О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
[населено място], 18.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3401 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. Г. В., чрез процесуалния му представител адв. Т.Б. против решение № 761/16.04.2015г. по в.гр.д. № 4589/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4112/05.06.2014г. по гр.д. № 1675/2013г. на Софийски градски съд, I ГО, 6 състав за отхвърляне на иска на касатора срещу [фирма] по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ за заплащане на сумата от 40 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от загуба – смъртта на баща му Г. И. В. при ПТП настъпило на 05.02.2008г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на главницата.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] в писмения си отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното съдебно решение и по същество основателността на касационната жалба.
Третото лице – помагач П. И. Т. не подава писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП при участие на МПС е настъпила смъртта на бащата на касатора. По отношение действията на водача въззивната инстанция е счела, че същият е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост смъртта на пресичащия пешеходец, който е бил с алкохол 5,42 ‰ . По спорния въпрос дали за лекия автомобил „М. В.“ с рег. [рег.номер на МПС] е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, САС е намерил следното: По застрахователната полица е било уговорено заплащане на застрахователната премия на части, като е било доказано незаплащане на втората застрахователна вноска. Според решаващия съд е била осъществена хипотезата на чл.202, ал.2, изр.2 КЗ /отм./, с оглед на което застрахователното правоотношение е било прекратено към датата на деликта. Поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС въззивният съд е счел, че претенцията срещу застрахователя е изцяло неоснователна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя материалноправния въпрос за предпоставките, при които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ може да се освободи от отговорност към увреденото лице с възражение за прекратяване на застрахователното правоотношение преди изтичане на срока на застрахователния договор поради неплащане на дължима вноска от разсрочената при сключване на договора застрахователна премия. Позовава се на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие между произнасянето по този въпрос в обжалваното решение и създадената задължителна практика на ВКС с Решение № 161/13.11.2012г. по т.д. № 607/2011г. на ВКС, II т.о.; Решение № 77/08.07.2009г. по т.д. № 2/2009г. на ВКС, I т.о.; Решение № 134/29.06.2010г. по т.д. № 999/2009г. на ВКС, II т.о.; Решение № 83/05.07.2010г. по т.д. № 808/2009г. на ВКС, II т.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че е изпълнено същественото условие на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като поставеният въпрос е значим за изхода на конкретното дело, доколкото произнасянето на въззивния съд по него е обусловило отхвърлянето на предявения от касатора иск. Налице е и селективният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Със съдебната практика на ВКС, на която се позовава касаторът, а и със служебно известното на съда като прието след подаване на касационната жалба ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС в неговата т.2 са дадени задължителни за съдилищата указания за необходимост от изпълнение на всички релевантни предпоставки по чл.202, ал.2 КЗ /отм./, за да може да се освободи застрахователят от отговорност по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ спрямо третото увредено лице, като неплащането на изискуема част от разсрочената застрахователна премия е само едно от тези условия. Касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на обжалвания въззивен акт с практиката на ВКС по така изведения материалноправен въпрос.
Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на държавна такса по чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 761/16.04.2015г. по в.гр.д. № 4589/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4112/05.06.2014г. по гр.д. № 1675/2013г. на Софийски градски съд, I ГО, 6 състав.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: