О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
[населено място], 14.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1104 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. срещу решение № 33/ 17.03.2017г. по т.д. № 346/2016г. на Бургаски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение № 281/30.06.2016г. по т.д.№ 301/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Б. иск по чл.694 от ТЗ за установяване несъществуването на вземането на „Бора 2002“ ООД от „Добринище ски“ ЕАД /н./ в размер на 107 451,21 лева, включено в списъка на приетите вземания по чл.688, ал.1 от ТЗ.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът „Бора 2002“ООД поддържа, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението. Поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно и обосновано. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски.
Ответникът „Добринище ски“ ЕАД /н./ поддържа, че жалбата е процесуално недопустима, неоснователна и недоказана. Поддържа, че въпросите за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 от ГПК. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е установил от представените по делото нотариални актове сключването на договори за покупко-продажба на гори, за които са издадени фактури и и по които част от продажната цена в размер на 92 069,58 лв. не е била заплатена от купувача – несъстоятелен длъжник и която сума е установена като дължима в споразумение от 17.11.2011г., сключено между продавача „Бора 2002“ООД и купувача „Добринище спа“ ЕАД. Изложеното според решаващият съд се подкрепя и от заключението на вещото лице, видно от което още от 2007г. в счетоводството на продавача е било осчетоводено вземане от купувача за 3 082 069,58 лв. по 87 бр. фактури, съответно в счетоводството на купувача е осчетоводено задължение към продавача в посочения размер. Съобразно движението по банковата сметка на продавача в нея през 2007г. е постъпила сумата от 2 990 000 лв. с наредител купувача като това плащане е погасило задължението по 85 бр. фактури и частично по фактура № 86/ 31.07.2007г. Остатъкът от 92 069,58лв. е дължим по цитираната фактура и по фактура № 87/31.07.2007г. и предвид НА № 146 и № 149 от същата дата. Въззивният съд е счел за неоснователни възраженията на въззивника за неправилен отказ за откриване на производство по оспорване на представените по делото фактури, както и за неоснователен отказ на първоинстанционния съд за събиране на доказателства за свързаност между ответниците и за допускане на поставени от въззивника – ищец по иска въпроси към съдебно – счетоводната експертиза, като е изложил подробни съображения по всяко от тези възражения. Относно изложените възражения за изтекла давност основани на твърдението за антидатиране на процесното споразумение от 17.11.2011г. въззивният съд е споделил изводите на окръжния съд, че ищецът не е трето лице по смисъла на на чл.181, ал.1 от ГПК, поради което за него датата в частния диспозитивен документ /споразумение/ важи. Поради това въззивният съд е приел, че ищецът – въззивник не може да противопоставя доводи за недостоверност на датата. Въз основа на това съдът е стигнал до извода, че са налице безспорни доказателства за сключените нотариални актове и съставените въз основа на тях фактури, налице е договорен падеж, не е изтекла погасителната давност на вземането, липсват доказателства за заплащане на пълната продажна цена, както и за твърдяната от въззивника привидност на сключените договори.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1.1.Допустимо ли е от съда да бъде кредитирано като доказателство споразумение от 17.11.2011г., при което назначеното вещо лице е констатирало съществено разминаване между представеното с отговора на исковата молба копие и представения оригинал в първото съдебно заседание? 1.2.Допустимо ли е решението на съда да се основава единствено върху надлежно оспорено споразумение, на което не е доказана доказателствената сила от представилата го страна?; 2.1.Допустимо ли е въз основа на оспорено споразумение от 17.11.2011г., на което не е доказана по безпротиворечив начин доказателствената сила, да се черпят права от представилата го страна?, 2.2.Налице ли е прекъсване на погасителната давност за претендиране на вземането при положение, че не е доказана по безпротиворечив начин доказателствената стойност на документа, който се твърди, че я прекъсва?; 3.1.Надлежно издадени ли са и могат ли да служат като доказателство първични счетоводни документи /фактури/ за извършени плащания на суми по предварителни договори, когато в тях не са посочени имената на платеца, а тези на посредника за сключване на договора?, 3.2.Първичен счетоводен документ /фактура/ ползва ли се с доказателствена сила за извършено плащане на посочените в него суми, при липса на платежни нареждания, банкови извлечения и други документи, които да удостоверяват извършване на плащането?, 3.3.Как следва да бъде ценено твърдението за извършено плащане по предварителен договор при липсата на първични счетоводни документи /банкови платежни документи – вносни бележки и платежни нареждания/ ?
По всички въпроси касаторът намира, че са налице допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК като изрично по въпроси 1.1, 1.2, 2.1 и 2.2 се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК- въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че въпроси 3.1, 3.2 и 3.3 са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 23/11.09.2017г. по т.д.№2413/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в което се приема, че липсата на счетоводно отразяване, при отчитане на конкретните обстоятелства около сключването на договора за заем има достатъчно доказателствено значение за формиране на извода, че същият не е съставен и решение № 53/10.08.2010г. по т.д. № 121/2009г. на ВКС, II т.о., съобразно което надлежни доказателства за погасяване на парични задължения са единствено банковите платежни документи – вносни бележки и платежни нареждания като законът не придава на фактурата качеството на разписка за извършено плащане по смисъла на чл.77 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроси 3.1, 3.2 и 3.3 от изложението не е налице общата предпоставка за достъп до касация, доколкото не съответстват на мотивите на въззивния съд. Поставените въпроси биха били релевантни при извод на съда за липса на надлежно редовно осчетоводяване на договорите за покупко-продажба и липса на първични счетоводни документи. Въззивният съд въз основа на данните от заключението на вещото лице е приел, че действително се е осъществила осчетоводената стопанска операция по продажба на недвижими имоти на посочените по фактурите цени, както и наличието през 2007г. на частично плащане по банков път на продажната цена по тези договори. При тези изводи на съда относно правнорелевантните факти, поставените от касатора въпроси 3.1, 3.2 и 3.3 от изложението не са от значение за изхода на спора. Оплакванията на касатора срещу правилността на тези изводи на Бургаски апелативен съд представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 от ГПК и не могат да бъдат разглеждани във фазата на селектиране на касационната жалба по чл.288 от ГПК. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал при анализа на събраните по делото доказателства, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Останалите въпроси могат да бъдат обобщени като въпрос относно доказателствената сила на частен документ при извършено оспорване на отразената в него дата на съставяне. Този процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел за установен факта, че ищецът не е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК, поради което за него датата в частния диспозитивен документ – споразумение от 17.11.2011г. важи и той не може да противопоставя доводи за недостоверност на датата. По този начин въззивният съд е приел, че документът се ползва с обвързваща страните по делото доказателствена сила относно означената в него дата на съставяне. Следователно по отношение този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По поставения въпрос е дадено разрешение в служебно известното на съда решение №167 от 03.07.2018г. по гр.д.№4020/2017г. на ВКС, ІV г.о., в което се приема, че страната по дело, която не е трето лице по смисъла на чл.181 от ГПК не може да се позовава на липса на достоверна дата в частен документ. Този документ обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. С оглед изложеното е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по поставените в раздели 1 и 2 от изложението процесуалноправни въпроси, обобщени от настоящия съдебен състав както следва: доказателствената сила на частен документ при оспорване на отразената в него дата на съставяне от страна по делото, която не е трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК.
На основание чл.694, ал. 7 от ТЗ касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33/ 17.03.2017г. по т.д. № 346/2016г. на Бургаски апелативен съд, ТО.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: