7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
гр. София, 09.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №600 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на ЗАД [фирма], срещу решение № 223 от 11.10.2016г. по в.т.д. №430/2016г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение от 11.02.2016г. по т.д. №20/2015г. на Силистренски окръжен съд, в обжалваната част с която е уважен предявеният от А. Г. Й. срещу ЗАД [фирма] иск за сумата 5000 лева и предявеният от Ж. И. Е. иск за разликата над 3000 лева до присъдените й 26 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 18.12.2014г. до окончателното им плащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички предвидени в чл.281 т.3 от ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че съдът в нарушение на процесуалния закон не е обсъдил доводите, твърденията и възраженията, които са изложени във въззивната жалба на ЗАД [фирма], подходил е предубедено и не е тълкувал обективно и всестранно доказателствата по делото. Наред с това поддържа, че въззивният съд е ограничил правото му на защита, като е отказал изслушването на свидетел, който е бил поискан и допуснат в първоинстанционното производство, с мотива, че такова искане не е правено до приключване на производството. Счита, че неправилно въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в които не са обсъдени фактите и обстоятелствата, свързани с възражението за приноса на ищците за настъпването на процесното ПТП. Поддържа, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като неправилно е преценена тежестта на вредите от гледна точка на характера на травматичните увреждания и интензивността на болките и страданията. Счита за неправилни изводите на съда и относно липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата ищци.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за достъп на решението до касация. Сочи като обуславящи въпросите: 1.„Следва ли въззивният съд да събере допуснатите от първоинстанционния съд, но несъбрани от него и относими към спора доказателства, когато е бил сезиран с искане за събирането им във въззивната жалба и то когато въззивникът основава възраженията си по съществото на спора на тези доказателства?“ 2.„Следва ли въззивният съд да се произнесе по защитните тези и доводи, изложени във въззивната жалба като подложи на цялостна преценка и обсъждане доказателствата по делото, въз основа на които се крепят тези защитни тези и доводи във въззивната жалба?“ 3.“Допустимо ли е въззивният съд да констатира нови факти/ фактически обстоятелства, извън тези по чл.266 от ГПК с правоувеличаващи, правоизключващи и т.н. последици за страните, за които факти самите страни не са правили твърдения в първоинстанционното производство и за които не са налице доказателства и доказателствени средства?“ 4. „Може ли човек, който се установява, че е фактически негоден да управлява MПС в нормални пътни условия или при пътни условия, които не му позволяват да управлява МПС предвид физическите му недостатъци, да управлява същото и кога това управление при настъпил инцидент ще му бъде възложено във вина, респективно кога за него ще са налице правни последици, изразяващи се конкретно в правоизключващи за него или правонамаляващи по отношение на дължимото обезщетение, ако такова се дължи?“ Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №224/02.07.2010г. по гр.д.№177/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., в което се приема, че въззивният съд следва да се произнесе по тези доказателствени искания, които са направени своевременно от страните пред първата инстанция, но не са били допуснати, както и по тези, които са били допуснати, но не са били събрани. Поддържа, че вторият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №94/28.03.2014г. по гр.д.№2623/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №157/08.11.2011г. по т.д.№823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съгласно които разпоредбата на чл.272 от ГПК не освобождава въззивния съд от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели. Третият въпрос касаторът поставя с оглед твърдението, че въззивният съд е констатирал претърпяна от ищеца А. Г. Й. воланна травма, без ищецът да се е позовал на такова увреждане в исковата молба или в съдебно заседание. Посочва,че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №58/12.05.2014г. по гр.д.№7025/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. По четвъртия въпрос се позовава на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касация А. Г. Й. и Ж. И. Е. оспорват жалбата, като твърдят липса на посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК, съответно на неправилност на обжалваното решение. Поддържат, че формулираните от касатора правни въпроси не са от значение за изхода на делото, тъй като не са сред решаващите въпроси, разгледани от въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба срещу решението в частта, с която касаторът е осъден да заплати на А. Г. Й. сумата 5000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 18.12.2014г. до окончателното плащане, е недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК, в действащата редакция /ДВ бр.50/03.07.2015г./, която е приложима в настоящото производство, от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В случая предявеният от А. Г. Й. иск по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 5 000 лева, поради което въззивното решение, на основание чл. 280 ал.2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол в тази му част.
