решение № 546/01.12.2010г. по гр.д. № 966/2009г. на ВКС, III г.о. и Решение № 670/15.11.2010г. по гр.д. № 695/2009г. на ВКС, IV г.о, а по втори въпрос – в Решение № 72/09.07.2012г. по т.д. № 398/2011г. на ВКС, II т.о.
Първи въпрос е обоснован с довод за необсъждане от въззивния съд на редовно направено от касатора възражение по чл.187е, ал.3 ТЗ за нищожност на записа на заповед, тъй като съобразно изявлението на ищеца относно каузалното правоотношение, което е обезпечено с ценната книга, се касае до дадено от страна на АД на обезпечение на вземането на А. Д. за получаване на цена на прехвърлените от него акции на останалите двама акционери в дружеството. Нарушение на цитираната от касатора съдебна практика, според която последователно ВКС поддържа становище, че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, ще е налице, ако липсата на произнасяне касае релевантно за спора възражение. Разпределението на доказателствената тежест по иск с правно осн. чл.422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК определя предмета на доказване на всяка една страна, оттук и задължението на решаващият съд да се произнесе по доводите и доказателствата на страните, съобразно възложената им доказателствена задача. В т.17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че в производството по иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 38/07.04.2015г. по т.д. № 1008/2014г. на ВКС, I т.о. е прието, че при заявено от ответника-издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК. В този случай, ако кредиторът-поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според него е издаден записът на заповед, ищецът носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си. Недоказването и от двете страни на поддържаните от тях конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение на длъжника.
В съответствие с така дадените разрешения в разгледаната задължителна практика на ВКС апелативният съд в конкретния случай е изследвал легитимацията на ищеца като кредитор въз основа на записа на заповед и е обсъдил възражението на ответното дружество относно въведеното от него каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като го е приел за недоказано. След като доводът по чл.187е, ал.3 ТЗ, както сам касаторът посочва в изложението, не касае въведеното от него като ответник по иска с правно осн. чл.422 ГПК каузално правоотношение, то това, на което се позовава ищецът в допълнителната искова молба, респ. направените от ответника срещу същото правоотношение защитни възражения, се явяват ирелевантни за спора.
Вторият процесуалноправен въпрос не изпълнява изискването за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случая не се касае до доказателство, което е било поискано от страната пред първоинстанционния съд и той неоснователно е отказал събирането му, и въззивният съд въпреки оплакване във въззивната жалба в тази връзка в нарушение на чл.266, ал.3 ГПК е отказал допускането му пред въззивната инстанция. ПАС не е уважил искането за изслушването на конкретен свидетел, който е бил допуснат до разпит от ПОС, призован е бил редовно за съдебно заседание, на два пъти делото е било отлагано за явяването му, и при неизпълнение на задълженията на свидетеля за явяване делото е било решено без неговия разпит. Дали фактите са се осъществили така, както първата и въззивната инстанции, са изложили в актовете си, е въпрос на проверка на обоснованост на решението, което се атакува, т.е. има отношение към неговата правилност, а не за селектиране на касационната жалба с оглед изпълнение на предпоставките за достъп до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №173/20.06.2017г. по в.т.д. № 559/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: