1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр.София, 30.01.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 6851 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на С. Х. Г., представлявана от адв. К. П., срещу въззивно решение № 249/22.07.2014 г., постановено по възз. гр.дело №496/2014г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която е отменено решение №98/31.03.2014 г. по гр.д.№1977/2013г. на Районен съд – Горна Оряховица и вместо това е определен режим на лични контакти на бащата Р. Й К. с малолетната Р. – всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч., без присъствие на социален работник.
Страната поддържа, че в обжалваната му част съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1974 г. и решения по чл.290 ГПК на състави на ВКС – ГК /основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, по въпросите за критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето; за задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични отношения между родителя и детето.
Ответникът по жалбата – Р. Й. К., в срока за отговор, не е представил такъв.
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Поставените в изложението на касаторката /и уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК/ правни въпроси са разрешени с обжалваното решение в противоречие с установената задължителна съдебна практика – ППВС №1/1974г., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и решения на ВКС по чл.290 ГПК – Решение №26/02.03.2010г. по гр.д.№598/2009г. 4-то г.о. на ВКС, Решение №291/07.11.2012г. по гр.д.№115/2012г. 3-то г.о. и др. Според тази практика, когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес. Мерките за лични отношения, се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Константна е съдебната практика, че във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права.
За да приеме, че контактите между бащата и малолетната Р. /на 7 години/ следва да се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца от 10ч. до 17ч., без присъствие на социален работник, или на майката, въззивният съд е посочил, че родителят „проявява интерес към нейното израстване, развитие и възпитание” и „също демонстрира в определена степен родителски капацитет и грижовност”. Без коментар и обсъждане са останали специфичните за конкретния спор обстоятелства – че от две години контактите между бащата и детето са редки, че срещу родителя е издадена заповед по ЗЗДН, че детето получава специализирана психологическа помощ, защото е преживяло и станало свидетел на упражняван физически и психологически тормоз и насилие от страна на бащата към майката. Игнорирано е заключението на съдебно-психологическата експертиза, че срещите между бащата и детето трябва да са медиирани от трето лице, предвид констатацията, че след преживяната психологическа травма Р. чувства баща си като заплаха, притеснена е от раздяла с майка си и е несигурна.
При така изложените решаващи мотиви на въззивната инстанция, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въпросите за критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето; за задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички конкретни обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични отношения между родителя и детето, са решени в противоречие с цитираната по-горе задължителна съдебна практика.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №249/22.07.2014 г., постановено по възз. гр.дело №496/2014г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в обжалваната му част.
УКАЗВА на жалбоподателката С. Х. от [населено място], [община], [улица], в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 40 лева, както и че при неизпълнение на това разпореждане в срок, касационната й жалба ще бъде върната.
След представянето на документ за платена в посочения срок държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.