О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
Гр.София, 16.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 535 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ц. М., [населено място] срещу решение № 158/16.06.14г., постановено по в.т.д.№ 75/14г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 335/23.10.13г. по т.д.№ 65/12г. на Габровския окръжен съд за признаване за установено по отношение на касатора, че дължи на [фирма], [населено място] сумата от 106909,72 евро, ведно със законната лихва от 09.11.11г., както и сумата от 18643,06 евро – лихва за периода 14.02.11г. – 08.11.11г. и сумата от 7816,80 лв. – разноски по издадена заповед за изпълнение.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 21.05.08г. между страните е сключен договор за жилищен ипотечен кредит в размер на 107500 евро със срок за издължаване от 300 месеца от датата на усвояване на сумата. На 04.11.09г. е подписано допълнително споразумение към договора, в което е уточнено, че дългът е в размер на 107239,04 евро, които включват главница, редовна лихва и наказателна лихва. Кредиторът се е отказал от вземането си за наказателна лихва, уговорен е гратисен период за издължаване на главницата от шест месеца, без да се променя крайният срок по кредита; уговорена е месечна лихва по погасителния план, а непогасената част от начислената лихва е капитализирана към остатъка от главницата; посочен и е размерът на лихвата по кредита към датата на споразумението. Въззивният съд е констатирал, че сумата по кредита е усвоена, като на основание Общите условия на банката поради необслужване на кредита повече от 90 дни, остатъкът е станал предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие. След сключването на допълнителното споразумение на 04.11.09г. отново, поради необслужване на кредита повече от 90 дни към 14.02.11г., остатъкът е станал предсрочно изискуем, за което кредитополучателят е уведомен с писмо от 25.08.11г. Апелативният съд е определил размера на задълженията на: 106909 евро главница, 18643,06 евро лихва за периода 14.02.11г. – 08.11.11г., от която 10065,29 евро договорна лихва, 7870,49 евро наказателна лихва, 430,59 евро годишна такса за управление и 276,69 евро служебно подновена застраховка.
Въззивният съд е отхвърлил възражението на кредитополучателя за неравноправен характер на клаузите на чл.7 за определяне на лихвения процент по кредита към датата на сключване на договора и на чл.14 за правото на кредитора едностранно да изменя и допълва клаузите на общите условия, която препраща към т.9.1 е т.9.4 от ОУ относно промяна на базовия лихвен процент и определя нов размер на месечната вноска. Прието е, че разпоредбата на чл.143, т.10 З. не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличието на основателна причина да променя лихвен процент съгласно чл.144, ал.2, т.1 З., както и не се прилага съгласно чл.144, ал.3, т.1 З. за сделки, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсов курс или индекс или с размер на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца. Посочено е, че конкретните показатели за измененията са описани в т.24.3 на Общите условия и са съобразени от Комисията за управление на активите на банката в протокол № 46/16.10.08г.
Независимо от тези съображения въззивният съд е счел, че коментираните клаузи от Общите условия не са решаващи за спора, тъй като с допълнителното споразумение от 04.11.09г. индивидуално е уговорена по-висока лихва по кредита и съгласно чл.146, ал.1 З. тази клауза не е нищожна. Клаузата на т.20.2 от Общите условия за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не е в нарушение на чл.60, ал.2 ЗКИ и чл.432 ТЗ, които изрично предвиждат такава възможност, а от друга страна, уговорката не попада в никое от основанията по чл.143, т.1-18 З. и същата е била известна на кредитополучателя при сключване на договора. Отхвърлено е и възражението по чл.95 ЗЗД за неоказване на съдействие от страна на кредитора за предоговаряне на кредита.
Прието е, че длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, но това обстоятелство не е решаващо, тъй като такава възможност е била предвидена в общите условия, които са били известни при подписване на договора. Възражението за нищожност поради невъзможен предмет е счетено за преклудирано съгласно чл.370 ГПК, както е счетено за неоснователно и възражението за несвоевременно представяне на писмени доказателства по делото, тъй като фактите, които се установявали от тях са проверени от вещото лице по делото.
Настоящият състав на ВКС намира следното по всеки от поставените от касатора правни въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
1.”Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 ЗКИ?”. Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с т.18 на ТР №4/13г.а на ОСГТК на ВКС, тъй като въззивният съд е приел, че предсрочната изискуемост е настъпила ex lege при забава повече от 90 дни.
Съставът на ВКС приема, че е налице въведеното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по т.18 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС.
2.”Как следва да се преценява представеното едва в исковото производство при предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК писмено доказателство, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, с което банката е разполагала отпреди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато то не е било представено със самото заявление?; Може ли съдът в исковото производство да счете, че щом такова доказателство е представено едва в исковото производство по чл.422 ГПК, то е годно да удостовери, че кредитът е изискуем?”. Касаторът въвежда довод за противоречие на обжалваното решение с ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и т.1 на ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС, както и излага съображения, че това доказателство не може да санира порочността на издадената заповед за изпълнение и поради това съдът следва да отхвърли иска, предявен по реда на чл.422 ГПК.
Поставеният от касатора правен въпрос съответства на данните по делото с оглед на обстоятелството, че въззивният съд е приел, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е съобщено на кредитополучателя на 25.08.11г., като документът за това е представен в исковото производство. Независимо от тези съображения основният решаващ извод на съда е, че вземането е станало изискуемо с изтичането на повече от 90 дни забава, към който момент е определена настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. В този смисъл поставеният въпрос не е обуславящ за крайните изводи на въззивния съд, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
3.”Необходимо ли е изявлението на банката, с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, да изхожда от надлежно упълномощено лице, в чия тежест е установяването на това обстоятелство?”. Касаторът се позовава на т.18 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и на липсата на оборване на направеното възражение в този смисъл.
Изложените съображения от състава на ВКС по втория въпрос са относими и към така поставения трети въпрос, с оглед на приетата за настъпила автоматично предсрочна изискуемост.
Посочените втори и трети въпроси са въведени и като основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК и по същите съставът на ВКС ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество с оглед на отговора на първия въпрос, по който се допуска касационното обжалване.
4.”По кой съдопроизводствен ред следва да се разгледа предявеният иск по чл.422 ГПК, когато предметът му е установяване на вземане по търговска сделка – по реда на особените искови производства, глава 32 на ГПК или по общия исков ред?; Следи ли служебно въззивната инстанция за съдопроизводствения ред, по който се е развило производството пред първоинстанционния съд и какви са правомощията на въззивната инстанция в случаите, когато констатира развитието на такова порочно процесуално производство: следва ли служебно да отмени обжалваното решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила или да обезсили същото като недопустимо?”. Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед нарушаване на принципите на законност, служебно начало, равенство на страните, както и предвид различните срокове за отговор на исковата молба и срокове за обжалване. Застъпена е тезата, че производството следва да се развие по общия исков ред, докато разглеждането на делото по реда на търговските спорове е нарушило правата на касатора.
По въпроса за правомощията на въззивната инстанция е постановено ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС, в което са дадени разяснения по втората част на така поставените въпроси. По отношение на въпроса за съдопроизводствения ред за разглеждане на исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК, не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като отговорът на този въпрос не е обуславящ за крайния извод от спора. Въпросът е коментиран в мотивите по т.11б на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС, като нарушението на съдопроизводствените правила винаги следва да се разглежда с оглед на конкретни оплаквания на касатора, каквито в случая не са заявени.
5.”Обвързват ли касатора представените по делото общи условия при липса на негов подпис под страниците на общите условия, действащи към момента на подписване на договора за жилищен и ипотечен кредит, както и при липса на доказателства, че приобщените към доказателствения материал са именно действащите към 21.05.08г.?”. Заявено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – противоречие на въззивното решение с разпоредбата на чл.16, ал.1 и ал.3 ЗЗД, както и позоваване на т.1 на ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС, поради необходимост от промяна на практиката по решение № 191/09.03.11г. като неправилна и осъвременяването й с оглед измененията на разпоредбите на специалния закон – чл.147а и чл.147б на З. в сила от 25.07.14г.
Въпросът е поставен общо, но е обвързан с конкретни възражения, въведени в процеса, които са обуславящи за правилността на въззивното решение, но не попадат в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
6.”Следва ли съдът да се произнесе по нищожността на клаузи в договор, когато те противоречат на императивни норми от закона, които норми не са посочени от страната, направила възражението за нищожност на клаузата?”. Въпросът е поставен по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за преценка на клаузите на т.11 и т.14 относно изменението на общите условия с оглед на разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.3 ЗЗД и чл.147а и чл.147б З., като касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС и на изразеното разбиране от въззивния съд, че не е посочено нарушение на конкретен законов текст.
Поставеният правен въпрос е от значение за изводите на въззивния съд по преценката за действителност на оспорените клаузи от договора, поради което касационното обжалване следва да се допусне в контекста на заявени възражения за неравноправен характер на клаузи в потребителски договор по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
7.”Как следва да се разбира „индивидуално уговорена клауза” по смисъла на чл.146 З., с какви факти търговецът или доставчикът доказва, че една клауза е била индивидуално уговорена с потребителя и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?”. Въпросът е поставен по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка със съображенията на въззивния съд, че клаузите на т.7, 11 и 14 на договора и допълнителното споразумение били подписани от потребителя, което ги правело индивидуално договорени. Основанието за допускане на касационното обжалване е въведено с оглед на неправилното приложение на закона – чл.146 З. и на чл.3, т.2, ал.3 на Директива 93/13 и поради липса на практика по тълкуването на тези норми и с оглед на настъпилите в законодателството и обществените условия промени, свързани с присъединяването на Република България към Европейския съюз.
Поставеният въпрос е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд и касаторът е мотивирал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне, без частта за доказателствените средства.
8.”Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото?; Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства и доводи на страната, съдържащи се във въззивната жалба и мотивирано да каже на кои вярва и на кои не, кои приема и кои не и да остави без какъвто и да е коментар основната защитна теза, както и без да обсъди релевантните факти, събраните в хода на процеса доказателства и наведените правни съображения?”. Основанието за допускане на касационното обжалване е по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
По въпросите е постановено ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС и така както са заявени, същите представляват основания за отмяна на решението по чл.281, т.3 ГПК, но не обосновават приложното поле на касационното обжалване.
9.”Дали възражение за нищожност на процесния договор за банков и ипотечен кредит може да бъде направено до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство или то се преклудира с изтичане на срока на отговор на исковата молба?”. Касаторът твърди противоречие между обжалваното решение и решение по т.д.№ 1050/11г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 135/18.05.12г. по в.т.д.№ 29/12г. на Варненския апелативен съд.
По поставения въпрос е постановено след депозиране на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК решение № 23/07.07.16г. по т.д.№ 3686/14г. на І т.о. на ВКС относно преценката за неравноправните клаузи в потребителските договори, а по въпроса за възраженията за нищожност – решение № 229/21.01.13г. по т.д.№ 1050/11г. на ІІ т.о., решение № 178/26.02.15г. по т.д.№ 2945/13г. на ІІ т.о. и решение № 202/27.02.15г. по т.д.№ 4123/13г. на ІІ т.о. Възраженията, които са приети от въззивния съд за преклудирани, са били въведени във връзка и с останалите възражения за нищожност на договорни клаузи, поради което по оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество с оглед на отговорите на въпросите, по които се допуска касационно обжалване.
10. „Какви са последиците за ищеца, когато към исковата молба не е приложил всички писмени доказателства, с които разполага и които е могъл да представи, отнасящи се до заявените от него първоначални искови претенции?”. Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Отговорът на този въпрос произтича от разпоредбите на процесуалния закон, както от разрешенията в ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът представлява въведено основание за отмяна на решението по чл.281, т.3 ГПК, а не обосновава приложното поле на касационното обжалване.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне по следните правни въпроси:
1.Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 ЗКИ? – на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК;
2.Следва ли съдът да се произнесе по възражения за нищожност поради неравноправен характер на клаузи в потребителски договор, когато страната, направила възражението за нищожност, не е посочила конкретна законова норма, на която противоречи договорната клауза? – на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК;
3.Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза” по смисъла на чл.146 З. и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него? – на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 4911,20 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 158/16.06.14г., постановено по в.т.д.№ 75/14г. от Великотърновския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора С. Ц. М., [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокатска кантора Г. П. Д., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 4911,20 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.