О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр. София, 21.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1518 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №384 от 19.01.2017г. по т.д. №5363/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ В състав, в частта, с която е отменено решение №ІІ-61-118 от 17.12.2015г. по гр.д. №21146/2015г. на Софийски районен съд, IІ г.о., 61 състав, в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД разликата над сумата от 3974,38 лв. до пълния уважен размер от 21938,57 лв., представляваща възнаграждение за извършен през м.март 2012г. обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия №27 от транспортната схема на Столична община по договор №РД-1067 от 24.10.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.04.2015г., до окончателното плащане на сумата, както и в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД разликата над сумата от 164,76 лв. до пълния уважен размер от 6684,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница 21938,57 лв. за периода 21.04.2012г. – 16.04.2015г.; както и в частта, в която Столична община е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 8987,23 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 118954,28 лв. за периода 21.04.2012г. – 13.01.2013г.; както и сумата от 334,48 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 57168,17 лв. за периода 14.01.2013г. – 03.02.2013г., както и в частта, с която Столична Община е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.78 ал.1 от ГПК за разликата над 463,20 лв. до присъдения размер от 4246,20 лв., направени разноски пред първата инстанция, като вместо това са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Столична община при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 3974,38 лв. до пълния предявен размер от 21 938,57 лв., представляваща възнаграждение за извършен през м.март 2012г. обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия №27 от транспортната схема на Столична Община по договор №РД-1067 от 24.10.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.04.2015г., до окончателното плащане на сумата; както и искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 164,76 лв. до пълния предявен размер от 6684,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница 21938,57 лв. за периода 21.04.2012г. – 16.04.2015г.; за сумата от 8987,23 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 118954.28 лв. за периода 21.04.2012г. – 13.01.2013г.; както и за сумата от 334,48 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 57168,17 лв. за периода 14.01.2013г. – 03.02.2013г., като неоснователни.
Касаторът [фирма], [населено място], поддържа, че извършеното от съда тълкуване на клаузата на чл.5 ал.3 т.1 от договора противоречи на изразената с договора воля на страните. Наред с това счита, че съдът неправилно и необосновано е приложил обвързващата страните индексационна клауза, в противоречие с понятието и практиката за инфлационно индексиране, както и неправилно е определил настъпването на изискуемостта на процесното периодично вземане. Моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по два съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора. Първият въпрос, формулиран в касационната жалба, касае приложението на критериите на чл.20 от ЗЗД. Касаторът поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №81/07.07.2009г. по т.д.№761/2008г. на ВКС, ТК, І т.о. Поставя и въпрос: “При изрично уговорен падеж на парично задължение с предвидена автоматична индексация с определения от Националния статистически институт инфлационен индекс за съответната година, необходима ли е допълнителна покана за плащане на горницата / индексираната част от задължението/ за настъпването на нейната изискуемост или по отношение на цялото задължение, съответно индексирано, ще се приложи разпоредбата на чл.84 ал.1 изречение 1 от ЗЗД?“ Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Столична община не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата е частично недопустима. Производството по делото е обрасувано по иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за сумата 21938,57 лв., представляваща възнаграждение за извършен през м.март 2012г. обществен превоз на пътници и обусловен от него иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 6684,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница 21938,57 лв. за периода 21.04.2012г. – 16.04.2015г. При условията на обективно кумулативно съединяване с първите два иска е предявен и втори иск по чл.86 от ЗЗД, който не е обусловен от уважаването на предявения иск по чл.79 от ЗЗД, тъй като с него се претендира присъждането на законна лихва върху вече изплатена част от възнаграждението по същия договор в размер на 118 954,28 лева за периода на забавата до датата на окончателното изплащане -03.02.2013г.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК, от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В случая предявеният самостоятелен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху изплатената сума от 118 954,28 лева за периода от 21.04.2012г. до 03.02.2013г. /с извършено междинно плащане на 14.01.2013г./ е в размер под 20 000 лева – 9 321,38 лева, поради което въззивното решение, на основание чл. 280 ал.2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол в тази му част.