Касационната жалба срещу решението в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Ж. И. Е. разликата над 3000 лева до присъдените 26 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 18.12.2014г. до окончателното плащане, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата при процесното ПТП неимуществени вреди възлиза на 26 000 лева, като е приел, че липсва принос на пострадалата за настъпване на увреждането. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е съобразил като относими вида на травмите, интензитета и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания, както и изживения от нея посттравматичен стрес.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Вторият правен въпрос, който касаторът поставя, е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на въззивната инстанция по конкретното дело, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, както и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към твърденията на страните за механизма на осъществяване на процесното ПТП, за поведението на застрахования водач, както и за наличието на съпричиняване от страна на пострадалите ищци, а също и доказателствата, относими към вида и тежестта на претърпените от ищците вреди. При това съдът се е позовал на протокола за ПТП, на приетото в първоинстанционното производство заключение на назначената съдебномедицинска експертиза, както и на свидетелските показания относно претърпените от ищците болки и страдания. Следва да се отбележи,че съдът е съобразил разпоредбата на чл.269 от ГПК, като е обсъждал направените във въззивната жалба оплаквания и становищата на въззиваемите по тях и съответно е преценявал само доказателствата относно спорните между страните обстоятелства.
Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, да отговори на всички доводи и възражения на страните, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 от ГПК.
Последнитe два въпроса, поставени от касатора ЗАД [фирма], са относими изцяло към предявения от ищеца А. Г. Й. иск, доколкото касаят приноса на ищеца за настъпването на процесното ПТП и определянето на размера на дължимото на този ищец обезщетение за неимуществените вреди от същото ПТП. Поради това тези два възпроса не са явяват обуславящи изхода на производството по иска на ищцата Ж. И. Е..
Първият формулиран от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да събере допуснатите от първоинстанционния съд, но несъбрани от него и относими към спора доказателства, когато е бил сезиран с искане за събирането им във въззивната жалба, е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Въззивният съд е отказал да разпита допуснатия от първоинстанционния съд свидетел при призоваване относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, въпреки, че искането за допускане на този свидетел е направено своевременно от ответника, но свидетелят не се е явил в съдебното заседание, за което е бил призован. По въпроса е формирана по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика, материализирана в решение №224/02.07.2010г. по гр.д.№177/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., поради което е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС на РБ в частта по предявения от Ж. И. Е. иск за разликата над 3000 лева до присъдените й 26 000 лева.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 460 лева.
С оглед частичното прекратяване на касационното производство, в полза на пълномощника на ответника по касационната жалба А. Г. Й. – адвокат Д. К., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 580 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №223 от 11.10.2016г. по в.т.д. №430/2016г. на Варненски апелативен съд, ТО, в обжалваната част, с която е потвърдено решение от 11.02.2016г. по т.д. №20/2015г. на Силистренски окръжен съд, в частта, с която е уважен предявеният от Ж. И. Е. иск за разликата над 3000 лева до присъдените й 26 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 18.12.2014г. до окончателното им плащане, както и в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
УКАЗВА на касатора ЗАД [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 460 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, подадената от ЗАД [фирма] касационна жалба срещу решение № 223 от 11.10.2016г. по в.т.д. №430/2016г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение от 11.02.2016г. по т.д. №20/2015г. на Силистренски окръжен съд, в частта, с която ЗАД [фирма] е осъдено да заплати на А. Г. Й. сумата 5000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 18.12.2014г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с адрес за призоваване [населено място], [улица], да заплати на адвокат Д. С. К. от АК С., с адрес [населено място], [улица], ет.3, офис 6, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, сумата от 580 лева /петстотин и осемдесет лева/, възнаграждение за процесуално представителство на ответника по касация А. Г. Й..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението, в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.