В останалата част касационната жалба е допустима.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли частично предявените от [фирма] против Столична община искове по чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, въззивният съд, тълкувайки по реда на чл.20 от ЗЗД клаузата на чл.5, ал.3 от договора, е приел, че в нея са уговорени три самостоятелни основания за промяна на уговорената цена за маршрутен пробег, които не са предвидени кумулативно. Също така е приел, че за актуализиране на превозното възнаграждение с индекса на инфлацията за предходната година не е необходимо сключването на допълнително споразумение за изменение на договора. Посочил е също, че на корекция подлежи уговорената при сключване на договора цена, а не цената за предходната година, поради което не се касае за увеличение с натрупване, а за корекция на първоначално уговорената цена с индекса на инфлацията за предходната година. Поради това въззивният съд е стигнал до извода, че дължимата за март 2012г. цена по чл.5, ал.1 от договора, следва да бъде определена като обявената от НСИ стойност на годишната инфлация за предходната 2011г. бъде отнесена към уговорената в ал.1 на чл.5 базисна превозна цена от 2.80 лв. за километър. По предявените искове по чл.86 от ЗЗД е констатирал, че тъй като в издадената от ищеца фактура №9853/30.03.2012г. с падеж 20.04.2012г. цената на км. пробег е 2,80 лв., а не индексираната такава, то не може да се приеме,че за нея ответникът е изпаднал в забава с изтичането на падежа по фактурата.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос относно изискуемостта на задължението за индексираната цена за превоз, касае не принципно тълкуване на приложимите правни норми, а извършеното от въззивния съд тълкуване на клаузите на сключения между страните договор от 24.10.2007г. за обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия №27 от общинската транспортна схема на Столична община, по спорния въпрос дали в тях е уговорен падеж на задължението за заплащане на цената за превоз в хипотеза на индексация. Поради това този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, нито може да се разглежда като разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът е от значение единствено за правилността на обжалваното решение и конкретно – за обосноваността и законосъобразността на изводите на съда, отнасящи се до точния смисъл и съдържание на обективираните в договора за превоз уговорки. Според указанията в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по чл. 288 от ГПК и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване в производството по чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне по материалноправния въпрос относно приложението на критериите на чл.20 от ЗЗД. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По поставения въпрос е формирана задължителна съдебна практика. С цитираното от касатора решение №81 от 07.07.2009г. по т.д. №761/2008г. на I т.о., както и редица постановени по реда на чл.290 от ГПК решения, служебно известни на настоящия състав: решение №167 по т.д. №666/2010г. на I т. о., решение №115 от 01.11.2010г. по т.д. №939/2009г. на I т. о., решение №89 от 17.07.2009г. по т. д. № 523/2008г. на II т. о., решение №54 от 23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009 г. на IV г. о., решение №16 от 28.02.2013г. по т. д. №218/2012 г. на II т. о. и др., Върховният касационен съд се е произнесъл, че на тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици; тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите; прилагането на критериите на чл.20 от ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. Поради наличието на формирана задължителна съдебна практика по поставения въпрос, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът [фирма], [населено място], следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 489,67 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, подадената от [фирма], [населено място], касационна жалба срещу решение №384 от 19.01.2017г. по т.д. №5363/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ В състав, в частта, с която е отменено решение №ІІ-61-118 от 17.12.2015г. по гр.д. №21146/2015г. на Софийски районен съд, IІ г.о., 61 състав, в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 8987,23 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 118954,28 лв. за периода 21.04.2012г. – 13.01.2013г.; както и сумата от 334,48 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 57168,17 лв. за периода 14.01.2013г. – 03.02.2013г., като вместо това са отхвърлени предявените от [фирма], срещу Столична община иск за сумата от 8987,23 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 118954,28 лв. за периода 21.04.2012г. – 13.01.2013г.; както и за сумата от 334, 48 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 57168,17 лв. за периода 14.01.2013г. – 03.02.2013г.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №384 от 19.01.2017г. по т.д. №5363/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ В състав, в останалата обжалваната част, с която е отменено решение №ІІ-61-118 от 17.12.2015г. по гр.д. №21146/2015г. на Софийски районен съд, IІ г.о., 61 състав, в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД разликата над сумата от 3974,38 лв. до пълния уважен размер от 21938,57 лв., представляваща възнаграждение за извършен през м.март 2012г. обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия №27 от транспортната схема на Столична община по договор №РД-1067 от 24.10.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.04.2015г., до окончателното плащане на сумата, както и в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД разликата над сумата от 164,76 лв. до пълния уважен размер от 6684,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница 21938,57 лв. за периода 21.04.2012г. – 16.04.2015г.; като вместо това са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Столична община при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 3974,38 лв. до пълния предявен размер от 21 938,57 лв., както и исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 164,76 лв. до пълния предявен размер от 6684,43 лв.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 489,67 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението, в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.